Земеделският министър обяснява защо България е гласувала „въздържал се“ относно глифозата

Според Кирил Вътев решението за по-нататъшната съдба на това активно вещество трябва да е експертно

На 13 октомври 2023 г. България е гласувала „въздържал се“ на предложението на ЕК за подновяване на одобрението на активното вещество глифозат на заседанието на Постоянния комитет по растения, животни, храни и фуражи, секция ПРЗ – законодателство. Това отговаря земеделският министър Кирил Вътев на въпрос на депутата от ПП-ДБ Ивайло Мирчев за позицията на страната ни относно употребата на пестицида.

В проекта за регламент е записано удължаване одобрението на глифозат за още 10 години при по-стриктни мерки, свързани с употребата му като: буферна зона от 5 до 10 метра, дюзи за намаляване на отвяването на глифозата, редуциращи го най-малко със 75%, възможност за допълнителен национален мониторинг при предоставяне на разрешения. Известно е, че активното вещество участва в 31 търговски растителнозащитни продукта, предлагани у нас.

Мотивите България да гласува „въздържал се“ е големият обществен интерес и съмненията за отрицателни ефекти от веществото, които не са добре анализирани. Освен това е идентифициран риск за дребни тревопасни бозайници.

Министър Вътев посочва, че на това заседание на Постоянния комитет не е имало квалифицирано мнозинство относно удължаване на срока за прилагане на глифозата и ЕК ще отнесе въпроса до Апелативния комитет.

Земеделският министър подчертава още, че опасенията за вредите от глифозата са опровергани от научните европейски агенции. А именно, че това активно вещество е силно канцерогенно, токсично за репродукцията и създава отрицателен ефект върху човешкото здраве и околната среда.

От срещуположната страна твърдят, че безусловните качества на глифозата – широкия му спектър на действие, висока ефикасност, ниска цена и безопасност – нямат аналог и продуктът не може да бъде адекватно заместен от други хербициди. Той е важен за земеделците, които прилагат технологията no-till, тъй като употребата на глифозатсъдържащи продукти заменя почвените обработки с цел унищожаване на плевели. Липсата му ще предизвика увеличаване употребата на други хербициди, повишаване на разходите, отделяне на повече въглероден диоксид и други.

„Считаме, че решението относно по-нататъшната съдба на това активно вещество следва да бъде информирано, експертно и отговорно; да се базира на научен и балансиран подход, с внимателно отчитане на нагласите на всички заинтересовани страни …“, завършва отговора си министърът.