Включването на дронове в растителната защита предизвика спор в парламента

В публичното обсъждане на законопроекта преобладахава положителните становища. Единствено представител на сектор Пчеларство го отхвърли категорично

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията предизвика спор в парламентарната Комисия по земеделието снощи, където той бе обсъден публично на първо четене.

Законопроектът вкарва дроновете като техническо средство за извеждане на растителната защита.

Проектът бе приветстван от всички политически сили, представени в комисията. Всяка една от тях обаче изрази желание текстовете в проекта да се доразработят, за да може прилагането на дроновете за пестицидно третиране да е сигурно, безопасно за околната среда и хората, и съобразено в европейското и българското законодателство. Така бе предложено създаването на работна група от експерти от аграрното и транспортното министерство, както и от ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА), а също и от депутати, която да се заеме с пунктуалното разработване на законопроекта.

Парламентарният юрист Христо Ангелов каза, че законопроектът задължително трябва да бъде нотифициран от ЕК, а вносител на нотификацията трябва да е Министерството на земеделието и храните, което в свое становище, изпратено по-рано, бе заявило, че няма нужда от нотификация.

Проф. Димо Зафиров от БАН, координатор на Работна група, която създава U-space пространства, обясни пред депутатите, че от една година функционира работна група съставена специално за използването на дронове, в която участват публично-частни партньори. Групата има заседание, ръководено от зам.-министъра на транспорта, всеки месец.

„Има 5 регламента за дроновете, които са приети от 2019 г. Тук се говори за оператори на дронове, но оператор е нещо друго“, отбеляза проф. Зафиров. Той поясни, че човекът, който управлява безпилотното летателно средство (БЛС) се нарича дистанционно управляващ пилот. Именно това наименование трябва да залегне в проекта.

Не е вярно, че България ще е първа в Европа в прилагането на дронове за растително-защитни практики, опроверга някои изказвания проф. Зафиров. „Има и други държави, и ние трябва да приложим техния опит, защото те са правили тестове“, поясни той.

Проф. Зафиров обърна внимание на зеления ефект при използването на БЛС, тъй като то лети с електрическа енергия.

Експертът добави, че интересът от страна на земеделците, които искат да има законодателство да използване на дроновете, е голям.

„Регламентите са много точни и прецизни и няма нужда да казваме, че няма изисквания. Напротив. Тук ще имаме изключително сериозни изисквания към дистанционно управляващите пилоти. Тези хора трябва да са обучени и да отговарят на изискванията. Важно е също да има стандартизирани изисквания за пръскане“, посочи проф. Димо Зафиров.

Иво Куманов, земеделски производител и член на Асоциацията на земеделските производители в България, подкрепи законопроекта и съобщи, че е от малкото регистрирани в ГД ГВА за извършване на торене и третиране с пестициди чрез дронове. Той изрази увереност, че ЕС съвсем скоро ще приеме регламент за използването им в селското стопанства, за да не изостава технологично от страни като Швейцария и Япония, където тези технически средства вече се прилагат. Според Куманов, ако в законопроекта се запише, че третирането с дрон е „въздушно“, това означава то да бъде забранено, тъй като Европа е отхвърлила третирането с хеликоптери и самолети.

Представителят на Министерството на транспорта и съобщенията възрази, че по дефиниция дронът е въздухоплавателно средство.

Сребрин Илиев, заместник-председател на Националния пчеларски съюз и член на две комисии в Световната пчеларска организация заяви, че „дронът е самолет и хеликоптер“. Според него разликата е в наличието или отсъствието на физически пилот.

Илиев посочи, че дроновете могат да носят до 25 литра разтвор. Те пръскат ултра малообемно и това е най-лошото пръскане, според него, тъй като препаратът е с почти 100% концентрация.

Според него най-голяма икономическа полза от прилагането на дронове ще имат производителите на култури със слята повърхност.

Илиев категорично се обяви против използването на дронове в селското стопанство, като разясни вредата върху пчелите.

Иво Куманов опонира с думите, че производителите на слънчоглед (или рапица) имат огромен интерес за опазването на пчелите и на тяхната главна функция да опрашват.

Преподавателят от Аграрния университет Атанас Семов допълни, че дроновете летят и третират на 2 метра височина от растенията и в този смисъл силно се различават от хеликоптерите и самолетите.