Протестът на земеделците е на ръба да успее

Протестът на земеделците, който започна в понеделник, е на ръба. Или ще утвърди крехко обединение между различните подсектори, или ще ги върне в десетилетията, в които бяха врагове.

Какво ще се случи, ще стане ясно, когато протестът приключи.

Засега като че ли най-близо до целите, които си поставиха с протеста, са зърнопроизводителите. Но нали именно заради решението за отпадане на забраната за внос от Украйна започна всичко. Снощи финансовият Асен Василев каза ясно: „Първо ще се реализира произведеният в България слънчоглед в посока производство на олио и след това ще се внася при ясни и конкретни нужди и количества такъв от Украйна, но трябва да знаем на какви цени се купува и на какви цени се продава навън. Ще работим по ясно уточнени параметри и данни, а не на сляпо“.

Ето това искаха производителите на слънчоглед – реколтата да се изкупи. Но в същото време да се знае каква е пазарната цена – тази, на която идва вносният слънчоглед. Защото иначе остава дълбокото подозрение, че производителите на олио не купуват родната стока, за да накарат земеделците да свалят цените далеч под пазарната ѝ стойност. Така, действайки като картел, те наистина могат да съсипят сектора, за да увеличат печалбите си.

В точка №1 от исканията обаче е записано да се разшири списъкът на продукти от Украйна, които спират продажбите на произведените у нас замразени зеленчуци и плодове, мляко, месо и продуктите от тях, както и пчелен мед.

Това не е изпълнено. Днес пчеларите обсаждат земеделското министерство именно заради залежали стотици тонове мед, който преработвателите не купуват.

Те вече знаят, че според лабораторни изследвания немалка част от пчелния мед по рафтовете на магазините, който е с етикети „Произведено в България“, не е български. Друг въпрос е защо БАБХ не се намесва с цялата строгост на поверения ѝ контрол..

Пчеларите също се обединиха, за да излязат на протест, но само те си знаят колко разроени са. Първо 21 организации обявиха, че ще протестират. После други над 20 сдружения бяха поканени на Консултативен съвет и там, според прессъобщението, всичко е минало по мед и масло.

Това множене на браншовите организации и най-вече фактът, че е законово възможно 5 човека да регистрират „национално“, „българско“, „обединено“ и т.н. сдружение омаломощава всеки подсектор и озадачава всеки земеделски министър в първите му дни.

Ами какво да кажем за животновъдите, където също има десетки организации?

Явно вносът на сухо мляко от Украйна ще продължи, защото към момента ЕС изисква лицензионен режим само за пшеница, царевица, рапица и слънчоглед. Пък и Украйна би се възпротивила, ако списъкът се увеличи.

Щом като правителството обещава да наложи ред за слънчогледа – да се изкупи първо българския, а после да се внася украински, би могло да приложи същия механизъм и за сухото мляко, пчелния мед, месото и т.н.

Макар че това е антипазарно, на практика по отношение на пазара целият свят е война и затова е необходимо държавите да вземат мерки, за да запазят сектора, който ги храни. Щом като Европейската комисия не действа адекватно в тази извънредна ситуация, от правителствата се очаква да защитят местния бизнес.

Останалите четири точки най-вероятно ще бъдат изпълнени, макар и не на 100 процента.

Истината обаче е, че проблемите в селското стопанство въобще не се изчерпват с 5-те искания. Вярно, те са актуални, но са на повърхността. Отдолу стоят неуредените поземлени отношения, огромният евтин внос на плодове и зеленчуци отвсякъде, липсата на кооперативи, които да направят стопаните по-силни, а бъдещето им по-предсказуемо, унищожените напоителни системи, пасищата, които не се стопанисват от животновъди, фалшивите стада, липсата на закон, който да осигури протекция на българските стоки, изслетляването на целия аграрен бизнес и т.н.

За да започнат да се решават натрупаните проблеми, е необходимо производителите първо да не допуснат повече някой да ги разделя – това поне зависи от тях. И второ – страната ни се нуждае от стабилно управление, за да се поставят някакви основи. А не през шест месеца фермерите да преговарят с поредния земеделски министър и с поредния премиер, който е готов да ги обиди.