Годишното българско производство на месо е 16-17 кг на човек

Колбасите се правят с вносно месо, което не подкрепя родните животновъди

Българските животновъди произвеждат 16-17 кг месо от всички видове животни, които отглеждаме в страната. От тях 1,2 кг са говеждо месо.

„Затова е съвсем нормално да се появяват развалени меса, защото те са замразени, размразяваме ги един път, втори път, кой знае през колко тирове и хладилници минават.“ Това обясни изпълнителният директор на Националния съюз на говедовъдите в България (НСГБ) Михаил Михайлов по време на кръгла маса на тема „Качествени и конкурентни ли са българските месни продукти?“ Събитието е част от поредицата на Сдружение „За достъпна и качествена храна“.

Имаме 90 000 крави, които обявяваме за месо, но от тях само 14 000-15 000 са истински месодайни крави, които заслужават интерес, каза още Михайлов.

Според него с по-добро субсидиране, ще подсилим месодайното говедовъдство – нещо, което са направили в Румъния и Гърция, откъдето през следващите години ще започне сериозен внос на месо.

Михаил Михайлов цитира статистика, според която 36 000 бройки говеда са заклани в нашите кланици. „От 550 000 говеда само 36 000 са минали през кланиците и въпросът е къде са другите“, обърна внимание той.

„Тази година нашите говедовъди са подложени на заколение, поради липса на ваксини – нито могат да си изкарат животните на пасищата, нито могат да ги продадат някъде“, разказа Михайлов. От БАБХ бързо са реагирали на техен сигнал и са направили документ, с който фермерите да могат да закарат животните за клане. Без това големи ферми от големите, които са щели да влязат с 300 000-400 000 лева загуби, поради това че не могат да си продадат кравите.

„За голяма част от потребителите не е ясно какво консумират. Ако на даден продукт пише, че е произведен по БДС, това не значи, че суровините са български. Затова от години се борим да се промени Българския държавен стандарт, като задължително за неговите условия трябва да бъде суровината да е с произход България“, сподели Симеон Караколев, съпредседател на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА). В момента масово в месопреработвателната промишленост колбасите, които се консумират са с вносни суровини, а това по никакъв начин не подкрепя българското производство.

Караколев цитира справка от агенцията по храните, според която в България има влезли 700-800 тона овче месо, основно от Испания, то се влага основно в колбасите и се представя може би за говеждо или свинско.

„С настоящите смешни глоби никой няма да се стресне. Българските институции като контролни органи не искат да нарушават статуквото на некоректните спрямо производители и потребителите преработватели“, каза Караколев, допълвайки, че лобито на преработвателите е много силно.

По думите на д-р Татяна Николова, началник отдел в дирекция „Контрол по храните“ в Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), те са безкомпромисни с безопасността на храните и предприемат напълно адекватни мерки. Тя заяви, че всичко, което излиза от животинските ферми, е с гарантиран произход. По нейното мнение етикетирането вече е доста коректно, като при официалния контрол на БАБХ не са установявани пусната храна с неразрешени добавки. Съветът на д-р Николова е потребителите да четат етикета.

Караколев сподели един спъващ работата на животновъдите проблем – да продаваш агне, заклано във твоята ферма, в момента е нелегално. „А това е къса верига на доставка и трябва да я развием“, подчерта той.

Тук своя опит сподели шеф Николай Немигенчев, член на УС на Сдружение „За достъпна и качествена храна“, който ползва около 100 кг месо на седмица от породата Блек ангъс. „Производителят, от който пазарувам, е от района на Рила планина. Той също има голям проблем с коленето на животни – трябва да ги заведе в съответната кланица, няма разрешителното да си заколи сам животното“, обясни Немигенчев. Според него това понякога това има отрицателно влияние върху качеството на продукта, тъй като е заклано и транжирано некадърно.

Той предложи Министерство на земеделието и храните да вземе някакви мерки, за да може по-малкият производител, които гледа 100-200-300 говеда годишно, да си върши работата сам.

Според д-р Татяна Николова и сега има мобилни кланици, в които фермерът може да заколи само собствените си животни, но тези обекти не са толкова много.