БАПОП улеснява МЗХ как да разграничава отопляеми от неотопляеми оранжерии
Необходими са две ставки за оранжериите, тъй като разходите за производство са различни, а цените на продукцията са почти изравнени по данни на НСИ
Обвързаното подпомагане за оранжерии за първи път през този програмен период ще има ставки за подпомагане за отопляеми и за неотопляеми оранжерии. Това бе поискано от Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) и се прие след много преговори с МЗХ. Най-напред двете ставки се появиха в държавната помощ, известна първо като „помощ заради ковид“, а в последните две години като „украинска“.
За прилагане на диференцирана обвързана подкрепа при оранжерии от Министерството на земеделието и храните са поискали БАПОП да дефинира отопляемите оранжерии. А също така по настояване на Брюксел да се мотивира защо е необходима по-висока ставка при отопляеми съоръжения, след като по-големите разходи вероятно са отразени в зимните цени на зеленчуците.
В своя отговор, изпратен до МЗХ днес (с който разполага и Агро Пловдив), от асоциацията обясняват, че месеците на интензивно отопление в оранжериите у нас са септември, октомври, ноември, декември, януари, февруари, март и април. Необходимата мощност на отоплителната инсталация за декември, януари и февруари трябва да е поне 200 kW/dka. През останалите месеци тази мощност трябва да е минимум 100 kW/dka.
Критерии за отопляема оранжерия
„При определяне дали оранжерията е отопляема предлагаме да се имат предвид следните критерии и условия, посочват от БАПОП:
- Да потребяват поне един от видовете гориво:
- Природен газ (метан);
- Твърдо и/или течно гориво;
- Геотермални води;
- Друг топлоизточник;
- Електричество:
а) фотоволтаици;
б) термопомпа;
в) комбинирано
Условието за наличие на инсталирана отоплителна система с мощност минимум 100 киловата/декар е задължително за всички видове използвани горива.
Необходимите документи, за да бъдат класифицирани като отопляеми оранжерии, са:
Оранжерии, които използват природен газ (метан):
а) договор с газоразпределително дружество за доставка на природен газ (метан);
б) отоплително съоръжение (котел) или термовъздушни апарати (ТВА)с мощност минимум 100 kW/dka;
с) фактури за потребен природен газ (метан)
Оранжерии на твърдо и/или течно гориво:
а) отоплително съоръжение (котел или инсталация) с мощност минимум 100 kW/dka;
с) фактури за гориво за минимум 7т/дка твърдо гориво съотносимата енергоносимост в количества за течно гориво.
а) договор или разрешително за водовземане от минерална вода с цел отопление;
б) фактури за потребена геотермална вода.
Оранжерии, които използват други топлоизточници:
а) договор за доставка на топла вода и/или пара с цел отопление;
б) фактури за потребена топла вода и/или пара.
От асоциацията припомнят, че не веднъж са настоявали МЗХ да създаде Регистър на отопляемите и неотопляемите оранжерии.
Освен това БАПОП припомня, че се налага спешна промяна в Наредба №3/29.01.1999 г., където при регистрирането на земеделските стопани зеленчуците, отглеждани в отопляеми оранжерии, да бъдат изрично упоменати на отделен ред. Същата е логиката при очертаването на площите за текущата стопанска година.
Според асоциацията справедливо разпределение на бюджета е 2/3 за отопляеми оранжерии и 1/3 за неотопляеми оранжерии.
„В тази връзка е редно изискванията за минимален и максимален добив за зеленчуци отглеждани в неотопляеми оранжерии да бъдат намалени наполовина“, се уточнява с писмото.
„По отношение на периода, в който трябва да се докаже реализация на продукция произведена от отопляеми оранжерии, предлагаме за краставици да е 15 април на годината на кандидатстване; за останалите култури – домати, малини и ягоди срокът да е 15 май на годината на кандидатстване“, казва писмото.
Парадокс, но не съвсем: Зимните и летните цени на зеленчуците са изравнени
А относно аргументи за нуждата от диференцирани ставки между отопляеми и неотопляеми оранжерии, БАПОП предлага да се приложи наблюдение на НСИ за 2023 г., където ясно се вижда тенденцията, че през зимния отоплителен сезон цените на оранжерийните зеленчуци не са по-високи от цените през неотопляемия сезон, въпреки че производителите имат по-високи разходи.
От друга страна, цените на българските зеленчуци се влияят и от вноса от съседни страни като Турция и Гърция, където не се правят разходи за отопление. Пак по данни на НСИ за 2022 г. основни вносители на зеленчуци в България са Турция с близо 42 % дял от общия внос и Гърция с близо 20% от общия внос или общо 62% от общия внос. Родните производители на зеленчуци от отопляеми оранжерии не могат да продават на по-високи цени заради обективни пазарни механизми, породени от вноса. Това води до нестабилност в сектора през този период, недобра конкурентоспособност, което е в противоречие със становището на Службата на Комисията – реф.№Ares (2024)883671-06/02/2024 г.
Писмото е подписано от председателя на УС на БАПОП Йордан Кръстанов.