Йордан Кръстанов: Протестът трябваше да се случи! За всички сектори моментът беше назрял

Министър Вътев няма друг път освен да кани аграрната камара на консултативните съвети

Йордан Кръстанов е оранжериен производител и председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) – организация с над 20-годишна история. Наскоро той влезе като народен представител от област Пловдив в 49-ия парламент на мястото на подалия оставка Вежди Рашидов. Така в Народното събрание вече има депутат, който е реален земеделски производител и истински браншовик. БАПОП стана член и на Бъларската аграрна камара още при създаването ѝ тази година.

  • Г-н Кръстанов, беше необходим и полезен националният протест, който започна и приключи тази седмица?

Поводът за протеста беше забраната, която така или иначе изтичаше. Но ние решихме да натиснем педалите, защото бе назрял моментът за протести. И без тази забрана желанието за протест бе голямо.

  • Защо?

Защото комуникацията с министерството на практика беше никаква. Срещахме се с ръководството като част от „агрохранителни вериги“. В това няма лошо, но

според мен в министерството не осъзнават, че агрохранителната верига започва от производителя

и той, а не преработвателят, е основното звено. И другото, което ние от Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция искаме да знаем, е дали министерството се интересува суровината българска ли е или е вносна? Защото за нас това е най-важният въпрос – произходът на крайния продукт да започва от българското стопанство.

  • Има ли друго, което не одобрявате в поведението на министерството?

Не одобрявам това, че министерството кани отделно асоциациите за участие в консултативните съвети. Ние мислим, че този етап е отминал и обединението на браншовите формирования се желае от всички. Оказа се, че това ръководство има други намерения. Каниха ни поотделно, за да може да се избегне общото становище на Българската аграрна камара, в която членува и нашата асоциация. Това се правеше съвсем тенденциозно и също бе важна причина да участваме в протеста. Да не говорим, че министерството закъсня много с промените в Стратегическия план и пак ще гоним крайни срокове. Късно дадохме за нотификация „украинската помощ“. А една помощ, когато не е дадена навреме, тя не постига целите си, не е ефективна, не помага. Както не помага и това, че практиката в министерството е да се изплаща помощта за пропаднали площи на следващата година. Но нали затова е ръководството на министерството, ако има лоши практики да ги промени. На хората парите им трябват, за да оцелеят като земеделци, когато имат на сто процента провалена реколта. Така че за мен протестът беше навременен. Затова имаше 5 искания, а не само едно – за забраната за слънчогледа от Украйна. И затова ние смятаме, че беше полезен. Накарахме министерските служители да се задвижат и да се съобразят със ситуацията, в която сме ние, производителите.

  • Като че ли досега не е имало протест, който да обедини всички сектори в селското стопанство?

Да, и затова се опитаха да ни разединят.

От всеки бранш имаше такива, които не подкрепяха протеста.

Били им отивали парите за зърно! Но тази система за разпределяне идва от Европа. Парите, които се дават за площ, са много малко, за да помогнат на зеленчукопроизводителите, защото разходите ни са в пъти по-големи. Наскоро разговаряхме със специалисти от Министерството на земеделието и храните, които обясниха, че няма как плащанията на площ да са с различни ставки според отглежданите култури. Ставката трябва да е единна.

  • Да, но нали стопаните на плодове, зеленчуци и животни имат и други подпомагания, каквито на производителите на житните и маслодайни култури не се полагат?

Имаме, но обвързаната подкрепа например е с таван от 13% от директните плащания. Не можахме да се преборим за 16% за чувствителните сектори. Има неща, които колкото и да не ни се иска, не можем да променим.

  • Какво получиха чувствителните сектори при участието си в протеста?

Първо, успяхме да ускорим сроковете за изплащането на различни помощи. Например втората сума от подпомагането заради войната трябва да бъде подадена за нотификация до края на този месец. Иначе това можеше да се случи чак през декември и плащането да бъде към март догодина. Ускорихме обсъждането на промените, които искаме да се направят в Стратегическия план. Накарахме управляващите да обърнат внимание и на зеленчукопроизводството. Те също виждат, че много повече пари отиват към зърнопроизводството, но според мен там нищо не може да се направи на прима виста. Трябва да се търсят други начини и държавни помощи. Друг успех на протеста е, че в член 4 на меморандума са заложени разговори между българския премиер и председателя на Европейската комисия

за отпадане на тавана на помощта.

За това трябва да се изготви национална позиция до 27 септември.

Кажете малко повече за тавана държавната помощ заради войната в Украйна. Защо е необходимо той да отпадне?

Беше ни обещано още от служебния кабинет, че ще преговаря за отпадане на тавана, но ние не видяхме писмен документ с такова искане. Дано премиерът да си изпълни обещанието. Настояваме за отпадане на тавана, защото се получава така, че за оранжерийните производители той е много нисък. Ставката е висока, разходите са големи при нас, а този таван финансира всичко на всичко до 70 дка оранжерийна площ на стопанство. Обаче сега, когато обявиха, че таванът не е на годишна база, а е сумарен за 2022 и 2023 г., максималната сума при оранжерийното производство се достига, когато оранжерията е 35 декара. Всички площи над посочените не се подпомагат, защото ще бъде надхвърлен таванът от 250 000 евро. Това ощетява много от нашите членове. Ние имаме производители с 200 дка, със 100 дка, с 50 също. Малко са тези, които се грижат за оранжерии под 30 дка.

  • Ако таванът на помощта отпадне, сигурно трябва да се увеличи бюджетът за т. нар. „украинска помощ“?

Предполагам че не, тъй като средствата от миналата година не можаха да се раздадат напълно и останаха, въпреки че имаше допълнителни приеми и още включени култури за субсидиране с цел да се усвоят. Така ще е и през тази година.

  • Г-н Кръстанов, защо по това време на годината българските домати и краставици почти изчезват?

Защото след 10 септември обикновено започваме да отопляваме през нощта, за да отгледаме следващата реколта. Обаче производителите като не са си планирали да отглеждат до Нова година зеленчуци, защото не знаят утре каква ще е цената на отоплението, не залагат реколта.

Колегите гледат да си изчистят оранжериите до края на септември,

октомври най-късно. Обикновено по това време ние засаждахме предкултура, за да имаме продукция до края на годината. Но сега хората се притесняват, че природният газ може да поскъпне след месец.

  • Какво трябва да стане, за да имаме български зеленчуци през зимата?

Ние настояваме да бъде определена помощ за отопление. Тя не трябва да е на площ, а на направен разход. Оттук нататък това ще е нашето основно искане. Ние не заемаме големи площи и можем да бъдем проверени по всяко време дали има зеленчуци в оранжериите и дали те се отопляват. Който е засадил и отоплява, е редно да получи помощ от държавата като процент от разходите за използваната за отоплението енергия. Такава помощ ще ни даде необходимата сигурност и които от нас решат, могат да отгледат зимна реколта зеленчуци.

  • Как ще бъде определено колко да е помощта при положение, че цените на енергията са лабилни?

Ще бъде определена методика, която се задейства над определена цена на мегават енергия. При желание от страна на държавата, пречките пред целогодишно отглеждане на оранжерийни зеленчуци в България ще отпаднат. Не мисля, че ще е трудно да се намерят средства за такова подпомагане. Те няма да са голяма сума. Ако прилагането на помощта се прецизира, така че тя да отива само за отопляеми оранжерии, които са направили действителни енергийни разходи, сумата наистина ще е приемлива за националния бюджет. А ефектът от нея ще облекчи разходи за зеленчуци на хората през зимата.

Цените на доматите и краставиците няма да достигат 7-8 лева,

защото вносната продукция ще срещне конкуренция на българските зеленчуци. Иначе търговците ще завишават изкуствено цената. Наскоро обяснявах на колеги депутати защо са в грешка, когато мислят, че високите цени са заради българските производители. Те ми казват, че доматите са стигнали през зимата 8 лева. Да, ама това бяха турски домати. Струваха толкова, защото нямаше български, липсваше коректив на пазара. Вносителите виждат, че пазарът е свободен за тях и щом е така, могат да продават стоката и на 10 лева за килограм. Когато излезе българската продукция цената винаги пада. Това е закономерност. Грешно е разбирането, че българската стока оскъпява пазара. Не, тя го балансира. И обратно. Ако ние вдигнем цената по-високо, веднага влиза турска стока, която я връща назад. Който си мисли, че ако няма български зеленчуци ще яде евтини от внос, много се лъже. Целта на вносителите е да ликвидират българското производство и да останат сами на пазара. Пазарният доставчик никога не трябва да е един. Затова ние никога не сме искали да се забрани вносът от Турция или другаде. Аз не съм привърженик на забраните. По-скоро трябва да има регулация. Квоти, договаряне на количества, засилен контрол на границата – да. Но тотална забрана – не!

  • Като народен представител, който идва от средите на производителите на селскостопанска продукция, ще бъдете ли активен в парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите?

Ще следя темите в комисията, но не като неин член. Мога да присъствам на заседанията, стига да не съм в друга комисия. Но имам колеги, които са в аграрната комисия. Нашият председател на СДС Румен Христов също участва в заседанията.

Разчитате ли, че след този протест земеделският министър ще промени отношението си към Българската аграрна камара и ще свикне да работи с нея?

Мисля, че няма друг път. В БАК винаги сме смятали, че трябва да има камара на производителите и камара на преработвателите. Следващата стъпка е да се обединят, когато настъпи моментът за това. В БАК сме се събрали истински производители с истинска членска маса, чиито интереси защитаваме. Убеден съм, че когато министърът започне да разговаря с камарата, ще бъде по-лесно и за него, и за нас.

Leave a Comment