Индийски фермери се оплакват, че хибридният ориз е увредил почвите

Някои от производителите се връщат към някои от 5-те хиляди стари и устойчиви сортове

Варша Шарма е преминала през бурни години в малката си ферма в планинския щат Химачал Прадеш в Северна Индия.

Повече от век нейното семейство се занимава с отглеждане на ориз, но непостоянните валежи и отклоняването на водата за промишлеността правят отглеждането на ориз по-трудно.

Преди седем години тя премина към хибриден сорт ориз и към отглеждане на ябълки, но това просто създаде нови проблеми.

Хибридният сорт ориз обещаваше повишено производство, но се нуждаеше от много добавки, които според нея увредиха почвата.

„Унищожихме почвите си, като добавихме химикали и торове“, казва тя.

Така че през 2018 г. тя отновосе върна към ориза, този път експериментирайки с червен ориз – сорт, който има дълга история в Химачал Прадеш, но площите му са намалели, тъй като фермерите са преминали към модерни сортове.

Червеният ориз има привлекателни качества. Издръжлив е и расте добре без торове и други химикали. Изследванията също така показват, че има хранителни предимства пред белия ориз .

Но може би за фермерите най-голямата атракция е, че се продава добре.

„Червеният ориз достига добра цена, варираща между 3 и 4 долара за килограм на пазара на дребно, тъй като е напълно органичен. Това помогна на много фермери като мен“, казва г-жа Шарма.

В Западен Бенгал, най-големият щат за производство на ориз в Индия, почти половината от обработваемата земя е за отглеждане на ориз.

Той е дом на повече от 5000 сорта ориз, но повечето от тях вече не се отглеждат.

„Те (земеделските производители) мислят само за увеличаване на производството, следователно преминават към хибридни сортове“, казва Анджан Кумар Синха, основател на Обществото за социално-екологично благоденствие (ARSWS), което насърчава опазването и възстановяването на биоразнообразието.

Той казва, че отглеждането на хибридни сортове ориз може да бъде скъпо.

„Когато се използват хибридни семена, търсенето на пестициди се увеличава и разходите се повишават по неустойчив начин.

„Местните сортове оризови семена са се адаптирали към местната екология и могат да издържат на суша и наводнения. Имаме сортове оризови семена в Индия, които могат да растат без вода“, казва г-н Синха.

Фермерите, които се присъединят към неговата организация, получават безплатно килограм семена, достатъчни за производството на до 60 кг ориз. В замяна фермерите трябва да върнат килограм семена.

„Тези сортове могат да играят жизненоважна роля в устойчивото земеделие в региони, склонни към суша“, добавя той.

Оризът е широко консумиран и отглеждан в Индия и страната е най-големият износител на зърно в света.

Но през юли, за да укроти нарастващите цени на вътрешния пазар след проливни дъждове, навредили на реколтата, индийското правителство забрани износа на бял ориз без басмати.

Това се случи, след като Русия се оттегли от сделка, гарантираща безопасното преминаване на украинско зърно, оказвайки по-голям натиск върху световните доставки на храни.

Шанкар Патнайк, който също е фермер и защитник на семената, казва, че фермерите са „станали алчни“ и са започнали да отглеждат ориз от хибридни семена, за да увеличат производството.

„Използвахме много урея и торове, които унищожиха нашата почва. Освен това сега много малко фермери използват традиционни семена за отглеждане на ориз“, казва той.

Г-н Патнайк има колекция от 500 сорта ориз и експериментира с много от тях на своите 14 акра земя.

Той работи също така върху методи за отглеждане, които се нуждаят от по-малко вода.

По-специално Патнайк използва метода за редуване на намокряне и сушене (AWD). При тази техника фермерите наводняват полета, оставят ги да се отцедят за няколко дни и след това ги наводняват отново.

Това е един от процесите, насърчавани от Индийския център за устойчиво земеделие (CSA), организация, която работи с фермерите, за да направи земеделието по-устойчиво.