НАЗ се отказа от 50-те милиона лева от кризисен резерв на ЕС, като предложи те да се използват за контрол на вносните стоки

От министерството заявиха, че средствата са предназначени за производителите на слънчоглед и не може да се изразходват за друго

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) отказа средствата от кризисния резерв на ЕС, предназначени да подпомогнат производителите на слънчоглед за щетите, нанесени от вноса от Украйна.

Припомняме, че сумата от тези средства е около 50 милиона лева за България.

Първо ЕК разпредели през март 56,3 милиона евро към Полша, България и Румъния. От тях България получи 16,75 млн. евро. Вторият транш, предложен от Европейската комисия на 5-те засегнати държави, е 100 милиона евро. От тях сумата за българските зърнопроизводители е нищожна – 9,77 млн. евро. Тези средства още не са одобрени от езропейските институции и не са изпратени към България.

Председателят на НАЗ Илия Проданов е заявил, че средствата са твърде недостатъчни, за да покрият загубите на българските зърнопроизводители, обясниха от асоциацията. По различни оценки загубата за зърнопроизводството у нас е над 3 млрд. лева.

Затова НАЗ предлага парите да се използват за подобряване на транзитните транспортни коридори и засилване на контрола на вноса на селскостопански продукти в страната.

От земеделското министерство са заявили, че средствата от ЕС са целеви – бенефициенти трябва да са производителите на слънчоглед –  и не могат да се изразходват по направлението, предложено от НАЗ.

Снощи по време на заседание на земеделската комисия в парламента заместник-министър Тодор Джиков разясни кои са трите опции за разпределяне на европейската помощ.

Първата възможност е да се се подпомогнат производителите, които имат все още слънчоглед на склад. Това са 1063-ма производители, а наличното количество ще се доказва с насрещна проверка. Според министерството на склад има 460 000 тона слънчоглед към 31 март т.г. Според статистиката средният добив от декар през 2022 г. е бил 232 кг. Именно според средния добив ще се плати помощта и тогава ставката ще е 10 лева на тон.

Вторият вариант е да не се зачита средния добив и да се плати цялото налично количество. Тогава ставката ще е 60 лева за тон. Тук обаче депутатът Ализан Яхова каза, че така парите ще отидат предимно при производители – търговци, които са изкупили слънчогледа на колегите си. Яхова каза, че не е съгласна с това, защото така ще се подпомогне търговската дейност.

Третият вариант, който според НАЗ е най-справедлив, е средствата да се разпределят към всички производители на слънчоглед на база обявени площи. Джиков отбеляза, че миналата година слънчогледът е заел 9 милиона декара. Земеделският министър Гечев смята, че ЕК ще отхвърли този вариант.

Вчера в парламента министър Явор Гечев съобщи още, че България не може да се възползва от възможността да добави към европейсите субсидии още до 200% национални средства. Причината е в липсата на бюджет за 2023 г.