Световният индекс на храните се повиши за пръв път от миналата есен с 1,1%

Главна причина за ръста са цените на растителните масла. Зърната са с 20% минус на годишна база

Основният световен индекс на цените на храните се повиши с 1,1 процента през март за първи път от седем месеца, което е ръст от 1,1 процента,  според актуализирани данни, публикувани в петък от Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО).

През март средният индекс на цените на храните на ФАО , който проследява месечните колебания в световните цени на храните, беше 118,3 пункта, което е спад от 7,7% спрямо същия период на миналата година.

Основното увеличение беше демонстрирано от индекса на цените на растителното масло на ФАО: Поради покачващите се цени на палмовото, соевото, слънчогледовото и рапичното масло, той се увеличи с 8,0 процента в сравнение с февруари и достигна едногодишен връх. Международните цени на палмовото масло се повишиха поради сезонно по-ниското производство във водещите страни производителки и силното вътрешно търсене в Югоизточна Азия, докато цените на соевото масло се възстановиха от многогодишните дъна, подкрепени от силното търсене от сектора на биогоривата, особено в Бразилия и Съединените щати на Америка.

Индексът на цените на млечните продукти на ФАО се повиши с 2,9 процента през март за шести пореден месец, воден от по-високите световни цени на сиренето и маслото.

Индексът на цените на месото на ФАО се е увеличил с 1,7% спрямо предходния месец, като най-голямо е увеличението на международните цени на птиче, свинско и говеждо месо.

За разлика от това индексът на цените на зърнените храни на ФАО падна с 2,6 процента и беше с 20 процента под нивото от март 2023 г. Това се дължи на спада на световните експортни цени на пшеницата на фона на продължаващата интензивна конкуренция между основните износители – Европейския съюз, Руската федерация и Съединените американски щати – и на отказа за закупуване от Китай. Експортните цени на царевицата се повишиха през март, отчасти поради логистични затруднения в Украйна, докато индексът на цените на целия ориз на ФАО падна с 1,7 процента, тъй като световното търсене на внос спадна.

Индексът на цените на захарта на ФАО падна с 5,4 процента спрямо февруари, главно поради ревизии нагоре на прогнозата за производството на захар в Индия за 2023-24 г. и подобрената реколта в Тайланд.

Световното производство на зърно може да се увеличи през сезон 2023–2024 г.

ФАО също публикува ново резюме на предлагането и търсенето на зърнени култури , като повиши прогнозата си за глобалното производство на зърнени култури през 2023-24 г. до 2841 милиона тона, водено от очакваните силни реколти от царевица, ориз и пшеница.

Общото потребление на зърно през сезон 2023–2024 г. се очаква да бъде 2,828 милиона тона, т.е. увеличение от 1,3% в сравнение със сезон 2022–2023 г. Прогнозите са, че световните запаси от зърно в края на сезон 2024 ще бъдат 894 милиона тона, което е с 2,3% повече от началото на годината и съответно съотношението на световните запаси от зърно към тяхното потребление ще бъде 31,0% .

Обемите на световната търговия със зърно през сезон 2023-2024 г. може да се увеличат с 1,7 процента в сравнение с предходния сезон и да достигнат 485 милиона тона. Очаква се международната търговия с груби зърна да се увеличи от нивата от 2022-23 г., въпреки че търговията с пшеница и ориз може да намалее.

Според коригираната прогноза на ФАО световното производство на пшеница през 2024 г. ще възлезе на 796 милиона тона, което е с 1,0% повече от година по-рано.

За грубите зърна сеитбата скоро ще започне в Северното полукълбо, докато страните на юг от екватора започват жътвата. Очаква се производството в Аржентина да се възстанови от последиците от сушата през 2023 г., докато производството в Бразилия и Южна Африка може да намалее.