Защо големият проект за напояването изгоря?

След като Министерството на земеделието се е отказало от опитите да вкара проекта на „Напоителни системи“ЕАД за рехабилитация и модернизиране на напоителни съоръжения в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), наистина няма надежда няколко браншовици да обърнат нещата.

Ситуацията е докарана до този жалък край на пътя, който доскоро уж водеше до финансиране с 847,6 млн. лв., за да има поливна вода за селското стопанство.

Проектът на държавната фирма е отхвърлен в разгара на лятото, когато слънцето гори всичко зелено, дори и зеленото в природата, заради което уж е спрян.

Отхвърлен е, въпреки че според подготвян от учени доклад на ООН, се прогнозира скорошно опустиняване на земите в южните европейски държави заради безводие и повишаване на температурите.

В Северна Африка се водят войни за вода между държавите, през които минава Нил. В Близкия Изток започна водна миграция заради недостига на вода. А ние си изпускаме напролет водите в реките, защото нямаме достатъчно водоеми да ги запазим. Зърнопроизводителите вече ежегодно правят молебени за дъжд, защото виждат повече смисъл в това, отколкото да разчитат на управниците.

И тогава миналата година се заговори за проект на „Напоителни системи“, който може да получи близо милиард лева от ЕС, за да реши един от най-основните проблем на българското селско стопанство.

Вярно е, че държавната фирма е оглозгана в предишни години от лакомията и безсрамието на някои управници. Истина е, че фирмата работи, за да се самоиздържа, предлага непоносими цени за услугата „доставка на вода“ и разчита най-вече на приходите от оризарите в Южна България, които се таксуват с преференции.

Когато земеделците говорят за „Напоителни системи“, стават нервни, защото нищо в държавната фирма не е както трябва, а тя държи най-скъпоценното – водата. Хем го държи, хем го разпилява. Хем се краде вода, хем нищо не се променя. Хем има стратегия от Световната банка, хем не се прилага.

Проектът на „Напоителни системи“ не бе представен за обществено обсъждане, за да може потребителите на водата, хидролози и еколози да го разгледат работещ ли е, ще минават ли канали до повече ниви, какво ще се модернизира, как ще изглежда родното напояването спрямо световните практики и т.н.

Сякаш ставаше дума за 847 лева, а не за толкова милиони.

И точно затова през юли 2021 г. проектът бе отрязан. Намесиха се еколози, според които напоителните съоръжения ще навредят на природата и местообитанията. А няма ли да навредят повече сондажите, които земеделците ще продължат да правят и да изпомпват по-ценните подземни води?

Служебният министър се занимаваше с взимането на властта в „Напоителни системи“ЕАД. Сякаш не можеше да изчака първо да се защити проекта на държавната фирма в Плана за възстановяване, да се коригира, ако ЕК има забележки, и чак след това да се изгонят тези, които заслужават. То бяха пресконференции, то бяха изявления за някакви милиони прехвърляни между клоновете на фирмата, някакви цени на бетони и т.н. И тези, които искаха да вземат парите за напояване и да ги прехвърлят към други сектори, се възползваха.

Така проектът за напояване започна да пропада. Поради липсата на Земеделска камара, която да стои зад него, на министър, който да го защити, и при разединени браншови организации, резултатът бе ясен.

Сега зам.-министър Георги Събев говори, че в следващия програмен период с европейски пари не само ще възстановим, но и ще създадем нови напоителни съоръжения. Не с парите от Плана за възстановяване и устойчивост, а от ПРСР сигурно. Но обещаното не е като дадено, особено като се знае, че се подготвя ново правителство. Дали г-н Събев ще е в него или не, не се знае, но това не му пречи да прави планове за някога.

Знае се само, че засега за земеделието са заделени някакви си 2% от целия бюджет на Плана. Само толкова. Сякаш у нас кравите правят сиренето, пшеницата сама става на хляб, доматите и пиперът се прехвърлят с някаква набързо написано софтуерче в чинията, за да станат на шопска салата. Сякаш е върхът на удоволствието да си фермер.  Сякаш земеделците не се нуждаят от модернизиране и устойчивост. Но преди това и най-вече – от вода.