За година сектор Зърно е загубил 2,4 млрд. лв. Няма бюджет, който да ги покрие

НАЗ ще постави искане за промяна на категорията труд на фермери и трактористи

По време на Агросеминара на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив (СЗП), който се проведе на 25 януари, Илия Проданов, председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), изнесе любопитни данни пред колегите си от Пловдив и региона. Преди това той благодари на зърнопроизводителите от областта за дейността им в рамките на НАЗ – компетентните и професионални анализи, които СЗП представя по актуални теми, повдигнати от асоциацията. Често именно пловдивските разработки са в основата на становищата, изготвяни от НАЗ към министерството.

По-нататък Илия Проданов обясни, че сектор зърнопроизводство повече от 10 години се бори с недобрия имидж, създаден от политици и някои медии. За да обори неверните твърдения, председателят изнесе статистически данни, които си е направил труда да събере и обобщи.

„Най-грубо ще разделя стопанствата в нашия сектор на няколко категории“,

каза Илия Проданов.

До 10 000 декара стопанисват 27 200 стопанства. Това са 99% от зърнопроизводителите в България. Те обработват около 67% от земята и взимат 73% от подпомагането.

Между 10 000 и 20 000 дка е земята на 400 стопанства. Те обработват 20% от земята и получават малко над 20% от подпомагането.

Остават 100 стопанства, които обработват над 20 000 дка. Те стопанисват около 13% от земята. Към тях са насочени под 10% от субсидиите, предназначени за сектора.

„Това са истинските цифри. Не, ние не сме грандомани, не сме големи“, продължи председателят.

„Имаме големи стопанства, които са предимно пример за модерно стопанство, за модерно развитие, за нюх, маркетинг, развитие и България може само да се гордее с тях, а не да ги изкарва най-черните и да ги изкарва най-отпред.“

Пшеницата в България е със среден добив за 2023 г. 543 кг/дка. Средната загуба на стопанствата в сектора за пшеницата е 47 лева на декар. Почти подобна е равносметката и на другите култури, които отглеждаме. Общата загуба на сектора е 2,4 милиарда лева за 2023 година. Няма бюджет в България, който да успее да покрие тези загуби, каза още председателят. „Но и не сме съгласни с това изобщо да не бъдем подпомагани. По тази причина ние поискахме да бъдем включени в рамката за помощта заради ефекта от войната в Украйна. Ефекта от войната, а не вноса“, наблегна Проданов.

Ефектът се усеща в себестойността и натиска върху международните пазари.

Председателят обърна внимание най-напред на финансовите искания в декларацията от 13 януари, а именно подкрепата от 20 лева на декар. Той каза, че

не трябва дори да се мисли, че е възможно да се отстъпи

от това условие.

Относно поисканите законодателни промени се каза, че има закони, за които повече от 10 години всички са съгласни, че трябва да се променят, но никой не ги променя.

Третата част от исканията са международни. Вижда се, че дебатът на ниво Европа вече е доста ожесточен, посочи председателят. България е от първите държави, които алармираха, че има проблем със зелените изисквания и с вноса от Украйна.

„На 30 януари имаме втора среща в Министерския съвет, на която всеки сектор трябва да представи анализи на тема загуби. Нашият анализ е готов. На базата на тези анализи премиерът ще говори с финансовия министър Асен Василев.“

Председателят обърна внимание и на проблема, който имат 750 фирми, на които е отказано подпомагане, тъй като не отговарят на критериите за активен фермер. „За 600 от тях намерихме решение, за останалите 150 са необходими законодателни промени.“

Илия Проданов съобщи още, че

в НАЗ вече членуват 22 организации,

от които две са съвсем нови – във Варненско и в Свищов. Очаква се съвсем скоро да се регистрира трета организация – от област София, която също ще стане член на асоциацията.

След изявлението на Илия Проданов, дойде ред на въпросите към него.

Ангел Вукодинов, бивш председател на НАЗ, първо похвали колегата си и припомни, че пловдивският съюз е номинирал Проданов за председател още за по-предния мандат и със сегашното си поведение той потвърждава правилната преценка на Пловдив.

Вукодинов припомни, че протестите и несъгласията по всякакви казуси, нормативи и други злободневни теми, почти винаги „сме ги изнасяли ние като Национална асоциация на зърнопроизводителите. Ние се борим и за хора от други сектори“, каза той.

Зърнопроизводителят посочи, че асоциацията е член на Българската аграрна камара, а когато е имало протести, тежестта продължава да се носи от сектора. Конкретният въпрос на Ангел Вукодинов, след като подчерта, че вече има две камари, бе:

„Как виждате обединението на двете камари в една?“

Друга тема, който той повдигна, е необходимостта да бъде променена категоризацията на земеделските стопани и трактористите. „Този труд, макар и с малък бонус по отношение на години за пенсиониране, ще внесе огромна полза за сектора“, обърна внимание именитият фермер.

Относно промяна на категорията труд НАЗ има становище, по което се е работило, отговори Илия Проданов. Според него това искане е могло да бъде включено в декларацията, изпратена до управляващите, но просто никой не се е сетил да го вмъкне. „Това е добро предложение, което можем да поставим.“

Отговора на въпроса за обединението на камарите председателят започна по-отдалеч. Той обясни, че в България няма добре структурирани браншове, като се изключи сектор Зърнопроизводство, секторите Тютюн и Лозарство. Няма, защото няма закон, продължи той. „На второ място няма, защото такова ни е съзнанието. На нашата асоциация не ни е бил нужен закон, за да я има.“

Илия Проданов обърна внимание, че въпреки че в МЗХ има 750 служители, администрацията общо взето работи с нейните си бавни нископродуктивни темпове. „Не дадем ли ние готово решение по някой нормативен или друг казус, няма кой да го напише. Това се задълбочава като проблем. Затова е необходим Закон за браншовите организации, за да може министерството да аутсорсва към нашите организации това, което не може да свърши“, вижда изхода в това Проданов.