През януари световните цени на храните паднаха с още 1% заради зърното и месото

Оризът и агнешкото поскъпват

Публикуваните днес данни от Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО) показаха, че основните глобални цени на храните  отново са се понижили леко през януари, главно поради по-ниските цени на зърното и месото, компенсиращи по-високите цени на захарта.

През януари средният индекс на цените на храните на ФАО , който проследява глобалните цени на храните на месечна база, беше 118 пункта, което е с 1% по-малко от декември и 10,4% под същия период на миналата година.

Спрямо нивата от декември индексът на цените на зърнените храни на ФАО се понижи с 2,2 процента. През януари беше отчетен спад на световните експортни цени на пшеницата поради интензивната конкуренция между износителите и появата на пазара на новата реколта от страните от Южното полукълбо. Световните експортни цени на царевицата паднаха рязко поради подобрените условия на реколтата и началото на жътвената кампания в Аржентина, както и поради увеличеното предлагане в САЩ. Световните цени на ориза, от друга страна, се повишиха с 1,2 процента през януари, водени от силното експортно търсене на висококачествени индийски сортове ориз от Тайланд и Пакистан и допълнителни покупки от Индонезия.

Индексът на цените на растителното масло на ФАО се повиши леко през януари, само с 0,1 процента спрямо декември, но все пак с 12,8 процента под съответната стойност, регистрирана през януари миналата година: умереното увеличение на световните цени на палмовото и слънчогледовото масло блокира спада на цените на соята и рапични масла. Повишаването на глобалните цени на палмовото масло се дължи на сезонните спадове на производството в ключови страни производителки и опасенията относно въздействието на неблагоприятните климатични условия в Малайзия. Световните цени на слънчогледовото олио също се повишиха, което се дължи на увеличеното търсене на внос. За разлика от това, световните цени на соевото и рапичното масло се понижиха поради прогнозираното значително предлагане от Южна Америка и съответно запазването на големи запаси на европейските пазари.

Индексът на цените на млечните продукти на ФАО остава почти непроменен спрямо  ревизираната декемврийска стойност и е със 17,8% по-нисък от миналата година. През януари световните котировки на маслото и пълномасленото мляко на прах се увеличиха главно поради увеличеното търсене от азиатските страни, като почти напълно покриха спада на котировките на обезмасленото мляко на прах и сиренето.

Индексът на цените на месото на ФАО продължи да се понижава за седми пореден месец, с 1,4 процента по-малко от нивата от декември, като силното предлагане от водещи страни износителки натисна надолу световните цени на птиче, говеждо и свинско месо. Международните цени на агнешкото, напротив, са се увеличили поради голямото търсене на внос в света и намаляването на броя на животните за клане в Океания.

Индексът на цените на захарта на ФАО се повиши с 0,8 процента през януари спрямо  предходния месец, отразявайки нарастващите опасения относно валежите под средните в Бразилия и потенциалното въздействие върху реколтата от захарна тръстика, която започва през април, съчетано с неблагоприятни прогнози за производство в Тайланд и Индия.

Рекордно производство на зърно през 2023 г.

Глобалното производство на зърнени култури може да достигне рекордните 2836 милиона тона през 2023 г., което е с 1,2 процента повече от нивата от 2022 г., според новия доклад за предлагането и търсенето на зърнени култури , също публикуван днес от ФАО.

С възходяща корекция от 12 милиона тона този месец, световното производство на груби зърна се очаква да достигне рекордните 1,523 милиона тона. Преразглеждането се дължи предимно на по-високи оценки за производството на царевица в Канада, Китай (континентален), Съединените щати и Турция; Това се потвърждава от нови официални данни, според които добивите от културите в тези страни са се увеличили, както и са се разширили обработваемите площи.

Прогнозата за световното потребление на зърно през сезон 2023-2024 г. е повишена с 8,9 милиона тона спрямо декемврийската прогноза – до 2822 милиона тона, което е с 1,2 процента по-високо от нивото на сезон 2022-2023 г.; Корекцията се дължи на по-високото потребление на фураж от очакваното преди, особено в Европейския съюз, но също така в Австралия и Съединените американски щати.

В тази връзка, според прогнозите на ФАО, през сезон 2023-2024 г. съотношението на световните запаси от зърнени култури към тяхното потребление се очаква да остане на приемливо ниво от 31,1 процента, спрямо 30,9 процента през сезон 2022-2023 г.

Очаква се глобалната търговия със зърно да бъде 480 милиона тона през сезон 2023–2024 г., което е с 0,8 процента повече от прогнозата за предходния сезон, главно поради увеличение на прогнозата за търговията с груби зърна; Междувременно обемът на търговията с пшеница и ориз, напротив, може да намалее.