Зрелищен двубой: Депутатите срещу министър Кирил Вътев

Земеделският министър зае позицията на големите фермери, народните представители защитиха малките и средните в спор за ставките в обвързаната подкрепа за животновъдите

Измина близо седмица от разглеждане на промените в Стратегическия план в парламентарната земеделска комисия. Те бяха представени от директора на „Директни плащания“ Аделина Стоянова в присъствието на министър Кирил Вътев.

Последваха забележки и спорове, но нито една корекция в плана не получи толкова бурна реакция, като тази при представяне на промените в обвързаното подпомагане за животни.

С равен глас и спокойно г-жа Стоянова посочи промените, които основно са две. Първо, отпадане на първоначално заложената модулирана ставка на подпомагане при говеда и биволи, така че по-малките да получат по-високо подпомагане. И второ – увеличаване на количествата на минимално изискваните пазарно реализирани добиви от мляко и живи животни. Добивите от мляко и подрастващи животни бяха увеличени средно с 50% при крави и с 30 на сто при овце и кози. В хода на изказванията стана ясно, че отпадането на модулираната ставка е било поискано от Димитър Зоров – председател както на Националния съюз на говедовъдите в България, така и на Асоциацията на млекопреработвателите в България.

Този факт събуди някои от позаспалите депутати, които побързаха да се наредят на опашката за изказване.

Още в началото на заседанието министър Вътев съобщи, че предложенията за промени в Стратегическия план са изготвени от професионалисти, а той се е намесил само накрая в обвързаната подкрепа за животновъдството. Затова Кирил Вътев очакваше с готовност заседанието да достигне до тази точка. Като междувременно следеше с интерес престрелките между г-жа Десислава Танева и Аделина Стоянова по темата за еко схемите.

Най-накрая дойде ред на обвързаното подпомагане.

Ето и промените в обвързаното подпомагане за животни, за които говори Аделина Стоянова:

„На проведения Комитет по наблюдение (КН) имаме искания от сектор Животновъдство за изменение на интервенциите от Стратегическия план, като първото искане е за отпадане на модулираната ставка при говеда. Другите 3 предложения са за изравняване размера на подпомагане на животни, включени в развъдни програми с размера на подпомагане на застрашените от изчезване породи при запазване на прилаганите до момента условия за допустимост“, обясни Стоянова.

В МЗХ разгледахме предложенията и направихме изчисления за влиянието на тези предложение.

Направихме няколко опции с предложения за изменения в сектор Животновъдство.

Нашите предложения са свързани с това да бъде увеличено количеството реализирана продукция за биволи, говеда, овце и кози, което включва:

1. Отпадане на модулираната ставка за част от интервенциите
2. Увеличаване на количеството на млякото за реализация и животните, които са родени в стопанството и са на възраст от 6 до 24 месеца. В интервенциите за обвързано подпомагане за овце и кози – увеличаване на количеството на реализирана продукция мляко, както и агнета и ярета.
3. Запазване на изискването за отглеждане на поне 50% от животните, заявени по преходната национална помощ към референтната 2018 г.

Как се увеличават изискванията към говедовъдите?

Отчетени количества мляко от млечни крави в развъдни програми да се увеличат от 4 000 на 6000 кг. годишно.

За млечните крави от застрашени породи изискването за мляко се увеличава от 2000 до 2500 кг, а безпородните стокови крави от 2000 на 3000 кг.

За реализацията на месодайни животни е предложена реализацията на 0,4 животни да се замени с реализация от 0,5 животни, които са родени в стопанството и са на възраст от 6 до 24 месеца.

За месодайните крави от застрашени от изчезване животни е увеличена реализацията от 0,25 животни без ограничения на възрастта, на 0,5 животни от 6 до 24 месеца.

За стоквите месодайни крави се предлага увеличение на реализацията до 0,5 животни, родени в стопанството от 6 до 24 месеца.

За биволите реализацията на мляко се увеличава от 400 на 1200 кг, тъй като по официални данни годишният добив на биволско мляко е 2500 кг.

За овце и кози

За овце и кози, включени в развъдни програми от породи за мляко се предлага увеличение на добивите от 100 на 125 кг и кумулативно с това реализация на 0,5 животни на възраст до 12 месеца.

За козите реализацията на мляко се увеличава от 250 на 325 кг и реализация на 0,5 животни на възраст до 12 месеца.

За овце и кози включени в развъдни програми от породи за месо се предвижда реализация на един брой животно, родено в стопанството на възраст до 12 месеца.

При овце и кози от застрашени от изчезване породи се търси реализация от 35 кг мляко, кумулативно с реализация на 0,5 животни на възраст до година.

Модулираната ставка – тик-так

За отпадането на модулираната ставка сме разгледали различни варианти, продължи г-жа Стоянова. Отпадането показва следното:

В Стратегическия план за млечни крави в развъдни програми подпомагането за първите 150 животни съгласно ставката е в размер на 219 евро, а за над 150 животни – 175 евро. След отпадане на модулацията средният размер на ставката за всички животни става 201,47 евро. С отпадането на модулацията ще се увеличи подпомагането на 44 357 крави, които представляват 28% от млечните крави в страната въобще, като ставката ще се увеличи малко над 14%. Отпадането на модулацията ще намали подпомагането на малко над 33 хиляди животни, които се отглеждат в стопанства до 150 бройки. Те представляват 21% от млечните крави, а намалението на ставката е с 9,2%.

Увеличението на ставката засяга 114 ферми със среден брой 389 животни. Тези 114 ферми отглеждат 28% от млечните крави в страната, зака за втори път Аделина Стоянова.

Намалението на ставката ще се отрази на 626 ферми, които отглеждат до 150 броя животни, със среден брой на животните в стопанство – 54.

Отпадането на модулираната ставка за месодайни крави в развъдни програми не създава колизия. За кампания 2023 г. са заявени по-малък брой животни от предварително планираните, поради което с отпадане на модулираната ставка и със запазване на бюджета средната ставка без модулация става 193 евро. Тя е по-висока от ставката за първите 150 животни. Малките не се засягат от отпадане на модулацията. При месодайните крави в развъдни стопанства броят на фермите с над 150 животни е изключително малък.

За кравите от застрашени от изчезване породи в рамките на тази интервенция бюджетът е планиран при малко над 42 000 животни. Заявени за подпомагане са малко под 25 000 животни, поради което подпомагането е преизчислено като се запазва бюджета, за 30 000 животни (тъй като имаме уверение, че застрашените от изчезване животни наброяват около 30 хиляди). С отпадането на модулацията и запазването на бюджета ставката става 125 евро. Увеличава се размерът на подпомагане за всички стопанства при отпадане на модулацията.

По отношение на биволите е констатиран негативен ефект при отпадане на модулацията, тъй като стопанствата, които отглеждат до 150 животни са значителен брой. Биволи в стопанства с до 150 животни са 75% от всички. Отпадането на модулираната ставка ще намали подпомагането за тази категория с 14%, като ставката на стопанства, отглеждащи над 150 биволи ще се вдигне със 7,3%. Тук става въпрос само за 14 стопанства. Затова министерството счита, че отпадането на модулацията за биволи би имало негативен ефект.

Запазва се модулацията при млечните и месодайни стокови крави, въпреки че решението на КН е за отпадане на модулацията в целия сектор говедовъдство.

Какво казаха депутатите: „Цинично е! Не го правете!

Росен Костурков: „Какво наложи отпадането на модулацията в сектор Животновъдство, защото в нашата управленска предизборна програма особено внимание се обръща на малките и средни ферми както в растениевъдство, така и в животновъдство? Защо задълбочаваме дисбаланса между малки и големи в животновъдството, което, казвам го от сърце, това означава, че малките семейни ферми ще загинат? Няма издържат. Не че ако се върнат модулираните ставки това ще ги направи много богати, но поне може да задържи част от тях на повърхността. А това, което се случва – да намаляваме на малките с 9%, а да вдигаме на големите с 15 на сто, извинявайте, ще го кажа още веднъж, цинично е!“

Кирил Вътев: „Да, обаче това Народно събрание ни гласува да увеличим производството на мляко и млечни продукти. Нали така? Тоест, оттук ще дойде увеличението им – от големите стопанства. А малките ще се постараем по всякакъв начин да ги кооперираме, така че да работят като големи.

При месодайните – най-големият от тях, Николай Димов, с 800 и над месодайни животни, си продаде цялото стадо в Македония. И това е голям проблем, защото месодайните също са в много затруднено положение. Там причините са съвсем други, защото ние с тези кланици, които имаме, месо не можем да продаваме на пазара. Това са ни съображенията – да запазим и големите да не стават малки, а малките да ги стимулираме да станат големи при изравняване на ставките и за увеличаване на добива на мляко. Ако имате други аргументи, сме готови да ги приемем – все пак вие сте висшия орган.“

Росен Костурков: „Разбирам бизнес логиката, но не разбирам това 33 645 броя крави да изчезнат. Разбирам защо ще подкрепим 44 хиляди крави. Но големите печалят и от мащаба. Аз съм съгласен, че тези ставки трябва да са по две и по три. Но просто цялата идея на това да вземем от малките и да дадем на големите противоречи на всичко, за което говорим в сектор Земеделие. И затова съм наистина изненадан. Това не е добре!“

Кирил Вътев: „Ние никого не искаме да унищожим, искаме да увеличим добива на мляко. А при тези, които са по-малки, погледнете колко е спадът и колко е увеличаването за големите. Всички имат един общ проблем с реализацията на млякото.Относно месодайните животни, наистина големите продават първи и ликвидират стопанствата. Ако комисията реши, връщаме обратно ставките, няма проблем.“

Проф. Христо Даскалов: „Много е хубаво, когато мислиш само икономически, но животните по някой път не се подчиняват на икономиката, защото са живи животни. Като ветеринарен лекар мога да кажа, че най-здравите млечни крави са във ферми с до около 100 животни. Колкото повече се увеличава размерът на фермите, толкова повече имаме субклинични мастити и мастити. Тогава ние започваме да лекуваме, да имаме мляко с много антибиотици и аз не знам каква ще бъде сметката, когато ние искаме да повишим производството на мляко! Но то трябва и да е качествено!Казвам го като човек, който 38 години се е занимавал с ветеринарна медицина.“

Ализан Яхова: „Тези промени в сектор Животновъдство консултирани ли са със сектора? Защото ние получаваме изключително много писма.“

Кирил Вътев: „Бих желал също да споделя опит в говедовъдството. Започнах с 65 млечни крави, които бяха болни, защото беше лоша хигиената и слабо храненето. Когато ги увеличавах и станаха 360, нямах нито една стотинка разход за здравеопазване и нито един здравен проблем, защото направихме хигиената и храненето перфектни.“

Предложенията дойдоха от бранша и те бяха разглеждани на Комитета по наблюдение и там бяха потвърдени относно модулацията. Относно добива за обвързаната подкрепа обърнене внимание, че добивът на мляко от 4 тона на крава отива на 6 тона за животни под селекциорен контрол. Всички други групи също са със завишени изисквания.“

(На въпрос на депутат) Аделина Стоянова: „Отпадането на модулираната ставка беше предложено от членове на Комитета по наблюдение, беше обсъдено и гласувано. Предложението беше на г-н Зоров, администрацията гласува „въздържал се“.Новите условия за пазарната реализация не са обсъждани пред КН. „

Иван Иванов: „Трудно се съгласявам с прилагането на модулацията. Стратегическият план беше с основната философия да се подпомагат малките и средните стопанства.“

Кирил Вътев: „Големите млекопреработватели отиват там, откъдето ще натоварят най-много мляко с гарантирана хигиена и контрол, и с добри показатели. Това се случва в големите ферми. Водени от това, че трябва да увеличим добива на мляко, вдигаме изискването за реализация с 2 тона (от 4000 на 6000 кг). Ние не трябва да натискаме големите да станат по-малки, защото там ефективността на производството на мляко е по-голяма. Не искаме да пречим на малките. напротив. Те трябва да започнат да се сдружават, кооперарат, за да работят като големи. Сега в този вид – 54 животни в стопанство, колко мляко ще съберем? Това е тежка работа! Колкото и да им вдигнем ставката, там много трудно ще се увеличи млякото. Една ефективна ферма е от 300 животни.“

Десислава Танева: „Г-н министър, вие сте човек от бизнеса, с реноме. Аз разбирам метаморфозата колко е трудна, защото всеки от бизнеса иска да стане по-голям и по-ефективен, и по-индустриализиран. Нормална бизнес логика има вашето мислене как трябва да качваме добива, за реализацията. В настоящата ситуация ние имаме драстичен спад на производството, изключително трудна пазарна среда и то не само заради войната в Украйна. От 2027 г. Украйна ще се присъедини към ЕС и няма да има мита по принцип. Четирите най-големи земеделци в България се равняват на средния размер на едно украинско стопанство. Ние влизаме в такава конкуренция. Тя е много страшна. Всеки трябва да вземе решение в какво ще се профилира, за да може да оцелее на пазара. В един такъв момент, когато се сменяха през три месеца кабинети, когато още 2021 г. на животновъдството не се даде никаква извънредна помощ, те тръгнаха с намаление на поголовието в малките ферми по селата. Едни такива решения, които имат кристална бизнес логика, в настоящия момент само ще намалят обемите и ще предизвикат ново излизане от пазара на малките оператори! Не мисля че трябва да се прави! Оставям настрана кой е знаел, кой не е знаел, дали е ставал дебат. Очевидно – не, щом всичко, което обявихте, предизвика такъв интерес. Когато пазарът е стагниран, и се чудиш как да си реализираш продукцията, в този момент ние да вдигнем количествата за обвързаната подкрепа със средно 50% при говедата за млякото и ражданията, а при овцете – с 30%, това за малките стопанства в полупланински райони, е убийствено! Не го правете! Казвам ви го политически. Аз разбирам вашата политическа логика, тя е абсолютно вярна. Но мога да кажа, че от страна на държавата първостепенна грижа е човекът на село да оцелее. Стопанствата и хората остават все по-малко, остават все по-големи ферми. Смятам, че това не трябва да се прави.

Не можем да приложим политики, за които няма консенсус (според реакцията, която тук виждам), и то в този изключително труден момент за сектора. Това е моето мнение. Процедурата и вие как ще си спазите закона безспорно са ваша отговорност, на изпълнителната власт. Но според мен тези ставки и този принцип да увеличим изискуемата реализация на всички видове животни не е комуникирана със сектора. Според мен си направете детайлен дебат и първата грижа и принцип който трябва да следваме, е как секторът да излезе с минимална щета в тази криза. Всеки, който излязъл от сектор животновъдство, няма да се върне. Предвид геополитическата обстановка няма и някаква перспектива за прогнозируем пазар, дори и за големите. Не го правете, г-н министър! Смятам, че волятата на Народното събрание трябва да бъде водеща за изпълнение.“

Росен Костурков: „Средният брой животни за мляко в една ферма в Германия е 66. Там няма нито една ферма с над 1000 крави.“

Кирил Вътев: „Не знам откъде излезе тази статистика. Ходил доста по Германия, такива ферми не съм виждал. Може ли от млечна овца, да не искаме агне? То къде отива? Тук има абсурди, които не подлежат на никаква логика. Но не е и нормално да вдигаме субсидии и да пада продуктивността на животните. Ние насърчаваме продажбите на черно, ако не вдигнем добива. Начинът да оцелеят е да имат достъп до пазара и да са пазарно ориентирани.“

Росен Костурков: „Малкият добив идва и от това, че една част от животните просто не съществуват. Но не можем да дадем голямата част от парите на големите и да искаме от малките да пораснат. Ако оставим пазара сам на себе си големите ще изядат малките.“

Нататък спорът продължи с изказвания на проф. Васил Николов и проф. Дойчо димов, които също изразиха несъгласие с политиката на министерството относно сектор Животновъдство.

Остава неясно кой ще надделее в този ожесточен спор да има или да няма модулирани ставки. Законодателната или изпълнителната власт? Министър Вътев взе мерки да защити позицията си, като извика на Консултативен съвет животновъдните организации. Но там, ако г-н Зоров стане председател на още няколко сдружения (което е доказал, че го може), животновъдният бранш единодушно ще предложи отпадане на различните ставки. И така ще даде желязен аргумент в ръцете на министъра. От друга страна малките животновъди по правило не членуват никъде и техният глас ще остане нечут. Но те са си виновни за това – не са бебета, някой да ги дундурка и да се грижи за тях след толкова години пазарна икономика.

Обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци

Най-висок процент увеличение спрямо планираните площи има интервенцията за плодови насаждения преди встъпване в плододаване – нова – 155% отгоре.

При оранжерийното производство кандидатите са +27%.

Нисък е интересът в интервенцията за производство на картофи за нишесте. Заявени са 250 ха площи, а договори с преработвателни предприятия са предоставени само за 18 хектара.

Значително намаление спрямо планираните площи има за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци в планински райони.

Предложени промени: Изравнено подпомагане на сливи и десертно грозде. Въвеждане на модулиран размер на подпомагане – по-висока с 50% ставка за първите 30 хектара. Увеличен е бюджетът за сметка на бюджета за планински плодове и зеленчуци, към които се наблюдава по-нисък интерес.

Увеличен е бюджетът на домати, краставици, корнишони и патладжан, като тук има преразпределен бюджет от планинската интервенция.

В интервенцията, която вече е само за лук и чесън по искане на ЕК картофите са обособени в самостоятелна интервенция.

За плодови насаждения до встъпването им в плододаване е увеличена планираната площ и затова се предлага по-висок бюджет за интервенцията.

Планинската интервенция е ограничена до 200 ха, което е 10% от планираните площи.

Регламентът дава възможност за подпомагане на картофи за нишесте и картофи за производство на семена. По тази причина са обособени две самостоятелни интервенции. За картофи за нишесте е заделен бюджет около 250 000 евро. За картофи за семена са планирани около 450 ха с бюджет малко под 420 000 евро. Изисква се доказване на добив от 10 000 кг /ха

В оранжерийното производство са диференцирани отопляеми и неотопляеми оранжерии. За отопляемите ставката е 8 184 евро8ха, а за неотопляемите 5 301 евро. Увеличени са планираните площи за оранжерии и е запазен бюджетът, който е малко над 6 млн. евро.