Илия Проданов: До 3 години ще фалираме, ако не променим законите

Какви законодателни промени иска НАЗ?

„Дадох си сметка как стремглаво вървим надолу като пазарна обстановка. Не направим ли нещо, което да промени основите на законодателството и обстановката, в която работят стопаните, няма да можем да оцелеем в тази криза.

Тя е много сериозна. Ще се усети от всички в рамките на следващата година. Пазарната обстановка го показва много ясно. През лятото оцеляването на стопанството ще е първото и най-важно нещо, а не печалбата и инвестициите. Който преживее тези няколко години, след това естествено се надяваме да има по-подходяща почва за развитие.“

Това каза при представянето на поисканите законодателни промени Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите като лектор в земеделския форум „Фермата“ в Пловдив.

Какво НАЗ иска да бъде коригирано в сегашното законодателство:

Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ)

Споразуменията за ползване на земите по чл. 37в не помагат за стабилизирането на стопанствата. Текстът не позволява да земеделците да работят нормално и без опасения, че нещо може да се обърка след сеитба. Промените на тези текстове са основополагащи.

Друга важна промяна, която трябва да се случи, касае търговете за земи от държавния поземлен фонд (ДПФ). До момента вече е ясно, че процесът на отдаване на тези земи благоприятства високите ренти и активното участие на хора, които не са местни земеделци и имат съвсем различни цели.

Закон за арендата

Няма как да има устойчиво земеделие с инвестиции, когато масово се подписват едногодишни договори. Всяка инвестиции – в напояване или в друго, изисква поне 7-8 години, за да се изплати. Затова сключването на дългогодишни договори е основен приоритет. „В крайна сметка трябва да осъзнанем, че собствениците на земята, производителите, които я обработват и държавата играем в един отбор.„

Илия Проданов даде пример с Румъния, където земеделци и собственици са партньори. Там запазването на местното стопанство е най-важен приоритет не само за селата, но и за държавата. Румънците знаят, че земеделският производител не може да бъде заместен лесно. Нито да бъде създаден лесно. Фермерът израства в тази дейност.

Относно размера на годишното рентно плащане, председателят на НАЗ е убеден, че е необходима намеса на държавата. Тя трябва да регулира тези плащания като изключи прекалено високите и прекалено ниските рентни плащания. Регулацията се случва в редица европейски страни. Много са методите, по които държавата може да управлява размера на рентата.

„Държавата не реши ли че трябва да прави политика в земеделието, след три години 70-80% от аграрните фирми в страната просто няма да съществуват„, предупреди Проданов.

Българските зърнопроизводители успяха в последните 30 години да достигнат и дори надминат колегите си от Западна Европа, благодарение на решението си да инвестират печалбите си в стопанствата. В момента обаче конкуренцията в световен мащаб е много жестока.

„В последните две години насочихме вниманието си към Украйна. В момента тази държава изнася активно както на европейските пазари, така и в Африка и Азия, където и българското зърно се опитва да намери купувачи. В Украйна договорите за наемане на земя са за срок от 7 до 50 години, а средната годишна рента е 15 лева на декар. Невъзможно е да бъдем конкурентни на Украйна, като имаме предвид и другите фактори като почва, климат и добивния потенциал. Основният проблем на българското зърнопроизводство е високата себестойност на продукцията. Не намалим ли себестойността, няма да ни помогне дори и китайска стена да издигнем при Дунав„, вижда председателят.

Във Франция регулацията на рентите е законно установена. За стопанската 2023/2024 г. рентата за първа категория земя е 12,8 евро на декар или 25 лева. При тази рента няма български производител, който да може да бъде конкурентен на френските фермери. Илия Проданов посочи и размера на рентите и в други европейски държави. В Хърватия е 14 лв./дка, в Словакия е 11 лв., а в Нидерландия 162 лв./дка. „Но вие знаете, че нидерландската структура на земеделието не е зърнопроизводствена и освен това там площта е изключително малка„, поясни председателят.

Закон за подпомагане на земеделските производители

Промените, които НАЗ предлага, са насочени към намаляване на административната тежест. При добър диалог между сектора, министерството и законодателната власт може да се намери механизъм, при който натискът върху земеделските производители леко да намалее. Пътят на зелената политика и съпътстващия контрол пое в посока към преосмисляне, тъй като когато бяха писани новите правила, войната в Украйна още не беше започнала.

ЗДДФЛ и ЗКПО

Законът за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) фигурират в споразумението, което бе подписаано с изпълнителната власт. „Нашето желание е държавата да обмисли данъка, който ние плащаме върху европейските субсидии. В няколко европейски държави това вече се прилага като вид помощ, с която държавата директно ще ни подкрепи, за да намалим с още малко високата себестойност, която имаме на продукцията.„

Закон за кооперациите и кооперативите

Кооперирането може да бъде едно от решенията на земеделските проблеми. От една страна води до намаляване на себестойността на продукцията, от друга – до увеличаване на цените ѝ. „Кооперирането също е път, по който в Европа са поели земеделците съвсем не случайно. Те са започнали да се обединяват след Втората световна война, когато са били в ситуация без печалби и без средства. Тогава са открили, че единственият им изход е кооперирането. Може би днес и ние сме в подобна ситуация и този път е пред нас, стига да пречупим българската си психика“ каза Илия Проданов.