Проф. Тоньо Тонев: Вече 50 г. глифозатът е без аналог, но някои фермери все още не го ползват ефективно

Известният херболог с кратка лекция за дозите, концентрацията и най-подходящото време за използване на хербицида

Напролет заедно с новите реколти земеделски култури ще поникнат и плевелите. Плевелите ще черпят влага и хранителните вещества в почвата и ще потискат култивираните видове, намалявайки очакваните добиви. В подкрепа на доходите си, земеделците ще водят ожесточена война на полетата с хербицидите, които химическите компании са създали. Сред тях са и продуктите с активно вещество глифозат – общо 27, които включват оригиналният Раундъп и 26 генерични хербициди на същата база.

Толкова отричан от еколози и пчелари, и толкова желан от земеделците, глифозатът от поне 7 години е обект на разгорещен спор в ЕС (а и в света), дали да бъде забранен за употреба или да остане като ефективно и безалтернативно  средство за противоплевелна защита.

Както е известно, в САЩ се водят хиляди дела срещу производителя на Раундъп. Основното обвинение и причина за изплащане на парични обезщетения в размер на няколко милиарда долара, е, че глифозатът причинява болестта неходжкиновия лимфом и други видове рак.

В ЕС въпросът е спорен. Продуктите на база глифозат са разрешени за употреба до 15 декември 2022 г., а преди това Европейският орган по безопасност на храните трябва да реши дали да продължи срока за употребата им.

Пчеларите са убедени, че глифозатът убива работничките в кошерите. Екологични организации настояват за забрана за употребата му. Миналата година асоциацията на българските села призова да се забрани съдържащите глифозат хербициди да се използват за унищожаване на плевели в лични дворове и на обществени пространства.

Потърсихме един от най-известните в страната херболози – проф. д-р Тоньо Тонев – дългогодишен преподавател в Аграрния университет, а понастоящем ръководител на „Академия земеделско образование и наука“. От 2001 година до сега проф. Тонев ръководи най-мащабния и най-продължителен за аграрното образование и наука в България проект  „Хербитур“. През този 21 годишен период са извеждани задълбочени и мащабни експерименти с хербицидни препарати, на всички мултинационални компании  от пестицидния бизнес в България.

Ето какво сподели професор Тонев за хербицидно активното вещество  глифозат:

Най-общо

Раундъп като търговски препарат, на база глифозат, датира повече от 50 години. Той е продукт, който наистина няма надеждна  алтернатива, няма аналог в цялата световна агрохимия. Активно вещество с такъв широк спектър на действие, с толкова висока ефикасност спрямо най-упоритите многогодишни коренищни и кореново-издънкови плевели. Не само че няма такъв продукт, но мога да кажа, че не се задава и в близко бъдеще, тъй като аз имам и пряко отношение към биологичното изпитване на продукти за растителна защита. Нито една световна компания не предлага подобен  нов продукт, който да има същия широк спектър на действие, същите възможности и безопасност при прилагане, по отношение на плевелите и културните растения, когато е приложен по най-правилния начин.

Дозировки в употребата на глифозата

Глифозатът трябва да се прилага в различни дози. Въпреки че се използва от години, някои колеги все още не познават оптималните дози за всеки конкретен случай.

Богатото разнообразие от плевели предполага и конкретен подход в избора на подходяща доза.

Най-често се използват необосновано ниски дози с идеята, че се реализират икономии. Ниските дози по отношение на някои плевели не са в състояние да ги унищожат. Най-често с ниски дози се унищожава само надземната им маса и земеделците решават, че проблемът е елиминиран, а това не е така.  Многогодишните коренищни и кореново-издънкови плевели имат мощна коренова система, която достига от 20-30 см до няколко метра дълбочина. Те притежават и органи за вегетативно размножаване (спящи пъпки), разположени на голяма дълбочина.  И с една ниска доза от 200 – 400 мл не могат да бъдат унищожени видове като паламида, поветица, троскот, балур, вълча ябълка. Тези свръх ниски дози далеч не са достатъчни за унищожаване на нежеланата  дървесна и храстовидна растителност.

Едногодишните широколистни плевели биха могли да се унищожат в доза от 200 мл/дка.

За едногодишните житни плевели, особено  тези, които  имат восъчен налеп, какъвто е например райграсът, доза от 300-350 мл би била ефикасна.

За контрол на балура доза от порядъка на 450 до 600 мл (тук горната граница е за предпочитане) ще е оптимална за надеждното унищожаване на дълбоките му корени и коренища.

При надежден контрол на  паламидата са необходими дози от 800 мл, за троскота 1000 мл, за поветицата 1200 мл, за вълчата ябълка 1600 мл. За унищожаване на дървесни и храстовидни видове дозата би следвало да е над 2 литра на декар.

Какво е нужно на хербицида, за да действа

Трябва да се има предвид и големината на коренищата в конкретния случай. Не е едно и също, когато говорим за трайно насаждение, където около стъблените кръгове имаме да кажем троскот, който не е пипан в последните 5-10 години. Там кореновата система на плевелите е мощна и дълбока и с еднократно третиране няма как да бъде унищожена. Тук имаме феномена на „спящите пъпки“ – ситуация, при която част от спящите пъпки  нямат надземна маса. Тогава те няма как да бъдат засегнати. Хербицидите на база глифозат  са тотални, системни, листни. Тоест на  им е нужна листна маса, чрез която да проникнат в дълбоките корени и коренища. Ако не е налична достатъчно мощна надземна маса, тогава е абсурдно да се третира, поради диспропорция между листа и подземни органи за вегетативно размножаване

Ако имаме свободни площи, в лятно-есенния период е идеалният момент за внасянето на тоталния системен хербицид. В следжътвения период, когато почвата е свободна от културна растителност, плевелите растат волно. Основен обект на контрол са многогодишните коренищни и кореново-издънкови плевели.

Между тях ще отлича четири вида, които са най-значими за България. Това са паламида, поветица, троскот и балур. При поветицата и паламидата е необходимо плевелите да са във фенофаза  бутонизация до начало на цъфтеж. А при двата житни плевела – троскота и балура, трябва да е настъпило начало на изкласяване или изметляване. В този момент растенията са с най-голям хабитус. Имат най-голяма надземна маса. А точно тя е потребна, за да може хербицидът да бъде погълнат и да попадне в дълбоката коренова система. Ако не са налице тези условия, тоест ако имаме диспропорцията от малка надземна маса и мощна коренова система, ефектът би бил много, много слаб и неудовлетворителен.

Прилагане в овощни градини и лозя

При трайните насаждения трябва да  имаме гарантирано насочено изпръскване, тъй като продуктът е тотален и ако имаме издънки при овощните дървета, те задължително трябва да бъдат изрязани предварително поне седмица по-рано. Мястото от отрезите трябва да калусира и чак тогава хербицидът може да се използва безопасно и безпроблемно. Ако не бъдат отстранени издънките, чрез тях може да настъпи фитотоксичност и да бъде поразено насаждението.

Когато говорим за лозята, при насоченото пръскане леторастите трябва да са вдигнати възможно най-високо и да се пръска насочено, в тихо време,  с максимално внимание за избягване отвяването на продукта върху листата.

Подходяща температура за третиране

Физиологичното състояние на плевелите е безкрайно важно по отношение на ефикасността. Ако имаме жизнени плевели, които се развиват много добре, ако влага е подходяща, а температура е в границите от 22 до 28 градуса, постигаме най-висок хербициден ефект. Това е така, защото жизнените процеси на хранене, фотосинтеза са много динамични и продуктът се предвижда посредством проводящите съдове до по-дълбоките корени и коренища. Ако плевелите  са  в състояние на физиологичен стрес, хербицидният ефект значително  намалява.

При много ниски температури от порядъка на 2 до 10 градуса, ще постигнем един много по-бавен и много по-слаб хербициден ефект. Аналогична е ситуацията и когато температурите са над 30-35 градуса. Тогава хербицидът се изпарява много бързо и изсъхва по листата, и не се постига желаният хербициден ефект. 

Работен разтвор

Много важен аспект в употребата на глифозата е количеството на работния разтвор, с който се третира.

Препоръчителните количества на работния разтвор са с възможно най-малко вода. Ако имаме прецизна техника, с която можем да изпръскаме с 10 литра на декар работен разтвор, пръскаме с 10. Ако можем да изпръскаме с 5 литра, но без това да е компромис по отношение на равномерността на изпръскване, пръскаме с 5 литра. При количества на работния разтвор над 20- 30 и повече литри на декар, голяма част от хербицидния разтвор се стича от листата и попада в почвата. Това довежда до рязко намаляване на ефикасността на препарата срещу плевелите.

На пазара има и пособия като хербицидна мотика, хербицидна уредба, чрез които хербицидът с активно вещество глифозат може да бъде внесен чрез намазване в концентриран вид – или в чиста форма, без разреждане, или в съотношение от 1:1 до 1:5 (като по-голямото число е вода). Има и пръскачки за ултра малообемно пръскане, с които се изпръсква само концентратът от глифозат без добавяне на вода. Той е единственият продукт, който работи по-надеждно с по-високата си концентрация.

При ултра малообемното пръскане трябва да се внимава за така наречения дрифт ефект, тоест да не отидат капки от концентрата в съседни култури, които са силно чувствителни.

Особени случаи, нестандартни решения

Този продукт може да се употреби пред поникване на културните растения. Ако сме засели културата, но плевелите са я изпреварили и са поникнали преди нея, се отваря прозорец за третиране. Това може да се случи при бавно поникващи култури, каквито са например  картофите.  Трябва да се издебне момента, в който два-три дни преди поникването на културното растение може да се извърши третиране. Тогава се постига много висок хербициден ефект при гарантирана безопасност за културата.

Изключително трудни за унищожаване са водолюбивите плевели като папур, камъш, полски хвощ, тъй като те имат изправени листа, много дебела кутикула и восъчен налеп. Ако там пръскаме с хербицидния продукт, малка част от него остава върху листата, тъй като се стича от растението. В тези случаи е много подходящо да се извърши намазване на плевелите или добавяне на 3-5% разтвор на амониева селитра за вкисляване на хербицидния разтвор, така щото да се постигне с една идея по-висок ефект.

Интересен аспект е борбата с ливадната плевелна растителност във високопланинските ливади и пасища, където има папрат. Там може да се извърши третиране с пръскачки за ултрамалообемно пръскане, тъй като високо в планината е трудно да носим големи количество вода, които да се изпръскват ръчно.

Употреба при храсти и дървета                                                                                                                                                                                                         

По-назад във времето си спомням, че имаше хербицидна брадва, която също работеше с Раундъп. . С едно замахване и вкарването на брадвата в ствола на дървото се изпръсква хербициден концентрат, който влиза в проводящата система и така дървесните видове могат да бъдат унищожени.

Храстовидната растителност трябва да бъде добре развита. Желателно е, когато имаме идеята да преборим дървесна и храстовидна растителност, това да се случи във втората половина на лятото – август или началото на септември, когато оттокът на асимилати е в посока от надземната към подземната маса. И така заедно с асимилатите хербицидът отива в по-дълбоките корени на тези видове.

Когато се отрежат някои стари дървесни видове, още същата или на следващата година се появяват огромно количество издънки. Ако след като сме направили свежия отрез, веднага намажем дънера с концентриран раундъп, това е гаранция, че няма да избият нови издънки и така площта ще бъде усвоена по-бързо за други цели.

Противопоказно

Противопоказно е глифозатът да се използва в затворени помещения като оранжерии, дори и с насочено пръскане или мазане. От изпаренията на глифозата могат да настъпят фитотоксични прояви при културните растения. Изключение се допуска само при отворени култивационни съоръжения с голяма проветривост.

Относно критиките към продукта

Аз говоря от позицията на агроном и моите оценки за този продукт са в неговия агрономически аспект . Отново твърдя, че глифозатът няма алтернатива и няма аналог. Знаем, че в САЩ се водят дела заради употребата на глифозат, но те са от друго естество, за което нямам компетенции. Убеден съм, че  много от делата са в резултат на конфликт на интереси. По отношение на прякото токсично действие на глифозата, съм убеден, че няма никакъв проблем. За това какво се случва с разпадните продукти в продължение на години и на дългата употреба на хербицидите с глифозат, мога да кажа, че няма абсолютно  безопасен продукт. В моята многогодишна кариера десетки пестициди бяха забранявани. Според мен забраната на глифозат на този етап би била прибързана …

От различни части в света има съобщения за възникнали резистентни към глифозат плевели. Това е безспорен  недостатък, но резистентност възниква и при много други  пестициди. Това е един естествен процес в прилагането на продукти за растителна защита, особено на фунгициди и инсектициди. В по-малка степен това е проблем и при плевелите. Така например в последните 5 години ние  водим много упорита борба с резистентен райграс в България. Събираме продукти от всички големи мултинационални компании и за жалост не можем да достигнем  100% хербициден ефект .

За пчелите

Тук бих желал да споделя, че съм професионален пчелар. В продължение на повече от 20 години съм отглеждал пчели в над 80 кошера. Системно съм третирал пчелина си с Раундъп и не съм имал нито една загинала пчела от прякото попадане на продукта върху растителността, в непосредствена близост до кошерите. Затова намирам за абсурдно твърдението, че този хербицид влияе смъртоносно на пчелите.

Втората причина, поради която не мога да си обясня жалбите на пчеларите, е, че когато се третира с глифозат, плевелите не са във фаза цъфтеж. В трайните насаждения се пръска в относително по-ранни фази, когато пчелите нямат причина да посещават плевелите. Зная, че моите думи няма да се харесат на колегите пчелари, но фактът е факт. Със сигурност има инсектицидни продукти, които са вредни за пчелите. И в моя пчелин бях свидетел на 70%-80% смъртност  от инсектициди в началото на един много активен сезон, при неправилната им употреба. С лопата съм събирал мъртви пчели, но това беше от инсектицидна интервенция. Дори когато фунгицидът или инсектицидът не са отровни за тях, пчелите придобиват друг аромат и, влизайки в кошера, пчелите от собственото им семейство не ги разпознават и ги убиват.

Със сигурност обаче има голям конфликт между пчеларите и растителната защита. Нямам никакво съмнение, че трябва да се спазват всички правила за опазването на пчели.