Свободни ли са земеделците да протестират?

Минаха 8 години от последния голям протест на зърнопроизводителите от област Пловдив                      Архивна снимка на Агро Пловдив

Група зърнопроизводители от Северна България вече втори ден протестират на една голяма поляна, където са струпали селскостопански машини.

Те са хора, свободни да протестират тогава, когато им пари под краката. Недоволни са, че хамбарите им са пълни, а цената на зърното е ниска, че търсят заеми да засеят слънчогледа и царевицата, да напръскат житните. И тези хора се чудят къде е държавата, та не им помага. Сами са, с медиите, които ги отразяват. Но когато журналистите спрат да разказват за техния безсрочен протест, сигурно ще се приберат към стопанствата си, защото има много работа по това време на годината. И защото са твърде малко, за да накарат властта да се притеснява.

Тези свободни земеделци днес специално уточниха пред камерите, че не членуват в Националната асоциация на зърнопроизводителите, или пък в друга браншова организация. И това сигурно беше важно да се чуе, защото снощи от земеделското министерство излязоха с късо съобщение, което завършваше така: „Зърнопроизводителите имат партньор в лицето на Министерството на земеделието в тази ситуация. Това разбиране имаме и от тяхна страна по време на всички срещи, които провеждаме заедно.“

Ха сега, де! Ако има взаимно разбирателство за всичко, навсякъде и наведнъж, то най-добре да легнем и да изкараме един 100-годишен сън, защото няма какво толкова да се случи. Само че всички знаем, че властта се поправя с критики, а не с ръкопляскане и с разбиране.

Винаги има какво още да се направи, за да се подобрят нещата, защото нищо в нашия материален свят не може да се нарече съвършено.

Според министъра всичко каквото е могло да се направи, е направено, и освен това сме били първи в него.

Според поляците например не е така и те си протестират срещу вноса. Протест след протест, издействаха си помощ само за тези, които са ощетени от отворената граница. Чак когато те започнаха да затварят шосета, техният сънародник комисар Войчеховси започна да говори за кризисния резерв на ЕС.

И все пак, кога един човек или бранш е готов да протестира?

Маркс го е казал, но тук ще го повторим – когато няма какво да загуби, освен товара, под който се превива.

Зърнопроизводителите на онази поляна до Горна Студена не ги държат с обещания, нито със заплахи, нито с политически хватки, нито с друго, за което се сетите.

Те са независими като хвърчило, пуснато на вятъра, което се рее нависоко, за да покаже, че има проблем.