Синджента е основен избор на зеленчукопроизводителите, защото се доказа като надежден партньор

Отскоро компанията предлага първия в България сорт домат, устойчив на вируса на кафявото набраздяване плюс още 4 заболявания. Два нови сорта краставици са решение срещу зелена краставична мозайка

Мирослав Ангелов, Маркетинг мениджър зеленчукови семена в Синджента в България

– В края на ноември производителят на дини Пламен Янчев от Долни Дъбник получи награда на конкурса за Агробизнесмен на 2023 г. Наградата бе за пробив на българския пазар с дини без семки. Тъй като Синджента е една от малкото компании, които предлагат семена на безсеменни дини в България, то вероятно г-н Янчев е „ваш човек“?

Така е, с Пламен Янчев си партнираме вече шест години. Той и отпреди това се бе специализирал в производството на дини, а от 2018 г. навлезе по-сериозно в производството на безсеменни дини. Положителното е, че пазарът му се развива все по-добре. С годините дините без семки стават все по-полярни и търсени от българските потребители. А и г-н Янчев започна да работи с търговските вериги и именно през тях предлага голяма част от реколтата. Наблюдаваме с радост , че стопанството му се развива отлично. Той направи и немалки инвестиции в технология и в знания как да подобри производството си.

Пламен Янчев винаги се опитва да разбере как да подобри още повече производството, като се допитва до нашите експерти. Заедно с него и с още един от големите производители в България в началото на 2019 г. посетихме Мурсия, Испания, където Синджента проведе Открит ден за безсеменни дини. Там двамата български производители се запознаха не само със сортовете на Синджента, но имаха възможност да обсъдят с представители от нашата компания тънкости в технологията на отглеждане на безсеменните дини.

– Запалиха ли се и други производители в отглеждането на безсеменни дини?

Да, доста хора заложиха на нашите дини – и в Северна, и в Южна България. Интересът расте всяка година.

– Иска ли се умение, за да отглеждаш безсеменни дини? Трудно ли е?

Определено не е лесно. Това е една от основните причини пазарът да е по-ограничен. Производството на безсеменни дини изисква доста знания и опит. За съжаление много често се работи на принципа проба/грешка, като това не е само за безсеменните дини. Доста от производителите се учат в движение. От една страна трудното идва от това, че чисто технологично безсеменните дини не могат да се опрашват, защото нямат семена. Затова е необходимо на полето да се приложи технология, за да бъдат опрашени. Това става чрез засаждане на сортове семенни дини в полето или пък като се използват специални опрашители на Синджента.

Другото, което е проблематично за фермерите, е присаждането върху подложки. Технологията за присаждане на безсеменни дини е малко по-различна и по-трудна. Дори хора, които имат опит в присаждането на семенни дини, се затрудняват, тъй като разсадът е с по-тънки стебла. Добре е да се използват хибридни подложки, защото домашно произведените могат да носят зарази в себе си.

– Уменията, които производителите прилагат при отглеждане на безсеменни дини, се възнаграждават накрая, нали? С колко процента е по-висока цената на дините без семки?

Цената зависи основно от пазара. На моменти може да е три пъти по-висока от стандартната, зависи от пазарната конюнктура. Мисля, че все пак производителите са доволни. Трябва да се има предвид, че безсеменните дини дават значително по-ниска реколта от семенните, което директно означава, че готовият продукт трябва да има по-висока цена. Инвестицията в посадъчния материал е също по-висока. Семената на безсеменните дини са 3 до 4 пъти по-скъпи от стандартните. Това, което мога да посъветвам производителите, е

да гледат на безсеменните дини като premium продукт

и да ги предложат на пазара като нещо изключително, по-качествено и различно, което потребителите ще търсят. Съпоставката със семенни дини не е правилна, защото това е друг продукт. Аз съм сигурен, че и потребителите са готови да платят по-висока цена за него.

Така или иначе пазар за дините като цяло има. Миналата година имаше много голям износ на дини от Северна България, основно от Добруджа. Особено се котираше продукцията от по-късното производство. Посоката беше към Румъния и Украйна. Тази година износът се възобнови, но беше по-слаб.

– Кои сортове на Синджента вече са разпознаваеми и търсени?

Дините със сигурност се наложиха, защото вече дълги години сме основен избор на производителите. Едни от най-известните сортове са Соренто и Романза. Те са в по-ранния сегмент. Другият сорт, който в последните години се наложи, е Арашан. Той е за директна сеитба и се отглежда основно в Северна България. Тези сортове са като еталон на пазара. Тъй като Синджента иска да запази водещата си позиция в избора на сортове дини, ние не стоим на едно място. Всяка година тестваме и пускаме нови сортове.

Тази стопанска година например ще имаме още един нов сорт, който се казва Мирто. Той е изцяло в ранния сегмент. Това, което е по-интересно за него е, че е с малко по-тъмна кора в традиционната шарка. Вече и потребителите интуитивно се ориентират към дини с по-тъмни шарки.

Мирто е много сладка диня. Размерът ѝ е по-обран и затова тежи средно от 6 до 8 кг.

Търговците започнаха да търсят по-малки дини, защото те са по-удобни за носене. Това е диня, която ще предложим на производителите, чиято продукция се търгува във веригите.

– С кои други сортове зеленчуци фермерите свързват Синджента?

В салатите сме също разпознаваеми. Фънфикс е сред най-предпочитаните сортове салати от родните производители. При зелето имаме доста добро присъствие. Пазарът познава Елдорет. Потребителите, а оттам и търговците, го харесват. Този сорт зеле е много подходящ за превръщането му в кисело зеле, което ние българите, много харесваме. За производителите е важно, че дава добър добив. Това, че зелката е сравнително рехава (каквато трябва да е за кисело зеле) не отнема от добивния потенциал, защото главите са тежки.

Тази година изпитвахме краставици, устойчиви на зелена краставична мозайка. Тази болест е основен проблем в оранжериите. Вирусът на мозайката нанася големи щети. За да не минават през този кошмар, производителите търсят

сортове краставици устойчиви на вируса на краставичната мозайка.

От няколко сезона предлагаме сорта Бомбър, с устойчивост на вируса. През тази година направихме опити и с два нови сорта, които притежават устойчивост. Единият е Виго. Въпреки че е сравнително нов – само две години откакто е създаден, вече е предпочитан заради многото си качества, сред които и високата устойчивост на вируса. У нас предлагането на семена от Виго стартира сега, в края на годината, и през 2024 г. ще получим първите реколти. В Испания този сорт показа много добри резултати като търговски хибрид. Доказа се, защото там краставичната мозайка е повсеместна. Виго ще бъде насочен основно към оранжериите с хидропонна технология.

Другият сорт, който избрахме от опитите, се казва Есбен. Той е със средна устойчивост на вируса на зелената мозайка и е по-подходящ за отглеждане на почва.

– Предлагате ли вече семена от двата сорта краставици?

Да, семената на Виго и Есбен вече са налични. Ще ги наблюдаваме догодина като търговски хибриди и ще информираме производителите как се развиват.

– Дали по продажбите на семена на краставици и домати на Синджента може да кажете ще имаме ли родно производство зимни краставици и домати?

Да, ще имаме със сигурност. Не виждаме коренна разлика спрямо миналата година. Традиционните ни партньори, които през миналата година отглеждаха зимни зеленчуци, ще го направят и тази година. Това наблюдаваме.

– Съобщихте наскоро, че Синджента вече предлага нов сорт домат, който е уникален с това, че притежава устойчивост към вируса на кафявото набраздяване на плодовете ToBRFV.

Истината е, че Синджента страшно много инвестира и продължава да го прави за това да предложи домати, които са устойчиви на ToBRFV. Това е основен приоритет на компанията на глобално ниво. Доколкото знам в Унгария дори самите търговски вериги изискват доматите за прясна консумация, които се предлагат от фермерите, да са от сортове, които са устойчиви на вируса. Тази болест е бич, който вече се наблюдава и в България. Ние няма как да избягаме! Вирусът може да унищожи почти цялата реколта и да създаде проблеми години напред. Той е много устойчив и труден за унищожаване. Факт е, че в българия все още производителите не разпознават вируса на кафявото набраздяване при домати. Синджента не само чрез новия сорт, но и чрез специална кампания за ToBRFV, се опитва да помогне на производителите да научат повече за болестта като признаци, като съвети за предпазване и препоръки как да се справят с нея.

– Разкажете за вашия нов и устойчив на ToBRFV сорт

Отскоро предлагаме семена  на

новия сорт домати Баросор, който е устойчив на вируса

Компанията разполага с богата колекция от родителски линии, които изследователи са тествали дали притежават ген за устойчивост на този вирус. На базата на тази селекция е създаден генетичният материал за сорта Баросор. Освен Центъра за научноизследователската дейност в Холандия, който отвори врати през 2020 г., Синджента има още няколко научни центрове, в които се правят опити на съвсем новите сортове. Единият е в Анталия, Турция, където дейността е съобразена с  климатичните особености на Балканите. Центърът в Турция също инвестира сериозни усилия в това да предложи домати с вкуса, който търсим в този зеленчук, и в същото време да са устойчиви на вируса на кафявото набраздяване.

– Що за сорт домати е Баросор?

Баросор е червен домат, предназначен за оранжерийно производство. Той притежава устойчивост на 5 вирусни заболявания, като освен на кафяво набраздяване, е високо устойчив на бронзовост (TSWV), на нематоди, фузариум, вертицилиум и листна плесен. Подходящ е за целогодишно отглеждане, както за първа, така и втора култура.

– Тези устойчивости значително ще улеснят оранжерийните производители, нали?

Основният фокус на компанията е да предложи решения на зеленчукопроизводителите. Защото ние сме взаимно свързани. Ако те успеят да се справят с повечето предизвикателства, които срещат в ежедневието си, това означава, че и ние сме се справили да улесним работата им. Това затвърждава връзките между нас. Това е смисълът на партньорството.