Заради слабата помощ от държавата турските фермери затънаха в дългове

Ако през 2014 г. 1 евро е струвало 2,90 турски лири , днес се търгува за 34 лири.

Изправени пред години на хронична инфлация на цените и недостатъчна държавна помощ, турските фермери потъват в дългове, за да останат на повърхността, пише Дойче веле.

През последните месеци в цяла Европа фермери излязоха на протести по улиците , задръствайки трафика с тракторите си. Фермерите в Турция все още не са излезли на улицата, но земеделският сектор там е също толкова разгневен от неблагоприятната икономическа ситуация и недоволен от държавните субсидии. Турските фермери са изправени пред по-лоши условия от колегите си в Полша, Германия и другаде, казват представители на сектора.

„Една от движещите сили зад селскостопанските протести в Европа беше намаляването на помощта за селскостопански дизел“, каза Баки Ремзи Суичмез, президент на Камарата на селскостопанските инженери на Турция. „В Турция така или иначе няма данъчни облекчения за селскостопанския дизел.“

„Докато инфлацията непрекъснато се покачва и е почти на границата от 70%, финансовата подкрепа не е достатъчна“, казва той.

Годишната инфлация е била 64% миналата година в Турция, според официалните данни. Анализът на групата за изследване на инфлацията (ENAG) я изчислява на 127%.

Недостатъчно увеличение на бюджета

В отговор бюджетът на турското министерство на земеделието за подпомагане на фермерите беше увеличен с 44,5% за 2024 г., възлизайки общо на около 2,7 милиарда евро.

За сравнение германските фермери са получили около 6,9 милиарда евро селскостопански субсидии от ЕС плюс още 2,3 милиарда евро от националния бюджет през 2022 г., показва анализ на Кьолнския институт за икономически изследвания. (В България земеделският министър Кирил Вътев съобщи в края на 2023 г., че общо през годината към земеделските стопани са разпределени 3 млрд. лева, от които 873 милиона лева са държавно подпомагане – б.р.)

В Турция разходите за ключови селскостопански доставки непрекъснато се покачват, показват данни на Съюза на земеделските камари на Турция (TZOB). Цените на селскостопанския дизел се повишиха със 76% миналата година например, докато разходите за торове скочиха до 25%.

Тъй като държавната помощ е недостатъчна, за да покрие растящите разходи , турските фермери трябва да теглят заеми, което означава, че затъват все повече в дългове, каза Суичмез.

Валутна криза 

Шефът на TZOB Семси Байрактар ​​рисува мрачна картина. „Нашите фермери вече трябва да започнат да мислят през зимата как ще плащат за селскостопанския дизел през пролетта. Земеделският дизел е абсолютно необходим за производството“, каза Байрактар.

Паричната криза в Турция продължава много по-дълго от настоящия проблем с инфлацията в Европа. Турската лира загуби драстично стойността си. През 2014 г. трябваше да платите около 2,90 турски лири за 1 евро. Днес 1 евро струва 34 лири.

Драматичен скок на дълга

Сумата, която фермерите дължат на банките, е нараснала с 80% миналата година. Според официалната статистика сега те дължат на банките 118 пъти повече, отколкото преди 19 години.

За разлика от това, финансовата помощ не поддържа темпото през същия период, обяснява Орхан Сарибал, член на парламента от най-голямата опозиционна партия, Републиканската народна партия (CHP).

Самият Сарибал е селскостопански инженер и фермер. „През 2004 г. кредитите, използвани за производство в земеделието, горите и животновъдството, са 1,7 пъти повече от държавните помощи. През 2023 г. кредитите са 9,6 пъти повече“, подчерта той.

Фермерите дължат около 22 милиарда долара, предимно на банки, но също и на Министерството на земеделието и на частни компании.

Сарибал призовава за повече държавна подкрепа. „Фермерите не получават достатъчно подкрепа от държавата. Затова от отчаяние се обръщат към частните банки“, добави той.

Значителен сектор

Според официалните данни селското стопанство представлява 5,8% от икономическата продукция на Турция, в сравнение с едва 0,8% от Германия или 1,4% в целия Европейски съюз. Около 4,6 милиона души работят в селското стопанство в Турция, което е 16% от всички работници.