Студентите на проф. Тонев: Тук всеки ден е безценен урок

Вече две години студентите Михаил Тодоров, Толга Мустафа и Цветомир Коев са част от екипа на проф. Тоньо Тонев. Други идват, напускат, връщат се, а тримата са неизменно тук.

Михаил Тодоров, Цветомир Коев, Толга Мустафа – от ляво надясно. Толга и Цветомир са родени в един ден – на 15 януари

След като навърши възраст за пенсиониране, хербологът проф. Тоньо Тонев напусна Аграрния университет, но желанието му да продължи да извежда опити и да обучава млади хора се оказа по-силно от календара. Самият той кипи от енергия и както казват младежите до него: Професорът винаги пристига преди нас и е готов със задачите за деня.

Тримата студенти, двама от които са от град Попово, област Търговище, а единият от село Семерджиево, обл. Русе, са родени са през 2000-та година, а двамата – Цветомир и Толга, дори са се появили в един и същ ден – 15 януари. Михаил е роден на 3 юни.

Проф. Тонев не им е преподавал („за съжаление“, казват младежите), но когато срещите са неизбежни, те се случват, по един или друг начин. Цветомир, Михаил и Толга прочели в интернет, че проф. Тонев кани студенти на полето, за да демонстрира резултатите от проекта „Хербитур“. А проектът, чиито автор е професорът, съществува горе-долу от годината на раждането им.

Така че преди две години те се запознали с проф. Тонев и останали да работят при него.

„Тази година момчета завършват с пълен или почти пълен отличен успех, бакалавърски курс. Предстои им да запишат магистърски курс. Искрено се надявам, някой от тях, а защо не и тримата, да направят докторантури. Качествени деца са! Ние сме заедно много часове. Непрекъснато си задаваме въпроси и си отговаряме на какво ли не“, разказа проф. Тонев.

Прочети още: Проф. Тоньо Тонев създаде собствен Изследователски център за радост на семенарските и торовите компании, и фирмите от пестицидния бизнес

Четири семенарски компании и фирми от пестицидния бизнес финансираха важни експерименти с рапица и пшеница по проекта  „Хербитур“®

Михаил, Цветомир и Толга са преминали обучение за правилно боравене с апаратурата за физиологични анализи в Института по биофизика към БАН. Обучавал ги е лично професор Цонко Цонев, доайен в тази категория изследвания. В обучението и консултациите активно са участвали и проф. Андон Василев, както и специалистът  в областта на физиологичните анализи в Аграрния университет Кирил Маринков.

Прочети още: Проф. Тоньо Тонев: Откривам необятни възможности на експериментите в съдове

Михаил и Цветомир старателно са измили корените на царевицата, за да могат да извършат биометрични изследвания

23-годишните младежи са помагали в ограждането на двора на  Центъра за изследователска и внедрителска дейност, който е в стопанския двор в базата на братя Райчеви до с. Крумово, област Пловдив.

Участвали са в изграждането на малка, но модерна оранжерия, която засега се използва за отглеждане на изключително вкусни краставици и домати за лични нужди. Имат и полски „опити“ с голямо разнообразие от видове  и сортове зеленчукови култури, в т.ч. дини и пъпеши.

Разбира се, основната им работа е свързана с полските и съдовите опити, които професор Тонев извежда в партньорство с утвърдени и нови компании от аграрния бизнес.

Така трите момчета на професора всеки ден научават нещо ново.

Толга Мустафа при съдовия опит с рапица на „Агропойнт“

Запознават се с учени, с представители на популярни фирми, с фермери.

Попиват всяка дума на професора.

Той им показва кое как да го свършат и защо трябва да е така, а не иначе.

Момчетата на проф. Тонев съчетават няколко прекрасни качества – те са любознателни, трудолюбиви, схватливи, благодарни и желаят да стават все по-добри в агрономическата професия.

И тримата искат да работят в производството, но вероятно преди това ще се възползват от безценното ръководство на проф. Тонев, за да подготвят доктурантури. 

Ето какво казва всеки за работата си тук:

Цветомир Коев:

„Лично на мен най ми е интересен опитът с царевицата на фирма „Екофол“, като  наблюдаваме, как тя се развива в отделните типове почви и веднага можем да направим изводите кой тип почва е най-благоприятен за отглеждането ѝ, а при нас това е именно  неутралната почва.

Определено почвата си оказва огромно влияние върху развитието на културата и след това върху добивите, разбира се. Отделно имаме и опит с царевицата, само че в 19 литрови съдове, пак с трите вида почви. Наблюдават се и много големи разлики при използването на тор с и без подобрител. Преди няколко дни направихме поредната  биометрия на растенията от 19 литровите съдове и видяхме ефекта от подобрителя: кореновата система е доста по-мощна и също така надземната част е по-добре развита в сравнение с тора, който е без подобрител.“

Изключително много се радвам, че работим съвместно с Професор Тонев, като всеки ден научаваме страшно много от неговия богат опит до най-малката подробност в областта на общата агрономия. Можем само да се учим от хора като него!“

Толга Мустафа:

„Втора поредна година съм част от екипа на проф. Тонев и участвам в залагането и подготвянето на полски-парцелни и съдови опити по проекта Хербитур, който има своята 23 годишна история. Тук правим физиологични измервания като количество на хлорофил, устична проводимост, за да проследяваме динамиката на процесите, протичащи в растенията и тяхното моментно състояние, за това дали са в стрес или не. Тук всъщност ние прилагаме получените теоретични знания в университета, обогатяваме ги, като същевременно това ни подготвя да бъдем добри специалисти за в бъдеще, готови да откликнат по въпросите на земеделците и фермерите.

Бих определил работата ни с проф. Тонев за много интересна, динамична и единствена по рода си в България!“

 Михаил Тодоров:

 „Със сигурност мога да кажа, че през тези две години съм натрупал много нови знания и опит, защото тук нещата са динамични и се случват тук е сега.

Имаме изключителната привилегия и удоволствие,  да се занимаваме с неща, които са ни интересни и привличат вниманието ни. Като пример мога да дам залагането и отчитането на полски и съдови опити. Също така мога  да кажа че сме големи късметлии, че усвоихме техниката на мерене с хлорофилметъра и порометъра като за целта бяхме на обучиние в град София – Институт по биофизика към БАН. Това беше рядък шанс да вникнем и в тази материя, от който се възползвахме,  благодарение на професор Тонев .

С нетърпение очакваме всеки нов ден, в който имаме възможност да осъществяваме целите и задачите, които сме си  поставяли . За нас е голямо удоволствието факта, че можем да попиваме и да се учим от опита и отдадеността на професор Тонев. Със сигурност мога да кажа че съвместната ни работа ще ми бъде от голяма полза като бъдещ специалист в областта на агрономията.“