Премиерът Денков откри Център за растителни технологии на световно ниво в Пловдив

Днес оцифиално бе открит научният комплекс на Центъра за растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ). В церемонията взе участие премиерът акад. Николай Денков, а също така министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков, областният управител Илия Зюмбюлев, заместник-кмета на община Пловдив Стефан Стоянов, представители на Европейската комисия, ректори, директори на институти, учени, представители на бизнеса, приятели и колеги на създателите на центъра.

Научният комплекс е в резултат на упоритата работа на трима учени, които разработват проекта ПлантаСИСТ. През 2017 г. проектът е одобрен от ЕК и в тази година е единственият български научен проект, получил „Да“ от Брюксел за европейско финансиране с цел създаване на Център за върхови научни постижения в областта на растителната системна биология. Изграждането и оборудването и финансирането на работата по проекта е по европейската програма Хоризонт и ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. Община Пловдив помага на Центъра като предоставя право на строеж на терен от 23 декара в район „Тракия“.

Откриването бе съпъствано от вдъхновяващи речи. Тук ще цитираме с малки съкращения думите на директора на ЦРСББ проф. Цанко Гечев и на министър-председателя акад. Николай Денков.

Проф. Цанко Гечев: Тук работят учени от 5 континента

За мен това е изключителен ден, голяма чест и удоволствие да ви приветствам на церемонията по откриването на новия научно-изследователски комплекс на нашия Център на растителна системна биология и биотехнология.

Пътят, който изминахме, бе дълъг, но това, което виждаме, е един прекрасен научно-изследователски институт с европейски стандарти. Едно място, където младите хора ще могат да работят и да се развиват. Едно място, където академията се среща с бизнеса. Едно място, което дава прекрасни възможности.

Тази сутрин присъствах на посещението на акад. Денков в Аграрния университет, където той говореше за клъстери. Именно това е основната и една от стратегическите цели на нашия център – да бъдем едно обединяващо звено между научните организации в България, фирмите и неправителствените организации, които работят в растителната биология.

Искам да благодаря на многото хора, които направиха възможно всичко това. Имам списък, за да не пропусна някой, защото това е едно колективно усилие. (Проф. Гечев изброява имената на проф. Димитрина Костова и проф. Милен Георгиев, с които бе разработен проектът ПлантаСИСТ, както и множество други имена, сред които и на чужденци, както и на институции – български и европейски.)

Искам да благодаря и на строителната фирма, която извърши чудеса по време на пандемията и инфлацията. Успяха в изключително кратък срок да построят това съвременно бижу.

Партнираме си с над 100 университета и научно-изследователски институти както от България, така и от цял свят.

На практика нашият център е един международен институт, в който една трета от научния персонал са чужденци. Имаме учени от 5 континента. Наскоро бяхме домакин на голяма международна научна конференция по растителна системна биология, на която присъстваха представители от 60 държави. Това е прекрасна визитка както за науката в България, така и за Пловдив и региона.

Надявам се нашият център да се утвърди като водеща организация в региона и да помогне не само за научното, но и за социално-икономическото развитие на Пловдив и България.

Акад. Николай Денков: Този прекрасен Център показва онова, което създателите му носят в умовете си, в душата си, в сърцето си

Когато спрях с колата до тази сграда, си казах, че това е една наистина реализирана мечта.

Аз помня много ярко първата ми среща с проф. Цанко Гечев, тогава млад учен, който дойде в Министерството на образованието и науката преди 9 години и каза: „Аз искам да направя най-добрия институт, свързан с растителни науки, системна биотехнология в България, но ми трябва подкрепа“. Аз му казах: „Добре, има много мечти, но какво имаш заедно с тази мечта?“ И той извади една папка, в която се видя, че мечтите имат срокове, имат идея за финансиране, имат чуждестранни партньори, има идея за кандидатстване на европейско ниво. И се оказа, че тази мечта е всъщност конкретен план как в България можем да създадем водещ европейски институт.

Разбира се, той (Цанко Гечев) идваше с неговата експертиза, развита от работата му в Германия в един от водещите институти в света. Но някак си тогава беше трудно да си представим как това ще се случи на практика.

Сега, след толкова много години, благодарение на техните усилия, благодарение на подкрепата от Пловдив, на подкрепата през всичките тези години на Министерството на образованието и науката, виждаме това прекрасно съоръжение, вътре с лабораториите, които придават външен вид на това, което тези хора носят в умовете си, в душата си, в сърцето си.

Защото това, което правят те, може да бъде направено само ако посветиш живота си на него и имаш знания и умения, които много рядко се срещат. Искам да ги поздравя и да им благодаря за това, което са постигнали!

Заедно с това, искам да направя един по-широк поглед, върху това, което се случва.

Само преди няколко седмици бях в един друг институт, който също се оказа реализация на една мечта на един младеж, който, завършвайки Окфорд и отивайки да работи в Цюрих, си е казал: „Аз искам да направя водещо звено по изкуствен интелект в България!“

И го направи – в Софийския университет, с водещи учени, по много подобен начин – с международни сътрудничества, канейки сътрудници и обявявайки конкурси, на които се явяват младежи от целия свят. В област, която също е водеща в света – областта на изкуствения интелект.

Идвам днес от Тракия икономическа зона, неслучайно я наричат „икономическото сърце на България“, където започва работа по нов завод, в който ще се произвеждат продукти на базата на растителните технологии и които ще бъдат изнасяни в целия свят. Този завод се открива от българи, които са отишли в Съединените щати, работили са там и идват тук да инвестират в България.

Идвам също и от Аграрния университет, където имаше конференция с посещение на представители на Европейската комисия, които обсъждат как да развият аграрната наука в региона на източна Европа, включително Унгария, Румъния, България, Гърция, Средиземноморието също така, за да може този регион да бъде водещият в Европа не само в производството на зърно, пшеница, слънчоглед. Въпросът е как от тези аграрни продукти, за които ние имаме най-прекрасната природа и най-прекрасния климат в света, да можем да произведем реколти, които да изнасяме в целия свят.

И отново ще се върна на проф. Гечев и неговия екип … За да бъде устойчиво това, ни трябват технологиите, които те развиват тук. Защото те развиват технологии за това как при променящия се климат ние можем да реагираме и да продължим да бъдем от най-развитите по отношение на производството на аграрни продукти в тази част на Европа и на света.

Така че това, което виждаме тук днес, е част от една много по-голяма картина. В тази картина България е в своето не просто обещаващо, а в своето реализирано вече място. И трябва да разберем, че бъдещето на България е това. И да работим за него. Аз лично ще работя за това.

Благодаря ви!