Депутати обещаха да разработят Закон за браншовите организации и Камара на земеделските стопани

БАК се представи в Народното събрание въпреки протестна декларация на 30 земеделски организации

Българската аграрна камара (БАК) се представи снощи пред членове от Комисията по земеделието, храните и горите в Народното събрание. По-рано временният председател Росен Костурков съобщи, че в комисията е получена протестна декларация от страна на 30 браншови организации в земеделието и преработката на селскостопански продукти. Те апелират към депутатите да не изслушват представителите на БАК, тъй като камарата била нелегитимна.

Росен Костурков каза, че земеделската комисия изслушва всички браншови организации, без да легитимира по този начин никого. Той уточни, че в протестната декларация  е посочено, че 30-те организации са патентовали (?) пред Патентното ведомство името „Българска аграрна камара“, тъй като в края на декември първи са организирали създаването на камара, след което част от днешните основатели на БАК са се оттеглили и са създали своя камара. Организациите, подписали декларацията, все още не са регистрирали своето обединение, но са близо до това.

Председателят на БАК Костадин Костадинов представи накратно структурата. В камарата членуват 13 организации (14, уточни по-късно Симеон Караколев, визирайки последния засега член – организацията на производителите на шафран), които представляват над 10 000 членове. Той уточни, че всяка организация отговаря на националните критерии за представителство. Последното събуди веднага интереса на Росен Костурков, който каза, че не знае да има утвърдени такива критерии.

В рамките на диалога между представители на БАК и депутатите стана ясно, че досега са правени доста опити да се създаде Закон за браншовите организации и за земеделската камара. По различни причини тези законопроекти не са стигали до закон. От една страна заради неразбирателството между браншовите организации е пречело за това. От друга – нежеланието на утвърдените работодателски организации да има легитимна земеделска камара, която да сяда на масата на преговорите на Тристранния съвет.

„Липсата на Закон за браншовите организации поставя официалните органи в държавата в неудобна позиция“, каза Росен Костурков. „Поради липса на такъв закон ние не правим разлика между различните браншови организации.“

Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, обясни, че в новосъздадената камара вече са направили преводи на законите за браншовите организации на Унгария и Австрия. Те ще бъдат предоставени и на депутатите в земеделската комисия, от които се очаква да започнат създаването на такъв български закон.

Всички се обединиха в мнението, че е крайно необходим закон за браншовите организации. Народните представители казаче, че ще работят върху написването му, стига парламентът да работи достатъчно дълго.

Депутатът Румен Христов припомни, че в 43-то народно събрание комисията е подготвила законопроект за камара с критерии за признаване на браншовите организации. Той обаче не е минал заради спорове сред браншовиците.

По темата: Край на рояците асоциации и съюзи! Ще има само 21 земеделски организации

Депутатът Иван Иванов, който бе земеделски министър преди година, обърна внимание, че министерството е било подготвило законопроект, който обаче не е видял бял свят.

Депутатът Даниел Петров обърна внимание на присъстващите членове на БАК, че проектът за промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, който вчера бе в пленарна зала, не изключва изграждането на фотоволтаични централи върху земеделскаи земи и пасища. Той предложи новата камара да представи в парламента становище, с което да поиска ограничения.

Симеон Караколев обясни, че преди година е сезирал по темата Върховна административна прокуратура, тъй като е имал сведения за инвестиционни проекти за строителство на фотоволтаични паркове върху 40 000 декара общински пасища и земи. От прокуратурата установили, че процедурите за отдаване на пасища за солари са законово издържани. „Имате проблем с политиките“,  обяснили магистратите.

Оттам нататък разговорът в залата тръгна в посока ВЕИ. Според Даниел Петров инвеститорите ще осеят с бетон пасищата и ще третират години наред с хербициди, така че земята да стане неизползваема за земеделието.

Румен Христов заяви, че фотоволтаичните централи се създават върху временни съоръжения, които не представляват строителство. Земеделската земя и пасищата няма да променат предназначението си, а просто ще си „починат“, докато върху тях се произвежда енергия.

Друг депутат му опонира, че е възможно основите за поставяне на панели да са бетонови, тъй като нито един норматив не поставя условия пред създаването на ВЕИ централи.

От своя страна Росен Костурков посочи, че изискванията за инсталиране на агрофотоволтаиците са земеделската земя да се запази като такава без да се променя предназначението ѝ и начина на ползване. Фоловолтаиците трябва да осигурят определен процент засенчване на отглежданите култури и произведеното електричество да се ползва за нуждите на стопанството.

Иван Иванов допълни, че е узнал от разговори с експерти, че електрическата мрежа у нас няма да може да поеме произведения ток от ВЕИ, ако се разгърне строителството на соларни паркове.

Димитричка Търпанова, член на УС на БАК, която представлява овощарските организации, обясни на депутатите, че земеделците имат сериозен проблем, ако искат да инвестират във фотоволтаици за собствени нужди. Проблемът е в това, че там, където са градините, няма електропреносна мрежа. По тази причина дори да са направили кладенци, за да черпят поливна вода, стопаните не могат да ги захранят с ток, произведен от солари. Тя информира депутатите, че по Наредба 19 само до 2 декара земеделска земя да допустими да се застроят за създаване на фотоволтаичен парк.