Йордан Кръстанов, БАПОП: Г-н министър, през 2024 г. от вас очаквам …

2024 г. започна без да се съобразява с това дали управляващите са си направили програми какво кога да свършат през годината. Напоследък няма министър, който да разполага с лукса да планира дългосрочно, защото неспокойното време върти калейдоскопа твърде бързо. И все пак това не пречи земеделците да искат определени промени, просто защото без да се поправят, нещата се разтурят.

Затова потърсихме браншовици, които да кажат в началото на годината какво трябва и очакват министърът и министерството да направят за сектора.

Йордан Кръстанов, председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) и депутат в настоящото 49-то Народно събрание

Няма ли зимно отглеждане на оранжерийни зеленчуци, нашият сектор ще изчезне

„Очаквам от министерството да предложи Закон за браншовите организации. Вчера обсъждахме с колегите от Българска аграрна камара (БАК) две предложения на министерството, свързани с евентуални проекти на Закон за аграрната камара. От МЗХ поискаха в кратък срок да дадем становище по кой вариант предпочитаме министерството да работи. Учудих се, че става въпрос не за Закон за браншовите организации, а за Закон за аграрната камара. Това е все едно започваме да строим нова къща от покрива, а не от основите. За мен основите са това, което направихме със създаването на БАК. В нея членуваме само юридически лица с нестопанска цел, тоест браншови организации. По-важно е министерството да заложи критерии, които да определят коя браншова организация може да бъде национално представителна.

Ние, от оранжерийния сектор, очакваме министерството да помисли за дългосрочна стратегия за оранжерийното производство. Необходимо е да утвърдим зимното производство, за да помогнем на сектора да съществува. Няма ли зимното отглеждане на зеленчуци, оранжерийното производство ще изчезне, защото няма как да набираме сезонни работници. Това е основен проблем за нас и той има социална значимост, тъй като в нашия сектор се трудят над 10 000 души.

Ако има енергийно подпомагане двете реколти, които и сега вадим, могат да станат с много по-висок добив, тъй като ще удължим срока на отглеждане и на беритба. Така през цялата година ще има само един месец за обработки на почвата и други практики.

Министър Вътев заявява няколко пъти разбиране по темата, но засега нищо не е правено. Имахме заявка от заместник-министър на земеделието, че след приемането на националния бюджет ще обсъдим идеята за целево подпомагане за отопление. След 10 януари аз ще поискам среща в министерството, за да обсъдим възможностите.

Не са необходими много средства, с които може да се помогне отоплението, а в същото време има и доста пари за усвояване. Аз имам работещо предложение и то е да се подпомага отоплението над определена цена на горивото. Трябва да не е на калпак и да не е на декар, а на базата на реално направени разходи. Ще посочим пределни цени на енергиите за отопление, които ползваме, над които цени ще настояваме държавата да покрие разходите. Това ще е някакво спокойствие за сектора и възможност да планираме дейностите.“