Попитахме фермери и браншовици за най-радостното и най-разочароващото, което преживяха през 2020 г.?

В края на най-необичайната за света от десетилетия насам година, Агро Пловдив реши да попита фермери и браншовици кое най-радостното и най-разочароващото нещо, което са преживели през отминалите дни. С какво друго, освен като първата година на Ковид-19, ще запомнят 2020-а?

Всеки един от запитаните си припомни нещо от меда и нещо от жилото на годината, които явно си вървят в пакет. Но забележителното беше, че хората предпочитаха да акцентират върху хубавите моменти. Увличаше ги да разкажат за събитията, които са ги зарадвали, за успехите и това, което им дава надежди. През разочарованията си минаваха набързо, колкото да ги маркират.

Но така е и в живота – в нощта си струва да се взираш, само ако гледаш към звездите.

Йовка Колева и Красимир Костов, микро градинари в село Градина, община Първомай: Разчитаме на двете си ръце

Въпреки че са ултра малки производители на зеленчуци, Йовка и Краси са сред най-лъчезарните млади българи. Срещнали са се в Кипър преди 8 години и решили да закупят къща с двор у нас, и да станат фермери. Обработват 4 декара дворно място, в което има и оранжерия. Участват в пловдивския фермерски пазар с произведената от тях продукция. Историята им е пленителна и когато миналата година Агро Пловдив я разказа, тя бе like-ната от над 1800 читатели. Това  лято  малката семейна ферма се оживи и от техния син – Борис. 

Най-радостното за нас тази година е, че ни се роди син, разказа Йовка. В земеделско отношение мога да кажа, че имахме много хубава година, въпреки Ковид. Клиентите ни се увеличиха, но освен това доста хора се оказаха привлечени към фермерския труд и към селата. Имахме голяма посещаемост във фермата, сигурно защото на българите им омръзна да стоят затворени по градовете. Миналата година ни посещаваха хора, които държат на здравословното хранене и искат да се уверят, че зеленчуците се отглеждат натурално. Тази година идваха други, които тепърва започват да се увличат по простия начин на живот на село и по вкусните и полезни храни. Точно те бяха изненадани да видят, че фермата не е с баба и дядо, които палят старите печки. Тези, които ни посетиха, ни намериха чрез нашата фейсбук страница „Зелената градина“. Когато дойдат при нас, имат удоволствието сами да си наберат зеленчуците от двора и да получат отговори на въпросите си как ги отглеждаме, кои зеленчуци са сезонни и кои не. Защото, оказва се, че в интернет има измамници, които уж продават сезонни български зеленчуци – патладжани и пипер, през януари, а всъщност пласират вносна продукция.

Разочарованието ни беше от пловдивската община, която ту затваряше, ту отваряше фермерския пазар. Беше некоректно от тяхна страна да настояват за дистанция между масите, а да не намаляват наема, който е на квадратура. Това накара доста от участниците в пазара да се откажат, защото на практика наемът се увеличи и то в тази тежка година.

Тъй като не попадаме в нито една категория земеделски стопани на министерството, не получихме никакво подпомагане. Когато фермата е под 5 дка, министерството въобще не я зачита като стопанство. Да бяхме само ние така, как да е. Но в България има толкова много самоосигуряващи се земеделци, които не са признати от властите и за които никой не мисли. Но това е нещо, което ние сме очаквали, така че не мога да говоря за разочарование. Така или иначе не сме очаквали нищо от държавата… Разчитаме на двете си ръце.

Прочети още: … И накрая заживяха просто и щастливо като градинари

Людмил Работов, председател на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив: Министерството ни обърна гръб, но за реколтата – благодаря!

Ако повечето хора бяха като Людмил Работов, нотариусите щяха да останат без работа. Защото, когато той обещае нещо, го изпълнява. Когато някой потърси помощ от него, помага. Когато има да се върши обществена работа, работи. Той потвърждава правилото, че фамилиите не са случайно събрани срички. Скромен и отговорен, той стана носител на приза „Еврофермер на годината“, който му бе връчен тази година, само защото колегите му от Съюза го номинираха за наградата. По този повод се сещаме за стихчето от „Властелинът на пръстените“ „Не всяко злато сияе …“ Людмил Работов е сред малкото зърнопроизводители, които подкрепят българските сортове, създадени в българските научни институти и всяка година засява от тях. Тази година бе доволен от избора си, който се оказа успешен в неблагоприятните климатични условия.

Най-голямата ми радост и благодарност е, че заразата отмина семейството, приятелите и колегите ми, и мен самия. След продължителната зимна суша все пак климатът ни пожали и накрая при жътвата на есенниците получихме много добри добиви за разлика от колегите ни в Североизточна и Югоизточна България. Радост е, когато изпълниш дълга си и създадеш блага. Нали затова работим – да осигурим хляба на населението? Засега и следващата реколта, която е на полето и се приготвя за зимен сън, се развива добре. Дъждовете през октомври се погрижиха посевите да тръгнат и да се развият ,така че да успеят да презимуват.

Добивите от слънчоглед бяха разочароващи, но по-разочароващо е, че нашият бранш продължи да бъде неглижиран. А ние сме сектор, който реално произвежда. Внасяме си изцяло и в реален размер данъците. Трудим се усилено и понасяме щети от климата. Не би трябвало министерството да ни обръща гръб, както се случи тази година с извънредното подпомагане Ковид-19. В ПРСР ни няма никъде, и не само през 2020 г.

Разочароваща е също и системата, която изисква от нас да отделяме много часове за административна работа. Задълженията ни на полето са твърде много и за да се справим и с другите, чисто бюрократични изисквания, вечерта продължаваме да работим – да осчетоводяваме фактури, да канализираме арендните отношения, да четем проекти на нормативи, да подготвяме становища. Обещават, че през следващия програмен период ще е по-лесно, но не се надявам.

Прочети още: Людмил Работов: Въвеждането на strip-till технологията не е въпрос на удобство, а на разум

Красимир Кумчев, производител на плодове и зеленчуци от Пловдив: Тежи ми, че моята методика бе одобрена, но неприложена

Без да членува в нито една земеделска организация, Красимир Кумчев сякаш представлява всички. Той е фермерът с най-бърза и точна реакция при всеки появил се нов или стар проблем. Той може би е единственият фермер, с който премиерът и президентът се срещнаха лично тази година. И не защото им е симпатичен, а защото видяха, че в идеите му има нещо интересно, ценно, полезно и необичайно. Краси Кумчев е човек, надарен с дар слово, който може така ясно и мотивирано да изрази идеите си, че отсрещния да ги види с отворени очи. Големият проблем е, че властта го слуша и се съгласява, но не променя нищо. 

Най-голямата ми радост е, че всичките ми близки хора са живи и здрави. Радост е, че както предвидих, нашият отрасъл бе най-малко засегнат от пандемията. Доволен съм също така, че четири от петте ми предложения свързани със селското стопанство, които отправих към властите след като влязохме в извънредно положение през пролетта, бяха приети. През последните дни стана ясно, че и още един мой апел, свързан с нови нормативни промени, бе взет под внимание. Както знаете, имаше поправка, която дискриминираше споделените пътувания, в които попада и извозването на селскостопански работници към фермите. Слава Богу, ветото на президента бе прието от депутатите и споделените пътувания останаха. В селскостопанско отношение се радвах на много добра реколта.

Онова, което още ми тежи, е че предложението ми да се подпомогнат тази година зеленчукопроизводителите на база доход не се приложи. Премиерът Бойко Борисов хареса методиката ми, но на практика този нов тип подпомагане, който щеше да увеличи българското производство на зеленчуци, не видя бял свят и не успя да се докаже. Държавата трябваше да задели 150 милиона лева, за да се види как работи моят модел, но вместо това тя раздаде парите на калпак без да промени същността на подпомагането.

Прочети още: Какво по-точно обсъдиха днес в Министерския съвет фермерът Красимир Кумчев, министър Танева и премиерът Борисов

Венцислав Петков, оранжериен производител на домати „Розова мечта“ от Пазарджишко: Без пари от фонд „Земеделие“ си построих мечтата

Венцислав Петков бе председател на Национално обединение на младите фермери в България преди да навърши 40 години. По щастлива случайност той стана създател на нов сорт розови домати „Розова мечта“, с който успешно представяше българските градинари на международни изложения и по този начин отвори пазар и за други производители. Запален по сдружаването на фермерите, Венцислав Петков създаде почти десет сдружения, в някои от които участваше лично. Премина през много изпитания заедно със съпругата си Галя, от които понякога му се искаше да напусне завинаги фермерството, а и България, но все пак продължи, обогатен с опита от получените уроци. И това се оказа за добро.

2020 г. имаше много приливи и отливи. Случиха ми се много хубави неща, дори и сега те продължават. Планирал съм изграждане на нова база на пътя Пловдив-Пазарджик с модерни оранжерии върху десетина декара, складове, хладилници и всичко, каквото е нужно. Може би ще открием официално базата февруари-март догодина. Това е моята сбъдната мечта! Това, което държавата не ми даде чрез фонд „Земеделие“, сега го правя със собствени средства. Още преди години си казах, че повече с фонда няма да работя и че каквото мога да си направя сам, това ще е. Така че вече строим оранжериите, които при нужда ще се отопляват с газови калорифери. Ние садим доматите по време, когато температурата рядко може да падне под нулата. Закупихме нова техника, трактори, инвентари, нови бусове. Придобихме и земята. Когато човек е упорит, знае какво иска и не се отказва, рано или късно го постига. Хубавото е, че вече имаме изградени пазари и затова мога да си позволя да го направя. В преговори сме с клиенти от Полша, Чехия и други страни.

Разочарованието ми беше в катаклизмите, които се случиха през годината – болести, тута абсолюта, ниската пролетна цена на доматите. Преодоляхме ги до някаква степен. Още съм разочарован от това, което се служи с групите и организациите на производители. Непрекъснато ни убеждаваха да се сдружаваме и ни обясняваха ползите от това. Направихме осем групи на производители на зеленчуци с читави и кадърни хора. Но в един момент всички проекти бяха орязани и всички създадени групи лека-полека се разпаднаха. Това беше не подигравка, а нещо повече. В една читава държава такова нещо няма да допуснат при положение, че са хвърлени толкова много усилия да се убедят хората в сдружаването. Една единствена група от овцевъди от Твърдица бе одобрена, но вече втора година хората чакат финансиране, а такова няма.

Прочети още: Венци Петков за отказа да получиш 1,5 млн. и за сполуката от сдружаването

Албена Симеонова, председател на Българска Асоциация Биопродукти: Направих много хубаво вино, но свърши

Албена Симеонова е сред 25-те създатели на Българска асоциация Биопродукти през 2009 г. През 2017 г. тя получи нов четиригодишен мандат да води асоциацията. БАБ бе основен противник на министър Порожанов през 2019 г., когато бяха въведени рестрикции към биопроизводителите чрез промени в Наредба №5. Именно биоасоциацията започна протестите през 2019 г., който задно с данните за участието на зам.-директор във ДФ „Земеделие“ в мярката „къщи за тъщи“, доведе до оставката на предишния аграрен министър. БАБ доста често е защитавала малките производители и, разбира се, интересът на биопроизводителите, които тази година за пръв път участват в училищните схеми с доставки на биопродукти.

В личен план голяма радост ми даде виното, което направих тази година – беше много хубаво. Тъжното е, че е много малко. Вече успях да го реализирам. Проблемът е, че като ме удари градушка, вместо да обера 150 тона, обрах 20. Но пък стана чудно вино!

Много ми харесва и клипът за биопроизводството, който върви по някои телевизии и радиа. Радвам се, защото много български потребители имат лошо отношение към родното биопроизводство. Благодарни сме на министерството на земеделието, но не е достатъчно

Най-големият проблем в момента за всички производители са наетите в земеделието. Всички сме засегнати. От Министерството на труда и социалните грижи удължиха срока за излизане на борсата на 12 месеца, а преди беше 9 месеца. И сега, от 1 ноември, всички градинари, овощари, лозари, пчелари се чудят какво да правят работниците. Не могат да отидат на борсата. Ние трябва да плащаме осигуровки, а в същото време в момента не ни трябват работници, още повече че нямаме възможност да им плащаме заплати. Става въпрос за хора по селата, които не могат да отидат да работят някъде другаде. В момента този проблем стои с пълна сила. Голяма грешка направиха от МТСГ, че удължиха срока до 12 месеца и апелираме да се върне на обратно, дори на 7-8 месеца. В същото време ние не можем да се възползваме от мерки като 60 на 40, 80 на 20,  „Запази ме“, мерките за микропредприятия… Просто земеделците в България са направо хвърлени на вълците! Затова днес от името на 20-на асоциации изпращаме искане до министър Танева и до министър Сачева за среща да мислим. Срещаме разбиране от страна на земеделското министерство, но сме много зле!

Не бих казала, че сме доволни от извънредното подпомагане. Средствата са много малко. За две хиляди декара биологично поле помощта беше 4000 лева.

Прочети още: Албена Симеонова – седмо поколение лозар, пъртинар на био-то у нас

Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА): Доволен съм, че помогнахме на 7 хиляди фермери

Симеон Караколев бе избран за председател на Националната овцевъдна асоциация на Общо събрание, проведено на 15 октомври 2016 г. По-късно към името на асоциацията бяха добавени и козевъдите и така тя започна накратко да се нарича НОКА. Г-н Караколев организира протести срещу земеделските министри Христо Бозуков (януари 2017 г.) и Румен Порожанов (юли 2018 г.), за да проправи път на искания на бранша. Той е внасял през годините и мотивирани предложения за нормативни промени.  

Радостното тази година за нас е, че успяхме да променим нормативната база относно регистрацията по чл. 137 на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Благодарение на това 6-7 хиляди фермери, които имаха животновъдни обекти в постройки без документация, успяха да се впишат и могат да кандидатстват по европейските програми и национални схеми. За тази година това е най-големият ни бонус. Постигнахме го, тъй като представихме аргументи, които убедиха всички политически сили в парламента. Така промените в закона бяха гласувани единодушно.

Най-голямото ми разочарование е относно друга наша законодателна инициатива в частта за пасищата в Закона за стопанисване и ползване на земеделските земи. Искаме да се промени редът за раздаване на пасища. Много хора злоупотребяват с постоянно затревените площи и съответно има животновъди, които въобще не могат да стигнат до тях. Изложихме доста подробно мотивите за законови промени, но все още нямаме реална промяна. Факт е обаче, че в страната има немалко виртуални овце и кози, с които някои фермери наемат пасища и получават субсидиране за това. Така стопанин, който чиито обор е на 100 кг от пасището може да го наеме, а друг, който е на 100 метра не може. По наши данни във ВетИС са вписани заради пасищата между 100 000 и 150 000 несъществуващи овце и кози, които представляват около 10% от всички в страната. Разбрах, че БАБХ е хванала един такъв фермер с хиляди виртуални овце, но няма да кажа кой е той. От Агенцията по храните извършват проверки отпреди две години, когато поставихме въпроса, и наказват установените нарушители, но това е бавен процес. Дано следпразнично депутатите да разгледат нашите искания и да променят закона!

Прочети още: Искат от хиляди животновъди да изсипят един чувал пари

Георги Василев, организационен секретар на Асоциация Български пипер: Бях горд с пресконференцията на браншовиците срещу мен

Георги Василев не е производител, но до средата на тази година участваше активно и компетентно в консултативните съвети по зеленчукопроизводство и овощарство към земеделския министър и защитаваше интересите на градинарите. През 2020 г. обаче той попита министъра за причините за увеличената ставка на обвързано подпомагане за 2019 г. и месеци след отговора на Десислава Танева последва скандал, който отекна в Европа. Безпрецедентно, г-н Василев обедини срещу себе си доста браншовици заради телевизионните си изяви, в които твърдеше, че 50% от зеленчукопроизводството е фалшиво, но получава за субсидии. Оттам нататък той не бе канен за участие в консултативните съвети.

Ще започна с най-голямото ми разочарование: Бойко Борисов не подаде оставка. В земеделско отношение най-голямото ми разочарование бе, че министър Танева разочарова цяла Европа. Не мога да кажа, че пресконференцията, на която ме хулеха председатели на браншови организации, ме разочарова. Напротив! Беше гордост! Защото само ние, от асоциация Български пипер и асоциацията на картофопроизводителите, се оказахме единствени, които не сме усвоили пари от министерството на земеделието.

Иначе в собствения си бизнес имах много щастливи момента. Сключих договори да продавам замразен нарязан пипер с три световно известни преработвателни компании и това беше голям успех. В голямата си част пиперът бе внос от Турция, но също така от Македония и Сърбия. От следващата година ще внасяме и от Китай. Около 10-15% от пипера, който експортирах, беше български – не повече, защото имаме малко производство. Имах износ и на лют български пипер – около 400 тона, за Австрия, Нидерландия, Словакия и Словения. По принцип експортът на пипер е нещо много, много рядко виждано.

Прочети още: Лицето на българското земеделие е мръсно и трябва да се измие

Всички илюстрации към публикацията са на Агро Пловдив