Илия Проданов, НАЗ: Когато обществото е с нас, е лесно

Председателят на НАЗ Илия Проданов бе гост на Агросеминара на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив, който се проведе на 25 януари. При пълна зала той изнесе числа от статистиката, които касаят сектор Зърнопроизводство. Разказа за срещата в Министерския съвет на 22 януари. Припомни вече в конкретика исканията на сектора, които бяха формулирани в декларацията от 13 януари. Отговори и на въпроси.

Преди това Агро Пловдив направи интервю с Илия Проданов, което предлагаме на вниманието на нашите читатели.

Дали имам надежда за подпомагане? Аз въобще не мисля, че трябва да даваме на задна

Илия Проданов, председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ)

• Г-н Проданов, как ще коментирате писмото на Българската агрохранителна камара (БАхК), което бе изпратено до лидерите на парламентарните групи?

Честно казано, аз не намирам голям смисъл в него, при положение, че бяхме поканени на среща след декларация, която сме пуснали. Вие знаете много добре публичните изявления на г-н Върбанов (Венцислав Върбанов е председател на БАхК – б.р.), когато обявихме нашата протестна готовност. Тогава те казаха: „Никой не ги подкрепя“, „Какво правят?“, „Какво е това, което искат?“ В крайна сметка три дни след срещата в Министерския съвет да пуснеш писмо, че си искал да участваш в срещата, това е един тип интригантство.

• В писмото на БАхК сякаш доловихме възмущение, че фермери, а не единствето експерти от МЗХ, ще участват в определянето на ставките

Фермерите няма да участват в определянето на ставките. Те ще участват при правенето на анализите, за да бъдат достоверни данните. Защото се оказва, че министерството има затруднение в това да изчисти докрай технологичните карти с приходи и разходи. Все пак знаете, че статистиката в България не е на най-високото ниво.

• Имате ли надежда за получаването на тези 20 лева на декар от сектор Зърнопроизводство?

Надежда? Аз въобще не мисля, че трябва да даваме на задна (скорост). Естествено, че имаме, иначе защо да искаме подкрепа?

• Когато най-после имаме Закон за аграрната камара вероятно двете камари ще се влеят в една и няма да има такъв разнобой, нали?

За да има истинска действаща камара трябва

да има Закон за браншовите организации.

Да се определи кои са браншовете и да са ясни критериите за признаване на една браншова организация. Вероятно ще има обединения на различни организации, за да отговорят на изискванията.

• Кога за зърнопроизводителите е най-добре да получат очакваното подпомагане?

Най-добрият вариант е

да ги получим преди пролетната сеитба,

което е до края на месец март. Защото трябва да има смисъл в даването. Секторът в момента няма оборотни средства, за да си покрие пролетната сеитба, така че определено има нужда от помощта моментално.

• За сектор Зърнопроизводство е голяма вероятността финансовият министър да определи бюджет и да го осигури. Но дали и за останалите сектори ще има подпомагане по помощта заради войната в Украйна? Възможно ли е управляващите да кажат: Няма пари, това е положението!

Аз мисля, че ще се намерят пари за всички, които заслужават. Това, което трябва в момента да се прави, е да се отделят тези, които са се възползвали от украинската помощ без да произвеждат. Защото със сигурност има и такива във всички сектори. Затова е важно да се разграничат хората, които заслужават и другите, които не заслужават.

• Толкова години и толкова министри не успяха да спрат изтичането на средства… Възможно ли е сега това да се случи за един месец?

Това може да стане и за един ден стига да има добра воля. Начини винаги има.

• Ако все пак от правителството обявят, че има средства за вашия сектор, а за другите сектори няма, как ще реагирате?

Бюджет не се осигурява по сектори. Бюджетната рамка за Украйна ще бъде в общата. Министерството на земеделието, когато разпредели ставките по сектори, които трябва да получат подпомагане,

ще определи и бюджетна рамка.

Министерството на финансите не може да отдели тази бюджетна рамка и да каже, че по нея ще даде на зърнопроизводството, а за другите няма да има. По най-груби сметки за нашия сектор необходимата сума е 400 милиона лева и около 160-170 милиона за другите сектори.

• Споменахте тези дни, че част от средствата ги има…

Това, което научихме от срещата в Министерския съвет е, че в рамките на бюджета на земеделското министерство има осигурени около 140 милиона лева. Останалите трябва да се търсят от Министерството на финансите.

• Възможно ли е средствата за украинската помощ да бъдат взети от някои планирани за отваряне тази година интервенции?

Това не е възможно. Няма министър на финансите, който да разпише отнемането на пари от интервенциите по Стратегическия план без те да са били стартирали и без да са изпълнени. Защото е ангажимент на държавата да осигури тези средства. Евентуално след първото шестмесечие може да се направи анализ на колко процента е изпълнена програмата на министерството и колко от парите са изразходвани. Но предварително през януари да се режат пари от Стратегическия план, не е възможно.

• Вие на обявените предварително протести ли разчитате да получите подпомагане? Питам, защото е известно, че финансовият министър трудно дава пари.

Това е ролята на финансовия министър – да дава трудно. Ако дава лесно, всеки ще иска. По-важното е ние да докажем с аргументи необходимостта от това.

Голяма беше битката да докажем пред обществото,

че имаме нужда от средства и то да приеме това без да продължи с познатите приказки за майбаси. Това е много, много важно. Когато обществото е с нас, е лесно. Политиците не са случайни хора. Те много внимателно стъпват и обмислят какво да приемат и какво да откажат. Мисля, че и този път разумът ще надделее.