Хората искат да протестират, защото им е писнало! Но решението предстои

Регионалните организации по сектори ще кажат да има ли протести

„Хората искат да протестират, защото им е писнало!“ С тези думи на Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите приключи днешната пресконференция, дадена от Българската аграрна камара (БАК). В нея взеха участие голяма част от председателите на организации, които членуват в камарата.

Илия Проданов обясни, че в момента 20-те съюза към НАЗ решават дали да има протест или да се съгласят с предложенията на правителството. А офертата към сектора е подпомагане да получат тези зърнопроизводители, които в годишната си данъчна декларация към НАП, подадена до края на февруари, посочат, че 2023-а година е приключена на загуба. Ако това условие бъде изпълнено, помощта ще е с две ставки. За първите 3000 дка субсидията ще е 10 лева на декар платени до края на март и още 10 лева – до края на септември. За всички декари, без ограничения, над посочените 3000 дка, субсидията ще е 5 лева/декар до 31 март и още 5 лева до 30 септември. Средствата за сектор Зърнопроизводство ще се осигурят от ДФ „Земеделие“ и от националния бюджет.

Цветан Цеков от Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ каза, че предложените ставки за секторите овощарство и зеленчукопроизводство са около 60% от ставките при първото плащане на украинската помощ миналата година. Припомняме, че бюджетът по тази помощ бе разделен през 2023 г. на две части, първата от които бе платена от служебното правителство, а втората – от редовното. Цеков обърна внимание, че през последните 3 години цените на производителите не са увеличени, нещо, което не може да се каже за търговците. Той каза, че за да решат членовете на тази браншова камара да не протестират, трябва да им бъдат предложени „удовлетворяващи ставки“. А 60% от миналогодишната ставка не са удовлетворяващи. Цветан Цеков заяви, че до края на деня регионалните структури ще се произнесат дали приемат предложението на властта или са готови да излязат по пътищата.

Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, обяви, че помощта за сектор Животновъдство е на 90% от получената през първата половина на 2023 г. Той обърна внимание на законодателната програма на Министерството на земеделието, която е по-важна от ставките за украинската помощ. Според него от огромно значение са промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Именно те могат да осигурят пасища за овце и кози в землището, където се намира фермата. Секторът се нуждае от нов Закон за политиките в агрохранителната верига, който да задължи преработвателите да платят суровината максимум до 30 дни след получаването ѝ. „Протестната готовност не е отменена, преговорите не са завършили“, каза той.

Атанас Василев от Националното сдружение на българските лозари заяви, че очаква от правителството ясна и точна сметка и методология при разпределяне на средствата. Той обяви, че лозарите са на 500 лева загуба от декар за 2023 г. и ако не отглеждат и други култури, нямаше да могат да продължат.

Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите, обърна внимание на закъснелите с 20 години закони. Той също така препоръча Еврокомисията да сметне каква ще цената на влизането на Украйна в ЕС и да каже кой ще плати сметката.

Нашите хора също са в протестна готовност, увери Нихат Расим от Националната асоциация на тютюнопроизводителите. В момента обаче има преговори и срещу нас има кой да ни слуша. Трябва да има диаллог. Защото най-лесно е да се излезе и да се стачкува, коментира Расим.

Петко Симеонов, председател на Асоциацията на пчеларите, заяви, че секторът е с непродадена стока още от 2022 г. и затова също е в стачна готовност. Още повече, че голяма част от пчеларите вече са излезли от сектора.

Мария Степанчева, председател на Асоциацията на българските биволовъди посочи, че цената на кравето сурово мляко е намалена с 5 стотинки от 1 до 15 февруари, а на биволското – с 15 стотинки. Очаква се от средата на месеца да има ново намаление. В страната се внася мляко от Чехия, Унгария и Полша, но според нея това мляко е украинско, което е било префактурирано в тези държави и изнесено за България. Тя обърна внимание и на факта, че ЕК не се съобразява с големината на стопанствата у нас, поставяйки таван, който вече е достигнат от немалък брой животновъди.

Производителите на малини са ударени от украинския внос, обясни председателят на Българската асоциация на малинопроизводителите Божидар Петков. Той каза, че в момента стопаните плащат разходи за ток за замразените малини, които са в хладилници и които не могат да бъдат продадени, защото европейските пазари вече са заети от украинските плодове.

По време на пресконференцията стана ясно, че в 16 часа Управителният съвет на БАК ще се събере отново, за да вземе крайното решение дали ще има протести и кога, или пък земеделците ще приемат предложенията на правителството и ще останат по места.