Убиват милиони магарета, за да правят лекарство за младост

През вековете магарето е носило бедните хора. Сега, когато откраднат животното от африканско семейство, ролята на работното добиче се дава на жените

За да продава вода и да изкарва прехраната си, Стив разчиташе изцяло на своите магарета. Те го теглиха в количката му, натоварена с 20-те туби, до всичките му клиенти. Когато магаретата на Стив бяха откраднати заради кожите им, той вече не можеше да работи.

В една обикновена сутрин, когато той напуснал дома си в покрайнините на Найроби и отишъл на полето, за да вземе животните си, не ги открил. „Търсих цял ден, цяла нощ и следващия ден.“ Три дни по-късно той получил обаждане от приятел, който му казал, че е намерил скелетите на животните. „Бяха убити, заклани, а кожата им я нямаше“, разказва пред Би Би Си кениецът.

Кражбите на магарета стават все по-често срещани в много части на Африка – и в други части на света, където има големи популации от тези работни животни.

В Китай едно традиционно лекарство, което се прави с желатина в магарешката кожа, е много търсено. Нарича се Ejiao.

Смята се, че има свойства да подобрява здравето и да запазва младостта. Магарешките кожи се варят, за да се извлече желатинът, който се прави на прах, хапчета или течност или се добавя към храната.

Борците срещу търговията казват, че хора като Стив и магаретата са жертви на неустойчивото търсене на традиционната съставка на Ejiao.

В нов доклад организацията Donkey Sanctuary, която води кампания срещу търговията от 2017 г., изчислява, че в световен мащаб най-малко 5,9 милиона магарета се колят всяка година, за да се доставят за направата на това лекарство. И благотворителната организация казва, че търсенето нараства.

В Африка, където живеят около две трети от 53-те милиона магарета в света, има мозайка от регулации. Износът на магарешки кожи е законен в някои страни и незаконен в други. Но голямото търсене и високите цени на кожите подхранват кражбите на магарета и Donkey Sanctuary казва, че е открила животните да се пренасят през международни граници, за да достигнат места, където търговията е законна.

Въпреки това скоро може да настъпи повратна точка, тъй като правителството на всяка африканска държава и правителството на Бразилия са готови да забранят клането и износа на магарета в отговор на намаляващата популация от магарета.

Соломон Онянго, който работи за Donkey Sanctuary и е базиран в Найроби, казва: „Между 2016 и 2019 г. според нас около половината от магаретата в Кения са били заклани „.

Това са същите животни, които носят хора, стоки, вода и храна – гръбнакът на бедните, селски общности. Така че мащабът и бързият растеж на търговията с кожи разтревожиха активисти и експерти и накараха много хора в Кения да участват в демонстрации срещу търговията с кожи.

Предложението за забрана за неопределено време в цяла Африка е в дневния ред на срещата на върха на Африканския съюз, на която се срещат всички държавни лидери на 17 и 18 февруари.

Но може ли забраните в Африка и в Бразилия просто да изместят търговията другаде?

Производителите на Ejiao използваха кожи от магарета, произхождащи от Китай. Но според Министерството на земеделието и селските райони там броят на магаретата в страната е спаднал рязко от 11 милиона през 1990 г. до малко под два милиона през 2021 г. В същото време Ejiao се превърна от луксозна ниша в популярно, широко наличен продукт.

Китайските компании потърсиха своите доставки на кожа в чужбина. Кланици за магарета са създадени в части от Африка, Южна Америка и Азия.

В Етиопия, където консумацията на магарешко месо е табу, една от двете магарешки кланици в страната беше затворена през 2017 г. в отговор на обществени протести и недоволство в социалните медии.

Държави, включително Танзания и Кот д’Ивоар, забраниха клането и износа на магарешки кожи през 2022 г., но съседният на Китай Пакистан приема търговията. В края на миналата година медийни съобщения разтръбиха за първата в страната „официална ферма за развъждане на магарета“, в която се отглеждат „едни от най-добрите породи“.

И това е голям бизнес. Според специализирания в китайско-африканските отношения проф. Лорън Джонстън от университета в Сидни, пазарът Ejiao в Китай се е увеличил в стойност от около 3,2 милиарда долара през 2013 г. до около 7,8 милиарда долара през 2020 г.

Фейт Бърдън, която е главен ветеринарен лекар в Donkey Sanctuary, казва, че животните са „абсолютно присъщи“ на селския живот в много части на света. Това са силни, адаптивни животни. „Едно магаре ще може да издържи може би 24 часа без да пие и може да се рехидратира много бързо без никакви проблеми.“

Но въпреки всичките си качества, магаретата не се размножават лесно или бързо. Така че активистите се страхуват, че ако търговията не бъде ограничена, популациите на магарета ще продължат да намаляват, лишавайки повече от най-бедните хора от спасителен пояс и спътник.

Професор Джонстън казва, че магаретата са „носели бедните“ от хилядолетия. „Те носят деца, жени. Носили са Мария, когато е била бременна с Исус“, посочва тя.

Жените и момичетата, добавя проф. Джонсън, поемат тежестта на загубата, когато животно бъде отнето. „След като магарето си отиде, тогава жените всъщност отново стават магарето“, обяснява тя. И в това има горчива ирония, защото Ejiao се продава предимно на по-богатите китайски жени.

„Това, което бихме искали да видим, е компаниите Ejiao да спрат да внасят магарешки кожи и да инвестират в устойчиви алтернативи – като клетъчно земеделие (производство на колаген в лаборатории). Вече има безопасни и ефективни начини за това.“

Фейт Бърдън, заместник-изпълнителен директор на Donkey Sanctuary, нарича търговията с магарешки кожи „неустойчива и нехуманна“.

„Те биват откраднати, потенциално изминават стотици мили, държат се в претъпкана кошара и след това се колят пред очите на други магарета“, казва тя. „Те се нуждаят от нас, за да говорим срещу това.“