Франция защити със закон селските звуци и миризми

Наскоро Франция защити със закон типичните селски звуци и миризми като културно наследство. Тук влизат кукуригането на петлите, блеенето на овцете, мученето и звънците на кравите, грухтенето на прасетата – всички те заедно с други животинки плюс обичайните „ухания“ от оборите, сутрешния камбанен звън, бумтенето на тракторите и т.н.

Причината за създаването и приемането на този закон са частните съдебни дела, които често се водят в страната срещу стопаните на животни.

Така например през 2019 г. френска пенсионирана двойка бе завела дело срещу стопанката на петела Морис, който рано сутрин бодро кукуригал и будел семейството преди то да е решило да се събуди. Тогава съдът застана на страната на петела и спаси живота на този глашатай на слънчевия изгрев. А двойката, поискала обезглавяването му, бе осъдена да заплати 1000 евро на стопанката за причинените притеснения, а също и съдебните разноски.

В Европа по принцип подобни дела не са редки.

Миналата година приключи продължително дело, заведено от съседи на стопани на крави в баварския град Холцкирхен, Германия. Съседите се оплакаха, че хлопките на кравите в близост до прозорците на тяхната къща им причинявали главоболие, безсъние и дори депресия. Съдът реши в бъдеще до имотната граница да бъдат допускани само до три крави с хлопки, което щяло да намали дразнещите за ищците звуци до 50 децибела.

В България подобни дела май не се водят, или поне не сме чули за тях. Причините могат да се търсят в това, че имаме стотици изчезнали села или че гражданите много-много не са се втурнали да търсят чистия въздух и тишината на селския живот. А може би и защото нямаме нито навика, нито парите да се съдим за щяло и нещяло.

Така или иначе, селският живот изглежда идиличен, когато го гледаме на картинка или по телевизията. Много обичаме старите къщи, стига да не трябва да живеем в тях. Втурнахме се да спасяваме кравата Пенка, която през 2018 г. пасейки, пасейки бе преминала в Сръбско и когато се върна у нас, БАБХ реши да я умъртви за всеки случай. Стотици хиляди защитиха добичето в социалните мрежи, защото е лесно с едно кликане да бъдеш добър и да се издигнеш в собствените си очи. Но ако стопанинът бе казал, че страда от артрит и няма кой да издои Пенка, колко ли щяха да се отзоват на помощ?

По този повод се сещам за автобиографичните записи на Лев Н. Толстой, който разказваше за майка си, графиня Толстая. Тя обичала да ходи на опера, а той я придружавал като дете. Веднъж майка му се разчувствала силно по време на представлението, заплакала, а малкият Лев си помислил колко е сърдечна и чувствителна тя. Била люта зима. Когато операта свършила и двамата излезли навън, станало ясно, че кочияшът на каретата бил замръзнал и издъхнал. Майка му се възмутила и поръчала на слугата веднага да свали покойния и да намери друг кочияш.