В Деня на народните будители първо себе си да събудим

В Деня на народните будители, 1 ноември 2023 г. отдаваме почит на водачите на България. Те не са политици, те са хора с буден и извисен дух, които умеят да видят нещата отгоре и напред. Такива винаги е имало в България, в тъмните и в светлите векове. Били са царе, духовници, революционери-родолюбци, писатели, композитори. И не са били сами, а заедно с онези, които са ги почитали. Защото трябва да си буден, за да видиш възвишението в друг.

Будителите са ни изпратени от Бога, ще кажат вярващите. Не, от предците ни, за да не се затрие България, ще кажат други. Будителите просто са по-умни, интелигентни и родолюбиви хора, би разсъждавал атеистът.

Човек се ражда буден, но в един момент, когато животът го затрупа с грижи, когато го уплаши, когато сърцето му пресъхне, той заспива. Ден след ден спи, но не знае. Мисли си, че е буден, а се върти в кръг като сомнамбул. А за да се събуди, само трябва да излезе от пътя, да си измие очите и да се огледа.

И по повод празника предлагаме една капка будност с откъс от прекрасния роман „Възвишение“ на Милен Русков:

„Природата е много хубава по туй време. Балканът. Гората е толкоз зелена, полюшва ся едва-едва, шуми леко. Мирише на младост. И цяла е в светлина. Светлоструй… Не ми са обикаля с тая дружина. Ще ми ся ей тъй да тръгна из гората, из полетата, без цел и посока, да вървя туй от място на място – не че някъде определено отивам, ами ей така. Да ся скитам. Като някой циганьор дори. Иде ми да зарежа дружината , и револуцията, и ей така да тръгна да ся скитам из гората, да ся пека на камънаците като някой смок, да ся търкалям из тревите. Да пия от кладенците и като ся нагорещя, да си плискам лицето с вода от потоците. Да лежа тъй в тревата с разперени ръце и да гледам нагоре в небето. Без всякоя цел. Защо светът е хубав! Много хубав дори! Очарователна работа! Неизразима!” 

Днес е празник и на българските журналисти.