ООН: Световните цени на храните падат през септември, повишават се само захарта и царевицата

Растителните масла са с най-голям спад

Според данни , публикувани днес от Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО) през септември средната стойност на индекса на цените на храните на ФАО , който проследява месечните колебания, е 121,5 пункта, докато през август стойността му е 121,4 пункта. На това ниво стойността на индекса е с 10,7% по-ниска от съответното ниво от миналата година и с 24,0% по-ниска от рекордната му стойност, регистрирана през март 2022 г.

Индексът на цените на зърнените храни на ФАО се повиши с 1,0% спрямо предходния месец, главно в резултат на ръст от 7,0% на световните цени на царевицата на фона на силното търсене на доставки от Бразилия, по-слабите продажби на ферми в Аржентина и по-високите тарифи за транспортиране на шлепове поради ниските нивото на водата в река Мисисипи в Съединените щати. Глобалните цени на пшеницата паднаха с 1,6 процента, подпомогнати от обилните доставки и благоприятните перспективи за реколтата в Руската федерация, докато индексът на цените на ФАО за всички оризи падна с 0,5 процента поради слабото търсене на внос.

Индексът на цените на растителното масло на ФАО падна с 3,9 процента от нивото си през август, като палмовото, слънчогледовото, соевото и рапичното масло намаляват, отчасти движени от сезонно по-високото производство и силното експортно предлагане.

Индексът на цените на захарта на ФАО се повиши с 9,8 процента от август до най-високото си ниво от ноември 2010 г., тъй като опасенията за по-строги доставки на световните пазари през предстоящия сезон нарастват. Предварителните прогнози показват спад в производството в Тайланд и Индия, водещите страни производителки на захар, поради ефекта от пристигането на Ел Ниньо. Попътният вятър, който попречи на световните цени на захарта да се повишат по-значително този месец, беше успешната реколта в Бразилия на фона на благоприятни климатични условия.

Индексът на цените на млечните продукти на ФАО продължи да се понижава за девети пореден месец, с 2,3 процента под нивото си от август заради слабото търсене на внос на световните пазари и големите запаси във водещите производствени региони. В допълнение, отслабването на еврото спрямо щатския долар също допринесе за спада на световните цени на млечните продукти.

Индексът на цените на месото на ФАО падна с 1,0% спрямо предходния месец, тъй като слабото търсене на внос и силното глобално експортно предлагане оказаха натиск за намаляване на цените на свинското, птичето и агнешкото месо. Глобалните цени на говеждото, от друга страна, се повишиха, водени от силното търсене на внос на постно говеждо, особено в Съединените щати. 

Рекордни световни запаси на зърно 

ФАО повиши прогнозата си за глобалното производство на зърнени култури през 2023 г. до 2819 милиона тона, което е с 0,9 процента повече от миналата година. Основната причина за това увеличение бяха нови, по-оптимистични от преди, оценки на реколтата в Руската федерация и Украйна на фона на продължаващите благоприятни метеорологични условия, компенсиращи значително намаляване на прогнозата за производството в Канада, свързано с продължителна суша в ключови провинции за производство.

Според новото обобщение на предлагането и търсенето на зърнени култури на ФАО, световното производство на пшеница е 785 милиона тона, производството на груби зърна е 1,511 милиона тона, което е с 2,7 процента повече от 2022 г., а световното производство на ориз се прогнозира на 523,1 милиона тона.

Глобалните запаси от зърно в края на сезон 2024 се очаква да бъдат 884 милиона тона, с 3,0 процента по-високи от началното ниво на сезона, което е рекордно високо ниво. Като се има предвид преразглеждането нагоре към нивата на запасите в края на сезона от този месец, съчетано с понижението на прогнозите за потреблението, съотношението запаси към потребление на зърнени култури за сезон 2023-24 се очаква да бъде 30,8 процента. 

Текущата прогноза на ФАО за глобалната търговия със зърно през 2023-24 г. е непроменена спрямо миналия месец на около 466 милиона тона, което е спад от 1,7 процента спрямо 2022-23 г.