Белгийските ветеринари бягат от професията, за да не се самоубият

Лекарите на домашни любимци и стопански животни се оплакват от агресия на клиенти, прекалено много работа и ниски доходи

На 26-годишната ветеринарна лекарка Марго Демулен й е писнало. Тя е на работа само от две години — след обучение от шест — и вече обмисля да напусне.

Нейната мечтана работа се превръща в кошмар. С властни собственици на домашни любимци, смъртни заплахи в социалните медии, претоварване с работа и малко заплащане, белгийските ветеринари казват, че изпитват прегаряне и високи нива на самоубийства, пише „Политико“.

Те казват на правителството, че ако настоящите условия не се променят, ветеринарите ще продължат да напускат работа и няма да има нови, които да ги заменят. Въздействието вероятно ще бъде усетено отвъд разочарованите собственици на домашни любимци. Всеки недостиг на ветеринари, които да извършват здравни проверки, за да удостоверяват, че месото е свободно от болести, може да застраши и хранително-вкусовата промишленост.

„Ако продължават да ни оплюват, един ден няма да има повече ветеринари“, каза Демулен.

Миналата седмица Белгийският професионален ветеринарен съюз (UPV) публикува проучване за психичното здраве и професионалните очаквания в сектора. Проучването, проведено върху 530 френскоговорящи белгийски ветеринарни лекари, установи, че 30 процента работят повече от 50 часа седмично. Около 80 процента от ветеринарите казват, че нямат доверие в бъдещето.

Проучване от 2019 г. установи, че всеки трети фламандски ветеринар страда от прегаряне.

„Не се справяме добре, защото имаме много агресии, имаме процент на самоубийства, който е четири пъти по-висок от средния за страната“, каза Фабиен Маршан, ветеринарен лекар и вицепрезидент на UPV. „В миналото имахме изобилие от ветеринари, сега имаме недостиг“, добави тя. Най-малко една четвърт от новите ветеринари напускат работата си в рамките на три години след началото, според проучването на UPV.

Правителството обеща да се намеси. Федералното правителство прокара 8-процентно увеличение за заплатите на ветеринарите през декември и сформира агенция, натоварена със задачата да наблюдава условията на работа и благосъстоянието на заетите. Агенцията, която ще включва белгийските власти и ветеринарни корпорации, ще бъде създадена през следващите седмици, според говорител на федералното земеделско министерство.

Маршан приветства обещанието, но предупреди: „Ако нещата не се променят, няма да има достатъчно ветеринари, които да предоставят грижи“, каза тя. „Когато има прекъсване на непрекъснатостта на грижите, има и опасност и рискове за здравето, защото хората, които отговарят за кланиците и контролите, са твърде малко и не са достатъчно заплатени“, каза тя.

Пандемията претовари ветеринарите, тъй като повече хора се сдобиха с домашни любимци.

Подобни проблеми на други места подчертават колко лоши могат да станат нещата за ветеринарите. Във Франция проучване през юни показа , че почти 5 процента от ветеринарните лекари са се опитали да се самоубият, което е три до четири пъти повече от средното за страната. В Канада недостигът на ветеринари остави стотици крави, агнета и прасета натъпкани в кланици в продължение на дни, без да могат да преминат през съответните санитарни проверки.

Маршан се оплака колко различна е работата от това, което младите студенти си представят. „Имаме много млади хора навлизат в професията, защото обичат животните, но нямат представа каква е практиката.“

Демулен допълни, че е шокирана от натоварването, което трябва да понася, и напрегнатите отношения с клиентите, които звънят по всяко време на деня и нощта, независимо дали тя е на повикване. Маршан каза, че много пъти клиентите не желаят да плащат за услугите, обвинявайки я, че няма „сърце“ да се грижи за животните безплатно. И това е освен стреса от редовното оставяне на животни.

„Хората не осъзнават, че дори психологически и психически, ние не сме спасителите на планетата“, каза Демулен.

Докато по-възрастните ветеринари могат да приемат такива условия, по-младите не го правят, каза Демулен. „Това не е просто призвание и страст. Това е работа. Мисля, че повечето млади хора се стремят да имат личен живот, а не просто да бъдат ветеринар.“