Людмил Работов, НАЗ: Жътвата започва идната седмица!

 За да избегнем хаоса от удължената Кампания 2023, нека споразуменията за ползване на масивите да са 5-годишни

Людмил Работов, председател на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив, пред Агро Пловдив

Г-н Работов, какво е състоянието на зърнената реколта?

Успяхме да опазим посевите от болести и неприятели. Честите превалявания създадоха предпоставка за повече болести, предимно кафява ръжда и септория, но като цяло се справихме и опазихме реколтата. Надяваме се да е обилна и качествена. Поне като няма ясна цена, да имаме добра реколта.

Каква все пак се очаква да е стартовата цена на пшеницата и на рапицата?

Цените на фючърсите на международните пазари не са никак обнадеждаващи – под 400 лева на тон пшеница. Такава цена не може да покрие разходите, които сме направили със скъпите торове и горива.

Себестойността е относително число, което всеки сам трябва да си изчисли, но е между 250 и 300 лева на декар.

При рапицата себестойността е по-висока заради по-честите третирания с продукти за растителна защита. Тази култура изисква повече грижи и внимание и затова производителите започнаха да избягват рапицата в сеитбооборота, за съжаление. За мен е добра култура, която ще продължа да отглеждам. Относно цената, на която ще започне изкупуването, също няма яснота. Вчера, ако не се лъжа, видях фючърси за 420 евро за тон рапица.

Каква ще е рентата тази година? Ще намалее ли заради кризата в зърнопроизводството?

Като килограми ще се запази. В нашия район рентата е около 100 кг зърно на един декар и този начин на плащане на наема се предпочита.

Кога ще стартира жътвата в Пловдивско?

Като гледам посевите с рапица, които са покрай магистралата, може би другата седмица ще започне нейната жътва. Денят ще зависи от това дали наистина ще паднат прогнозираните през уикенда валежи и колко напоителни ще са. Когато влагата се вдигне, ще влезем с комбайните. Подобна е готовността и за ечемика. Докато приберем рапицата и ечемика, ще стане време за пшеницата. Нейната жътва вероятно ще започне в края на този месец. На по-песъчливите места пшеницата ще е готова по-рано.

В другите области в страната колегите ви се оплакват от непродадена пшеница. В нашата област и в Южна България същото ли е?

В района почти няма непродадена пшеница. Винаги има и хора, които изчакват по-добър момент за реализация. За съжаление, новата и старата реколта ще се срещнат тази година. За миналогодишната стока се изискват по-специални условия на съхранение, фумигация, защита от складови неприятели, разделяне на партидите ново и старо зърно, което е допълнителен ангажимент.

Оптимист ли сте, че пазарът ще се задвижи?

По принцип земеделецът винаги е оптимист. Но

ситуацията днес е „за един – сватба, за друг – брадва“.

Това, което се случи с язовир „Нова Каховка“ в Украйна, мисля, че би трябвало да повлияе на световната цена на зърното. Според анализите и прогнозите на USDI, Русия ще има изключително богата и качествена зърнена реколта. Най-неприятното, което се случва от началото на 2022 г. досега, е непредсказуемостта на пазарите и цените. Не можеш да предвидиш какви ще са разходите и какви приходите, а за климата да не говорим.  Властите правят много грешки, които се отразяват пагубно на целия сектор земеделие, а в частност и на зърнопроизводството.

Развито ли е зърнопроизводството там, откъдето са минали водите на украинския язовир?

Доколкото знам, да. Дори при полетата е имало инфраструктура за напояване. Отглеждали са се пшеница, царевица, слънчоглед. Според Министерството на земеделието на САЩ унищожената там реколта ще повлияе на световната търговия със селскостопански стоки.

Какво ще поискате от новия земеделски министър и екипа му? Кога ще получите европейската помощ, която е към 50 милиона лева?

Очаквам от новия министър да получим подкрепа, да имаме синхрон и чуваемост, за да може проблемите в нашия сектор да бъдат споделени, обсъдени с него и да се вземат адекватни решения. Може би министерството трябва да направи нещо на държавно ниво, за да може да предлагаме наша реколта на чужди държави, независимо дали са в или извън ЕС.

Относно европейската помо, нищо не знаем за нея.

Очакваме от земеделския министър да продължи с поземлената реформа и да не се получи прекалено забавяне на Кампания 2023 за заявяване на директните плащания. За нашия сектор е важно да не се проточат очертаванията.

Ще стане голяма каша. Хората няма да имат готови споразумения,

ние ще влезем в кампания за подготвяне на площите за следващата сеитба. Няма да имаме готови договори и споразумения и въобще всичко ще се обърка. В предишни години до 31 юли трябваше да представим в службите правните основания за стопанисване на земята. По този начин фермерът показва иска или не иска да участва в споразумението за обявени масиви, което се подписва след 15 август. Проблемът при удължаване на кампанията за 2023 г. е, че е възможно да се застъпят стари и нови правни основания и програмата да не може да разграничи данните.

Какво може да се направи в днешната ситуация на повторно увеличени крайни срокове на кампанията?

Сега ми хрумва, че споразуменията могат да се направят и за 5 години.  Така ще се избегне натрупаното напрежение между арендатори, собственици и службите. Така, ако споразуменията са за 5 години, ще имаме по-плавно приемане на предизвикателства на новия програмен период.

Тази година по-малко ли са площите със слънчоглед?

Нямам информация за намалени площи. Между другото, тази година я наричаме „слънчогледова“ заради валежите. От 1 март досега паднаха между 150 и 200 литра дъжд. Към Раковски валя малко повече, южно от Пловдив по-малко. Слънчогледът е традиционна в сеитбообръщението култура, така че не можем да променяме чак толкова много площитес него.

Не ви ли притеснява големият внос от Украйна на нерафинирано олио?

Действително преработвателите вкарват шарлан, за да изпълнят договорите си с контрагентите.  А спрямо бъдещата реколта слънчоглед очаквам да си стиснем ръцете с тях и да си помогнем взаимно. Слънчогледът у нас дава около 3 милиона тона семе. Това количество ще е достатъчно, за да натовари мощностите на българските преработвателни предприятия. Ние не искаме да продаваме за високи печалби, искаме да си покрием разходите и да заложим малка печалба.