Лозари поискаха директни плащания, за да останат лозя в България

Явор Гечев съобщи, че ще разработва Взаимоспомагателен гаранционен фонд за подкрепа на земеделските доходи при бедствия и загуба на пазари

Площите с лозя намаляват в България. От 2012 г. до 2020 г. са изчезнали близо 140 хил. дка. Лозарите смятат, че браншът е в дълбок упадък. И това се вижда съвсем ясно при съпоставка с историческите данни, според които след освобождението от османско иго площите с лозя у нас са били 1,6 милиона декара.

Именно тази негативна тенденция и въпросът как тя да се обърне бе основната тема на оперативна среща за предстоящия гроздобер, която се проведе днес в Аграрния университет в Пловдив. С представителите на лозаро-винарския бранш се срещнаха зам.-министърът на земеделието Явор Гечев, директорът на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев и председателят на Националната лозаро-винарска камара Йордан Чорбаджийски.

Още в началото на форума Красимир Коев съобщи някои данни за лозаро-винарството в България. Площите с винени лозя през 2020 г. са 60 162 ха, а винарските предприятия са 327. Само три от избите са обявили, че няма да изкупуват и преработват грозде.

През 2020 г. винарските изби за преработили 120 760 тона грозде, от което са произведени 73 млн. литра вино. По-късно изрично бе подчертано, че общата реколта миналата година е била над 220 хил. тона грозде, като тук влизат количествата за производство на домашно вино и ракия, за оцет и около 5 хил. тона износ, предимно към Гърция.

35 заявления за  711 хектара лозя са подадени по кризисната мярка „бране на зелено“, тоест там няма да има реколта тази година. 43 са заявленията за застраховане на лозя.

Директорът на агенцията напомни, че от 29 юли до 4 август ще може да се заяви участие по мярката за конверсия и презасаждане на лозя с авансови плащания и с остатъчен бюджет от 6,7 млн. лв., а от 30 юли до 12 август ще се приемат заявления за предоставяне на средства през финансовите 2022 и 2023 години с бюджет от малко над 49 млн. лв.

Борис Калибацев попита като производител на грозде защо лозарството е изключено от директните плащания при положение, че във всички държави от ЕС то се подпомага.

Прочети още: Създаде се нова организация: Национално сдружение на българските лозари

Калибацев предложи лозарите да получават субсидия след прибиране на реколтата и на базата на документи, с които доказват количествата продадени на винарски предприятия.

Той попита още дали е необходимо всяка година да се отваря мярката за конверсия на лозя, още повече че липсва обратна информация дали след усвояване на средствата лозята се обработват и поддържат.

Друг въпрос, повдигнат от него, бе защо виното не може да се бутилира в тетра пак опаковки.

По темата за субсидиите Красимир Коев отговори, че политическото ръководство на земеделското министерство взима решения кои сектори как и с колко да се подпомагат. България е избрала от 2014 г. да прилага национална лозаро-винарска програма, което изключва възможността за директни плащания. Той допълни, че изпраща всяко предложение на сектора към министерството, но за съжаление лозаро-винарите не са активни.

Прочети още: Лозари ще могат да кандидатстват за техника по лозаро-винарската програма

Явор Гечев обясни на срещата, че в другите държави европейското финансиране не е най-съществената част от подпомагане на земеделието. Големите плащания там идват по линия на друг тип помощи. Гечев даде пример със социални плащания за малките и средните стопани, които им гарантират минимален доход. А също и с национални доплащания.

В тази връзка зам.-министърът съобщи, че се разработва Взаимоспомагателен гаранционен фонд. Средствата по него ще осигуряват социалния минимум за стопанства, пострадали от бедствия и от загуба на пазари. Той ще гарантира приходи от пазари в трети държави. Освен това ще гарантира и изпълнение на инвестиционни проекти пред банки. „Средствата по гаранционния фонд са извън хипотезата за държавна помощ“, подчерта Гечев.

Друг проблем, повдигнат от Станимир Стоянов от УС на Съюза на енолозите, е необходимостта от контрол при изкупуването на грозде, тъй като има крупни прекупвачи, които продават по-голямата част от изкупената реколта на лица, които я преработват и незаконно предлагат на пазара вино и ракия.

Лозари повдигнаха въпроса за високата себестойност на гроздето, която е над 600 лева за декар. „За нас остава печалба от 10 стотинки на килограм“, оплака се млада жена, която веднага бе репликирана, че надвишава реалната печалба.

Друг производител на грозде каза, че според разчетите на голям винзавод преките разходи за производство на грозде са 600 лева/декар, но заедно с косвените  достигат 900 лева.

По този повод Явор Гечев посочи, че в министерството и с помощта на икономист от научните среди се разработва финансово-икономическа карта за 52 земеделски култури. Целта е да може да се прецени какво да е подпомагането в различните сектори и подсектори.