БАБХ: Няма как България да намали химическите пестициди с 35% до 2030 г.

Ползването на дронове за растителна защита ще е разрешено след три години, информира заместник директорът на агенцията проф. Оля Караджова в Пловдив

„България засега е с най-ниския възможен процент за намаляване на химичните пестициди сред държавите в ЕС – 35%. Другото изискване е за намаляване с 51% на по-опасните пестициди. Въпреки че сме с най-ниските проценти на редукция, всъщност те са неосъществими до 2030 г. Ние направихме възражение, заедно с други страни от Източна Европа, че такова намаление на химическите пестициди е нереализуемо. Критикуваме и методиката (по която се изчислява коя държава с колко трябва да намали употребата на пестициди), защото не са събрани достатъчно репрезентативни данни, които да представят употребата на продукти за растителна защита на територията на целия ЕС, включително и у нас.“

Това каза проф. Оля Караджова, заместник изпълнителен директор на БАБХ, в лекцията си „Предизвикателства пред растителнозащитната дейност в БАБХ“, която изнесе вчера на празника на професионалистите в растителната защита, който се проведе в Пловдив.

Цитирайки изискванията в стратегията „От фермата до трапезата“, проф. Караджова съобщи още, че е подготвен

нов регламент на Европейския парламент и Съвета на ЕС относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита

и за изменения на регламент №2115 от 2021 г. Основните цели на този регламент са намаляване употребата и риска от химични пестициди; засилване прилагането на интегрирано управление на вредителите; увеличаване употребата на по-безопасни нехимични алтернативи; подобряване на мониторинга на вредителите; оценка на риска за здравето на хората и околната среда; осигуряване на по-добра рамка за измерване на напредъка.

Проф. Караджова уточни, че въвеждане на правно обвързващи цели в регламента означава, че срещу държавите членки, които не изпълняват заложените цели, вероятно ще има заведени дела.

Проекторегламентът забранява напълно използването на растителнозащитни продукти в чувствителните зони като Натура 2000, градски зелени площи и други.

Регламентът въвежда фигурата на независимите консултанти за интегрирано производство и алтернативни мерки и прилагането на ефективни и подлежащи на изпълнение специфични за отделните култури правила върху най-малко 90% от използваните земеделски площи в държавите членки. Изключение ще допуска само за семейните градини.

Документът изисква създаване и поддържане на електронни регистри за употреба на продукти за растителна защита и за прилагане на интегрирано управление на вредителите.

„Въвеждането на безпилотни въздушни летателни средства, включително

дронове, за въздушно прилагане на продукти за растителна защита

се отлага с 3 години засега, въпреки че на много места се ползват дроновете и се счита, че след като не са забранени, те са разрешени“, информира заместник-директорът на БАБХ. Според регламента третирането с дронове се отлага, тъй като няма достатъчно натрупани научни данни за използването на тези средства.

Действащите към момента стратегии – за биологично земеделие и за интегрирано управление на вредителите, ограничават драстично употребата на пестициди. Статистиката на ФАО обаче е установила, че след публикуването на стратегиите употребата на пестицидите се е увеличила, вместо да бъде намалена.

„В България нямаме

нито един регистриран земеделски производител, който да произвежда интегрирано.

Имаме само регистрирани консултанти“, каза проф. Оля Караджова.

„Реорганизацията на производството ще стане трудно, защото компаниите, които продават пестициди, са основните съветници на фермерите. По същия начин стои въпросът и с компаниите, които продават биоагенти“, отбеляза експертът.

Всички разработени досега технологии и иновации са за прилагане в интензивното производство, а относно прилагането на по-зелени технологии научните разработки са частички, а не систематични. „Редуцирането на пестицидите е сложна задача, която изисква комплексни решение“, каза лекторът.

Оля Караджова изброи вредителите и карантинните неприятели, които агенцията по храните ще наблюдава и тази година.

Сред

карантинните вредители

са три вида бръмбари – сечковци, които причиняват огромни щети основно по дървесината.

Друг опасен вредител е вирусът на розовата розетка, който се пренася с акар и засяга производството на маслодайни рози. Той може да се въведе на територията на ЕС с посадъчен материал от рози.

Кафявото набраздяване по доматите е опасна болест, открита през 2014 г. в Израел и вече разпространена в много страни в ЕС, включително и у нас.

Оризовия галов нематод, който основно се среща в Азия, вече е намалил с 50% добивите в Италия.

БАБХ ще следи още ливадната пеперуда и щурците при царевица и слънчоглед. Срещу щурците засега няма регистрирани продукти за растителна защита.

Срещу сивия царевичен хоботник е разрешено третиране на семената с два неоникотиноида за части от Северна България.