Пчелар от Раковски се опитва да събуди БАБХ за анализ на меда, а колегите си – за протест

Медът в търговските вериги нито е български, нито е мед, казват Радослав Ночев и Николай Гайдов

„В контакт съм с много колеги от Северна България, от морето и от други райони в страната. Всички казват едно и също: „Не можем да си продадем меда!“ В същото време хипермаркетите са пълни с буркани мед, на чиито етикет пише „Произведено в България“. Не мога да повярвам на такъв етикет“.

Пчеларят от град Раковски Радослав Ночев се ядосва, че при толкова пчеларски организации в страната, колегите му само се оплакват помежду си и в пчеларските групи във ФБ и реално не предприемат нещо. „Пчеларските организации действат по-тромаво, защото важните решения, които взимат, първо се обсъждат на общи събрания. Например виждам от форумите, че пчеларите са готови за протест, но подобно решение трябва да премине през общо събрание. Вярвам, че в началото на ноември всички заедно ще се съберем да протестираме заради тежката ситуация, в която сме“, каза Ночев.

А това, че е наистина трудно на сектора, се вижда от множество обяви за продажби на кошери и пчелни семейства. Хората се отказват от професията, защото виждат, че не могат да се издържат от нея. А не могат, защото държавата не стои зад българските пчелари и е превърната в разпределителна база на вносен мед.

Радослав Ночев лично като пчелар, а не браншовик, изпрати през август писмо до земеделския министър Кирил Вътев, за да разкаже болките на сектора, сред които и залежалия мед. В писмото пчеларят изиска Българската агенция по безопасност на храните да извърши лабораторен анализ на предлагания в магазините пчелен мед. Анализът трябва да покаже дали продуктът в магазините е чист и дали е наистина с български произход, както пише на етикетите.

Той цитира официален доклад на Европейската комисия, озаглавен „От кошерите“, в който се посочва, че масово българският пчелен мед е с подправен географски произход. У нас границите са отворени за мед от Украйна, Китай, Турция, дори Нова Зеландия.

В подкрепа на това Николай Гайдов, председател на пловдивското пчеларско сдружение „Акация 1899“, казва, че в магазините се срещат, и то не рядко, буркани с мед, на чиито етикети е записано със ситни букви, че към меда е добавен немалък процент глюкозо-фруктозен сироп – нещо, което е абсолютно забранено, когато с големи букви пише „Пчелен мед“. За него това е чист имитиращ продукт.

Гайдов допълни, че има поне стотина колеги от страната, които поради липса на купувачи, държат на склад по 20 тона мед и вече нямат свободни складови пространства.

В същото време големите разфасовъчни фирми, които до юни 2022 г. са изкупували на над 5 лв./кг меда от българските пчелари (тогава отпаднаха митата при внос на селскостопански стоки от Украйна), вече са свалили цената до 3,20-3,30 лева за килограм мед. Въпреки че тази цена е далеч под себестойността на пчелния мед, оценявана на 15 лева за килограм, продажби няма. Едно, защото пчеларите не искат да продават толкова безбожно евтино, и друго, защото разфасовъчните фирми очевидно си доставят от трети страни мед и нямат необходимост да купуват българския продукт.

Радослав Ночев все още чака отговор от Министерството на земеделието и храните. Надеждата му е, че БАБХ ще бъде активирана от министъра най-после да провери в лабораториите си пчелния мед в търговската мрежа. Той се надява агенцията да оповести резултатите и да дисциплинира нелоялните продавачи на некачествен и небългарски мед.

Ако това не се случи скоро, Ночев е сигурен, че браншът няма безшумно и кротко да фалира, а ще излезе на протест.