Проф. Тоньо Тонев създаде собствен Изследователски център за радост на семенарските и торовите компании, и фирмите от пестицидния бизнес

В партньорство с големи и по-малки фирми от бизнеса с пестициди, торове и органични подобрители, професорът в екип със студенти отличници от Аграрния университет – Пловдив,  извежда полски и съдови опити

Проф. д-р Тоньо Тонев отново сърфира на полето на научните експерименти така, както го е правил през най-активните си години като преподавател в Аграрния университет (АУ) в Пловдив. Очевидно неспособен да се отдаде на заслужена почивка, след като бе пенсиониран от университета в края на 2020 г., той реши да създаде собствен Център за изследователска и внедрителска дейност, който нарече „Хербитур“®. Спря се на мотото „С нов летящ старт в българското земеделие“.

„Хербитур“®, както се наричаше авторският изследователски проект на проф. Тонев, който той организираше ежегодно върху полетата на АУ от 2001 г., днес се намира в стопанския двор на фирма „Братя Райчеви“ООД в с. Крумово.

Необятните възможности на съдовите опити

Точно тук проф. Тоньо Тонев, заедно с най-приближените си трима студенти, отличници от Аграрния университет, заложиха през март тази година първите експерименти. Те са поръчани от фирмите Байер, Екофол и Агропойнт. Интересното е, че се извеждат в съдове, в които се отглеждат пшеница, ечемик, рапица и царевица.

„Чрез съдовите опити, имаме възможност да контролираме основните фактори на живота – вода, хранителни вещества, топлина и светлина. Едновременно с това приехме и предизвикателството в съдовите опити да използваме  и няколко типа почва, с различен произход  и с различно рН – от ясно кисела (от село Златосел) до неутрална (град Садово) и алкална (карбонатна) реакция – от Асеновградско шосе. Всеки от трите почвени типа, са представителни за големи територии от страната. В Центъра доставихме по 12 до 15 кубически метра от общо 5 различни  почвени типа, в т.ч. допълнително и от Хасковска и Плевенска област.

Проф. Тонев е убеден, че съдовите опити, по начина по който неговия екип ги извежда,  откриват изключително големи възможности за получаване на достоверна, безалтернативна и практически значима информация. В съдовете може лесно да се предизвикат различни форми на абиотичен стрес и ефектът от него да се измери в цифри. За целта изследователите извършват биометрични измервания на надземната част и кореновата система на растенията,  като височина и маса на стъблата, маса и листна площ на листата, както и  дължина и маса на корените на растенията. На тази база се изчислява и листно-площния  индекс на всеки вариант.

Чрез модерни, съвременни уреди като  хлорофилометър, порометър, рН-метър, рН-метър, прецизни електронни везни, мини-комбайн за съдови опити и други се осъществяват в динамика различни  физиологични анализи и биометрични измервания. Предстоящи са и още покупки на високоефективни уреди, които ще позволят още по-прецизно извеждане и отчитане на опитите.

„Основен акцент и в бъдещата ни дейност ще бъде изучаването на фактори и условия като дефицити и излишъци, предизвикващи абиотичен стрес, както и прилагането на различни методи и средства, за  предотвратяване или намаляване на това негативно въздействие. Като херболог, най-важен дял в изследователската ми работа, ще продължи да бъде изучаването на хербицидния стрес върху културите и механизмите за повишаване селективността на хербицидите към селскостопанските култури, чрез третиране с антидоти, биостимулатори, растежни регулатори и листни торове“, поясни професорът.

Експерименти на полето със синя китка, резистентен райграс и див коноп

Прочети още: Четири семенарски компании и фирми от пестицидния бизнес финансираха важни експерименти с рапица и пшеница по проекта  „Хербитур“®

Проф. Тоньо Тонев: Откривам необятни възможности на експериментите в съдове

Студентите на проф. Тонев: Тук всеки ден е безценен урок

В полската експериментална работа проф. Тонев ръководи наблюдения и извежда опити в различни полета в Южна България за контрола върху синя китка в посеви от рапица.

Още по-интересен е ефектът на различни хербициди върху резистентен на тях райграс поникнал в посев с пшеница в района на Ямболско.

Друг бич за производителите на слънчоглед е дивият коноп. Там също се следи въздействието на хербициди върху плевела и оптималния момент за приложението им.

Експерименталната научна работа се извършва с финансовата подкрепа на големи компании пестицидния, семенарския и торовия  бизнес, които са на българския аграрен пазар.

Студентите: От ляво надясно Михаил Тодоров, Цветомир Коев и Толга Мустафа

„Основното ядро от помощници са ми трима студенти, завършващи бакалавърския курс на обучение в Университета – Толга Мустафа, Цветомир Коев и Михаил Тодоров“, подчерта проф. Тонев.

Те са преминали и през обучение за правилно боравене с апаратурата за физиологични анализи в Института по биофизика към БАН. Лично професор Цонко Цонев, доайен в тази категория изследвания в България, им е преподавал. В обучението и консултациите на младежите активно са участвали и проф. Андон Василев, както и специалистът  в областта на физиологичните анализи в Аграрния университет г-н Кирил Маринков.

„И за тримата членове на екипа си, мога да кажа, че са отлични студенти, силно мотивирани и отдадени млади хора, с желание и амбиция за достойна професионална реализация в  агрономическата професия! Те съзнават отлично, че за тях това партньорство е уникален шанс за повишаване на агрономическата им култура, в една разнообразна, динамична и творческа среда“, каза известният учен. Тримата студенти, двама,  от които са   от град Попово, област Търговище, а единия от село Семерджиево, обл. Русенска, са истински приятели, много отдадени и благодарни, че имат възможността да  работят съвместно и да  попиват всяка дума на професора.