На Съвета по земеделие България ще предложи увеличаване на тавана от 250 хил. евро за кризисната помощ

Искаме и след 5 юни да продължат ограниченията за внос на пшеница, царевица, слънчоглед и рапица от Украйна и се обявяваме против договорите подписани преди 2 май

Кабинетът одобри позицията на България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 30 май 2023 г. в Брюксел.

В рамките на Съвета ще бъде обсъдено актуалното състоянието на селскостопанските пазари. В позицията на страната се посочва, че България е солидарна с Украйна, но не следва да се поставят под риск конкурентоспособността и оцеляването на земеделските производители. Във връзка с настоящата ситуация на пазара у нас и в другите държави членки на предна линия е необходимо да бъде намерено устойчиво решение в дългосрочен план, за да се гарантира конкурентоспособността на европейските земеделци и нормализиране на пазара. България счита, че при активирането на извънредна мярка следва да бъде предоставена възможност на държавите членки да определят категориите бенефициенти, методиката и критериите за предоставяне на финансова помощ, както и да бъде осигурен облекчен режим на прилагане, с максимално опростени процедури и бърз механизъм за получаване на помощта. В страната също така се установява ясна тенденция на затруднения и в сектора на млякото и млечните продукти, както и пчелния мед, но също и в останалите подсектори на животновъдството.

В българската позиция се посочва още, че е от съществено значение да се гарантира транзитната функция на коридорите на солидарност към други държави членки и трети страни. България изразява притеснения и относно представянето на договори за внос на стоки, подписани преди 2 май 2023 г. За да се гарантира стабилността на пазара, е важно въведената с Регламент за изпълнение превантивна мярка, засягаща вноса на пшеница, царевица, рапично семе и слънчогледово семе, да бъде удължена и след 5 юни 2023 г. От решаващо значение е Европейската комисия да продължи да наблюдава вноса на други чувствителни селскостопански хранителни продукти от Украйна и да бъдат въведени бързо превантивни мерки, ако е необходимо.

България посочва още, че при настоящите условия на Кризисната рамка нормативно определеният таван на едно земеделско стопанство възлиза на не повече от 250 000 евро. Този таван се прилага с натрупване с предходната Временна рамка и някои по-големи стопани са го достигнали още през 2022 г. В тази връзка страната призовава за изменение на Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна, като лимитът от 250 000 евро за едно земеделско стопанство да бъде увеличен в размер, който да позволи подкрепа за всички производители, засегнати от кризата.

Друга тема на заседанието е предложение на Хърватия за промени на настоящи търговски практики, свързани с търговията със замразени продукти, в частност замразено месо. България подкрепя предложението и счита, че следва да се предприемат подходящи дейности за регулиране на въпроса със срока на годност на замразеното месо на ниво ЕС.