Какво ново при държавните помощи за плодове и зеленчуци през 2023-2029 г.

Повишава се размерът на държавното финансиране при помощите за застраховане и при инвестиционната схема

Новостите при държавните помощи за плодове и зеленчуци съобщи в Пловдив директорът на дирекцията Дора Ненова. Тя участваше в Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство, който се проведе в Аграрния университет.

„Новото законодателство в областта на държавните помощи вече е прието от ЕК. То обхваща периода 2023-2029 г., а това е с две години повече отколкото очаквахме. Затова няма да се налага приемането на преходно законодателство. Срокът за нотифициране на помощите ще бъде 7-годишен“, каза директорт.

За помощта за застраховане ЕК предлага по-висок процент на съфинансиране от страна на държавата. А именно 70 на сто вместо досегашните 65%.

Браншовици предложиха да се вдигне сумата за застраховане, която е твърде ниска и вече крайно недостатъчна. В отговор Дора Ненова обясни предстои нотификация на помощта за новия програмен период. При нотификацията ще бъдат актуализирани всички ставки, които не са променяни от 2010 г. досега. Стопаните на винени лозя обаче отново няма да могат да участват в разпределянето на средствата, стана ясно на срещата.

Така харесваната схема за инвестиции в растениевъдството също ще е с нов интензитет. До момента стопаните плащаха 50 на сто от разходите, другите 50 идваха от държавата. През 2023-2029 г. държавното съфинансиране ще е 60 на сто. При нотифицирането ще се разгледат възможностите за по-висок максимален таван на помощта, но това зависи също така и бюджета на тази схема. Максималната сума по регламент е била 500 000 евро, ЕК предлага тя да стане 600 000 евро. За България досега се прилагаше общ размер на допустимите разходи максимум 240 000 лв.

При представяне на инвестиционната схема стана ясно, че тази година няма да има прием на проекти. Въпреки че по смисъла на удължения за 2023 г. национален бюджет би следвало схемата да се отвори с около 10 млн. лв. портфейл, това няма да се случи, тъй като земеделци от 2019 г. досега, които са били одобрени, но не са отчели проектите си и не са получили плащане, са направили заявки за финансиране. Те са в размер на 9 150 000 лева.

Обяснението предизвика силно недоволство от страна на представители на браншовите организации.

Друго, което се разясни, е, че когато държавното съфинансиране е над 50%, одобреният бенефициер трябва да обяви обществена поръчка, за да изпълни инвестицията си. Това е така независимо от източника на финансиране, поясни заместник-министърът на земеделието Тодор Джиков, който също присъстваше на съвета.

Относно помощта за зимните пръскания Дора Ненова посочи, че се подготвя пренотификацията за новия период, чрез която ще се актуализират единичните ставки. „Миналата година повишихме ставката с 20%. В момента бюджетът е 8 милиона лева. За втория период ще се пренотифицира и тогава ще може да се направи промяна в ставката и бюджета“, каза тя.

Помощта за стандарта GlobalG.A.P. ще бъде продължена. Димитричка Търпанова от Добруджанския овощарски съюз предложи да се включи и помощ за справяне с изискването за социална условност, което ще влезе в сила от 2025 г.

Държавните помощи за корпоративния данък и акциза ще бъдат продължени и през новия период.

Двете схеми за помощ за телен червей и за доматен миниращ молец ще бъдат пренотифицирани, след което ще се отвори прием.

 

Производител възрази за това, че помощта за теления червей се получава единствено от картофопроизводителите. Този неприятел е бич за всички кореноплодни. Защо производители на моркови, лук, цвекло и т.н са изключени от схемата, попита той, но не получи ясен отговор.

„ЕК вече разрешава да се правят разходи за растителна защита преди да се подаде заявление. Досега условието бе: подавате заявление и тогава започвате да правите разходи. Сега ще се признават разходи за растителна защита от началото на годината“, информира Дора Ненова.

След това директорът на дирекция Държавни помощи информира за ставките по украинската помощ, за които може да прочетете тук.