Щастието да си жена

Надя Петрова

Днес е 8 март – празник на жената, и денят пак може да мине между капките и по шаблон – цветя, поздрави и все същата празнота зад маската с радостна гримаса.

Като знаем, че и дори една секунда от времето не можем да върнем назад, нека този път да кажем няколко истини, които ще придадат друг вкус на обичайните поздрави днес и занапред.

Първата истина е, че е късмет да се родиш жена. Ние сме коктейл от емоции – от най-високата до най-ниската. Можем да плачем дори само заради тъгата по нещо неясно, но красиво, мило, любимо, мъдро, нежно, обичливо и чисто, до което душата ни се е докоснала. Това е като да отвориш врата към друг свят, в който искаш да останеш, но не можеш, и затова ти се плаче. Не забравяйте тази болка, тя е сладка като прегръдка, в която се разтваряш. Мисля, че тя принадлежи само на жените.

Ние, жените, понякога имаме шанса да срещнем мъжа, който да ни каже най-искрено, че иска да построи за нас бяла къща на върха на хълма. Или че иска да бъде шофьорът, който ни вози в нощта с тиха музика под кръглата луна и до края на света. А ние обичаме поезията на чувствата и можем да оценим красотата на мига. Освен това понякога сме готови да се храним цял живот от един такъв миг. Това го могат само децата и жените. То е дар.

Майка ми много искала да съм момче и като разбрала, че има втора дъщеря, казала „Жалко!“. Дошла съм на този свят като разочарование. Сигурно затова все се оправдавам за това и онова. Макар че не искам. Но карма! Записала съм си на един тефтер няколко глагола, чиито смисъл никога не бива да проявявам. Не трябва да се Оправдавам, Обвинявам, Обяснявам. Не го правете и вие, защото както е казал Махатма Ганди: „Никой не може да ме обиди, ако аз не му позволя“.

Така че, съветвам ви да се обичате, защото това ще държи на разстояние всеки, който иска да ви обиди. Дръжте главата си изправена. Колкото и дълбоки да са водите, в които сте нагазили, не се давете в собствените си комплекси или мъка. Светът не е за тези, които постоянно се самоанализират в търсене на едно субективно усещане за съвършенство, което де факто не съществува. Бъдете съвършени в грешките си, защото те са единственият начин да се опознаете. Който не познава себе си, не познава никого. Затова, моля, грешете. Но не фатално. И когато грешите, го приемете като още една придобита магистърска степен, а не като двойка на изпита. Никога не забравяйте, че светът страда от канибализъм. Покажете ли слабост, ще ви се нахвърли. Хвалете се с грешките си и тогава ще ви уважават.

Когато сме гневни, ревниви и обвзети от страх, когато взимаме лекарства за сън и се будим в 3 и 5 през нощта, когато мислим за смъртта, за предателството, за бедността, за самотата, за болестта, за срама, за ужаса, че ще дойде денят, в който сърцето ни ще се пръсне като камък, скован от лед, то тогава трябва да се възползваме от най-силната карта, която животът ни дава – надеждата. Не се съмнявайте, че не сте я получили при раздаването. Имате я! Извадете я и цакайте с нея всяка сянка и мрак, всеки враг и зла сила. Изправете се и запалете огъня на любовта в сърцето си. Защото любовта е диамантът на живота. Любовта е тайната сила на жените, която от една искра се превръща в топлина и уют в самата ни същност. Докато я имаме, ще живеем. Ако угасне завинаги, макар и живи, ще сме мъртви.

Затова, моля, нека престанем с нашите женски номера – евтини са. Нека бъдем добри и да обичаме. Това сме ние – топлината, светлината и нежността на живота!

Затова е щастие да си жена. Честит празник!