Йордан Кръстанов: Ако ще спира обвързаната подкрепа за хидропоника, искаме гратисен период!

Притеснени сме от изказване на служители на министерството, че оранжериите с хидропонна технология няма да се очертават като площи, каза председателят на БАПОП

В очакване на среща с министъра на земеделието Явор Гечев, важните въпроси за които секторът на оранжерийното производство на зеленчуци все още няма отговор, се увеличават.

„Силно ни притеснява залегналото в проектонаредба условие, според което обвързаната подкрепа за оранжерийно отглеждани култури ще се изплаща, само ако корените на растенията са в допир с почва“, каза пред Агро Пловдив Йордан Кръстанов, председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продуктия (БАПОП).

Председателят посочи, че

80% от оранжерийното производство у нас е с хидропоника,

което показва огромния мащаб на засегнатите производители. Нещо повече. Досега кандидатите за финансиране по инвестиционната подмярка 4.1 са имали шанс за одобрение на проекти за изграждане на оранжерии, ако в тях е залегнало отглеждане върху перлитени блокчета като по-съвременен метод.

„Затова ще настояваме министерството да ни определи гратисен период за прилагане на обвързано подпомагане по новите условия. Секторът и без друго е в изключително тежка ситуация и едно рязко отнемане на основното подпомагане – обвързаното, ще се отрази тежко на производителите. Вярно е, че получаваме помощ за борба с доматения молец, но тя е само съпътстваща и малка“, посочи председателят на БАПОП.

Той допълни, че оранжерийните производители не са прочели „черно на бяло“ основанията за неподпомагане на хидропонните растения и ще настояват да се запознаят с този документ.

„Много е спорно какво значи корените на растенията да имат връзка с почвата. Ще оставим на професорите да спорят как да се тълкува това. Тук ако има някаква разлика, тя е в начина на хранене. Ако в матрака с доматите има перлит, който е естествен продукт, или кокосови влакна, и към тях се добавят две лъжици пръст при корените, дали технологията ще отговаря на изискването за обвързано подпомагане“, запита се Йордан Кръстанов и заключи, че условията са неясни.

Възможно е някои производители, които искат да получават обвързана подкрепа, да се откажат от хидропониката. Само че голяма част от оранжериите са бетонирани. Друг е въпросът дали си заслужава преминаването на почвено отглеждане, което е съпътствано с повече растителнозащитни проблеми и с по-ниски добиви. В другите страни в ЕС оранжерийните производители получават солидни държавни помощи. Затова БАПОП ще настоява лишените от обвързано подпомагане стопани да бъдат подкрепени под някаква друга форма от министерството.

На предстоящата среща ще бъде поставен и въпросът за еднаквата ставка на обвързана подкрепа за отопляеми и неотопляеми оранжерии. „Не може тези, които правят 35-40 000 лв. разход на декар, и другите с 5 000 лв., да получават една и съща ставка“, коментира председателят.

Оранжерийните производители са особено притеснени и от друго. Служители на министерството са съобщили на обществени срещи, че тези

стопани, чиито оранжерии са на хидропоника, вече не трябва да очертават площи,

защото тяхната продукция нямало да се счита за земеделска.

„Нашите хора са много притеснени. Ако не са в системата, те ще бъдат изключени от всякакъв вид извънредни помощи и от инвестиционно финансиране. Доста от колегите имат оранжерии, построени с евросредства. Те продължават да отчитат работна ръка, обороти – нещо, което няма как да направят, ако не са очертали. Това е другият важен въпрос, който ще поставя пред министерството“, каза Йордан Кръстанов.

Относно високите цени на оранжерийните краставици и домати председателят заяви, че в момента у нас едва четирима производители берат краставици и нито един – домати.

„В момента, в който се появят още малко български краставици, цените ще паднат. Но няма да са под себестойност, която е някъде към 4 лева за килограм“, категоричен е той.

БАПОП е настоявала поне в десет писма от септември до януари за среща с министъра, за да може браншът да е наясно дали държавата иска българско зимно производство или ще остави потребителите в ръцете на вносителите.

„Ако имахме сигурност, че държавата ще помогне на оранжерийното производство като поеме плащането на сметките ни за всички разходи над 100 лева за мегаватчас, ние щяхме да заложим зимна продукция. Но вместо конкретно заявена подкрепа, от министерството ни казваха „вие садете зеленчуци, а ние ще ви помогнем“. Няма как да рискуваме с голи обещания“, вдигна рамене председателят.

„Истината е, че ако браншът пострада сериозно от тези аномалии с българското оранжерийно производство, вносителите на зеленчуци в  България ще са успели да отстранят един сериозен коректив в бизнеса. Единствено ние сме пречка цените на зеленчуците да не са супер високи. Ако държавата не ни помага, а напротив – реже субсидиите ни, тогава нищо чудно страната да остане без родно производство“, видя най-лошия сценарии Кръстанов.