АЗПБ с три амбиции в земеделието: Да инициира Закон за арендата, да подаде ръка на младите и на науката

Асоциацията още веднъж подкрепи протеста на животновъдите. Упрекна „някои политици в МЗХ“, че се държат като наблюдатели на ООН. Посъветва министерството да се обърне към г-жа Габриел и г-жа Иванова, когато има проблеми с Брюксел

„Нищо ново няма да направя (в асоциацията). Само ще надградя и подобря работата в нея“. Това каза днес на пресконференция на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) новият изпълнителен директор и бивш шеф на ДФ „Земеделие“ Живко Живков. Срещата с журналисти бе организирана във връзка с проблеми в разпределянето на помощи за земеделието и други актуални теми. В нея участваха представителите на Управителния съвет на АЗПБ Николай Димов – фермер от месодайното говедовъдство, Цанко Цанев – зърнопроизводител и животновъд, Иван Георгиев – зърнопроизводител с площи в Софийско и Пловдивско, както и производител на фъстъци, Мартин Драганов – зърнопроизводител и Венцислав Върбанов – председател на асоциацията.

Три амбиции на АЗПБ очерта Живко Живков.

Първата – да се обърне внимание на най-младите в сектора, които са „най-ценният капитал, който се пилее от политиците“.

Да се обърне внимание на науката, която е „разрушена и сведена до унизително положение“.

И трето: Да се подаде ръка на всички колеги в браншовите организации. „Да спрем да се обединяваме, за да се разединяваме“, предложи странната на първо четене фраза директорът на АЗПБ.

Във връзка с последната амбиция Живко Живков каза, че от днес стартира диалог за създаване на Закон за арендата. „Време е да започнем да работим по него, а не само да го дъвчем като дъвка“.

Законът за арендата трябва да урегулира много неясноти в законодателството относно отношенията собственик – наемател, начин на плащане на рентата и други. Той обяви, че това ще е една от основните теми на предстоящата Национална среща на АЗПБ, която ще се проведе на 20 и 21 март 2024 г. По-късно Венцислав Върбанов съобщи в отговор на въпрос, че членовете на асоциацията са около 2000, в това число и две животновъдни асоциации, и се трудят в различни сектори, както и че са от малки семейни ферми до големи предприятия.

Венцислав Върбанов: Малките стопани ще изчезнат до година-две

„Тази година е изключително тежка и вероятно сто процента от фермите ще са на загуба“, обобщи ситуацията в сектора Венцислав Върбанов. Според него дори и големите зърнопроизводители не са големи заради производството, а защото имат и още няколко дейности – занимават се и с търговия, или имат преработвателни предприятия, или пък упражняват дейност в строителството и т.н.

Върбанов ясно заяви, че това, че има много големи земеделски компании, не е българско решение, а е политика на Брюксел. Той направи бърз обзор на българското земеделие от годината на приключване на реституцията на земята (2000 г.) до днес.

Върбанов предсказа, че до година-две малките земеделски стопанства ще изчезнат.

Относно бъдещия Закон за арендата посочи, че едногодишните договори за наем са неприемливи, защото поддържат несигурност в земеделците. Според него минималният срок за отдадаве на ресурса трябва да е 5 години.

АЗПБ и МЗХ не си говорят

За отношенията на АЗПБ с земеделското министерство Върбанов каза, че диалозите завършват без резултат, защото има „слаба чуваемост“. Министърът върви по предварително начертана линия, което не е добре, вижда председателят на асоциацията. По тази причина организацията вече не иска срещи в министерството, а само изпраща становища по определени теми, които вероятно не се четат.

Венцислав Върбанов нарече „далавера“ и „скандал“ намерението да се продава земя от държавния поземлен фонд, но добави, че след шума, който се вдигна, това едва ли ще се случи.

Живко Живков напомни, че все още не е платена помощта (16 млн. лв.) за напояването през тази година. А Венцислав Върбанов повдигна темата за изгубените за напояването 848 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост.

Относно проблемите с „Напоителни системи“ Върбанов подхвърли, че „някои политици се държат като наблюдатели на ООН“, тоест нищо не правят, за да се подобри ситуацията.

Бе разгледана и темата за вноса от Украйна и бездействието на аграрното министерство, което не помага на българските земеделци да превъзмогнат задръстването със стоки от Украйна, намирайки нови пазари.

Протестът на животновъди и оранжерийни производители е за оцеляване

Като млечен говедовъд Цанко Цанев зае стната на протестиращите животновъди и оранжерийни производители. Той припомни, че миналата година цената на суровото мляко е била 1,10-1,20 лв./л, а сега е между 0,70 и 0,90 лв.

В същото време ставката по преходната национална помощ за говеда е била в последните години 193 лева, а тази година е 73 лв./животно.

През 2010 г. в България е имало близо 500 хил. дойни крави, докато в момента са останали 150 000 – 160 000.

По обвързаната подкрепа кравите под селекция са получавали до миналата година 570 лева на глава за първите 50 животни, а за останалите по 450 лева. Сега помощта е 430 лева за първите 150 животни, а за останалите е 300 лева.

Говедовъдството няма как да оцелее без помощта на Европа и на държавата, каза Цанев, визирайки ниската изкупна цена на млякото и намалените ставки.

Венцислав Върбанов допълни, че ако до средата на годината от 1000 крави печалбата е била 200 000 лева, то сега от същия брой животни загубата е 700 000 лева. „Никой не може да понесе такава загуба“, каза Върбанов.

Да питат Габриел и Иванова

Относно бариерите, които Брюксел спуска пред българските искания за отпадане на тавани или за плащане на национални помощи, председателят отсече: „За да получиш нещо, трябва да знаеш как да го поискаш“.

Той припомни, че новият български еврокомисар Илиана Иванова е била служител на Министерството на земеделието. Мария Габриел също доскоро бе комисар. Вероятно никоя от двете не е била помолена да разясни и да помогне на министъра да получи положителен отговор на някои искания.