Два земеделски протеста и Кирил Вътев между тях

Днес министър Кирил Вътев каза нещо, което подсказа друго. Земеделският министър заяви пред журналисти, че както и да приключи утрешната среща (в 15 часа) в сградата на правителство, протести ще има.

Да припомним преди да продължим, че утре представители на Българската аграрна камара (БАК) ще се срещнат за трети път тази година с премиера Николай Денков, със земеделския министър и с човек от Министерството на финансите.

Камарата ще продължи да настоява за осигуряване на бюджет от около 500 млн. лв. за всички сектори, получавали в последните две години от украинската помощ, към които този път да бъдат включени кризисно и зърнопроизводителите.

Кирил Вътев напомни в днешното си изказване, че фермерите в цяла Европа протестират, а правителствата се опитват да ги спрат като им предлагат данъчни облекчения. (Това е така, но Франция например освен данъчни преференции предложи и финансова подкрепа. И там протестът стихна.)

Думите на г-н Вътев вероятно означават, че утре Министерството на финансите ще предложи нещо подобно. Примерно да не се облагат субсидиите. Или някакво друго косвено подпомагане.

Но с този вид помощ земеделците няма да могат да си купят торове, а също семена и продукти за растителна защита. Нито дизел, разсади, фураж. И затова … ще протестират.

Но да не бързаме, може пък министър Асен Василев да измагьоса отнякъде половин милиард и да приключи с темата. Обаче ако беше така, Кирил Вътев нямаше да е толкова категоричен, че протест ще има, с или без преговори.

Тук не става въпрос за протеста на животновъдни организации, АЗПБ и Национална асоциация на оранжерийните производители, който се подготвя за понеделник, 5 февруари. Тази демонстрация ще има едно основно искане: „Незабавната оставка на Кирил Вътев„.

Не, тук става въпрос за предизвестените протестни дествия на БАК за вторник, 6 февруари. Именно в тази земеделска компания Кирил Вътев си избра да участва „срещу зелените изисквания, които ги правят нерентабилни на пазара. Срещу намерението да бъдат атакувани от нелоялна конкуренция с дъмпингов внос.“

На Кирил Вътев му се падна лошия късмет да управлява в момента, в който земеделските организации узряха за сдружаване в обща аграрна камара, но го направиха без да имат правилата, които би им дало едно дълго, дълго отлагано и още неосъществено законодатество. Без Закон за браншовите организации и без Закон за аграрната камара.

Така поради липсата на определена рамка, а и липсата на забраняващи условия, бяха създадени две камари, защото у нас е пълно с лидери. И тези две камари, разбира се, не си говорят лице в лице, а през обществените и социални медии.

Това се вижда дори и само поради факта, че едните ще протестират в понеделник, другите започват във вторник. Впрочем протестът в понеделник не е от името на Българската агрохранителна камара (БАхК), вероятно защото доста от членовете ѝ не са заявили участие и защото Асоциацията на българските биволовъди е член на другата камара – БАК, която ще подкара тракторите на 6 февруари. Ние обаче свързваме този протест с БАхК, защото нейният председател г-н Венцислав Върбанов е заявил участието в понеделник и на Асоциацията на земеделските производители в България, където също е председател.

Другата очевидна разлика между двете протестиращи групи е, че първите протестират вече само за да бутнат земеделския министър. БАК пък се готви за стачка, за да издейства подпомагане не само за своите членове, а общо за земеделците, които все още могат да получат украинска помощ. Иначе казано БАК воюва за всички стопани. От своя страна животновъдните организации, водени от г-н Зоров и г-н Синапов, вече не искат пари, а искат да изкарат Кирил Вътев от голямата красива сграда. Което е някак си искрено и лично.

Зад искането на оставката стоят ноемврийските протести на животновъдните организации, които настояваха за отпадане на тавана на украинската помощ и за отпадане на модулираните ставки при обвързаното подпомагане за животни. Кирил Вътев не се срещна с тях. Николай Денков също остави без отговор протестните писма. В парламентарната земеделска комисия приеха някои от протестиращите браншовици, двама от които бяха поканени да напуснат залата заради неприличния им език и хулиганско поведение.

Кирил Вътев все пак не беше виновен за решението на Брюксел да не маха тавана на украинската помощ, а вместо това да го увеличи с 30 хил. евро на 280 000 евро. Това бе наистина лоша новина за големите стопанства, защото те на практика през 2023 останаха без подпомагането, от което се нуждаят. Така ще бъде и през 2024 г., ако се намерят средства за тази държавна помощ. Една от критиките срещу земеделския министър е, че не е успял да убеди финансовия министър да отпусне бюджет за украинската помощ.

Относно модулираните ставки при обвързаното подпомагане в името на достоверността трябва да припомним, че г-н Вътев настояваше ставката да е една. Това бе записано в проекта за корекции на Стратегическия план. Депутатите обаче го задължиха да въведе модулирано подпомагане, което ощетява по-големите ферми и обратно, увеличава подпомагането на по-малките. Решението наля още масло в огъня на гнева към този министър, за когото се говори, че е предложен за поста от лобито на животновъдите и членове от БАхК. Но това са само предположения.

И така протестите на животновъдите и НАОП бяха оставени без внимание миналата година. Но през януари 2024 г., когато НАЗ написа декларацията с 5 искания и БАК я подкрепи, премиерът Денков бързо определи дата за среща в Министерския съвет. Утре за трети път земеделците ще разговарят с премиера.

Това е една от 6-те причини да бъде поискана оставката на Кирил Вътев от животновъдните организации. По думите им „той съзнателно противопоставя браншовите организации и толерира удобните„.

Именно по този повод днес аграрният министър каза: „Земеделските производители не е успял да ги обедини Александър Стамболийски, като им е направил партия. Бих бил много горд, ако успея аз да ги обединя. Имам огромното желание.„

Да, той сигурно наистина да желае това. Но след Стамболийски са минали само 100 години, за да има някакви видими промени в поведението на хората и цели 100 години, за да се забрави историята.