На 11 април в Йерусалим започва делото срещу отвлечения нацист Адолф Айхман

Организаторът на лагерите на смъртта е открит от Мосад в Аржентина, където живеел със семейството си под фалшиво име

На 11 април 1961 г. в Йерусалим започва съдебното дело срещу Адолф Айхман, обвинен в 15 престъпления, включително престъпления срещу човечеството, престъпления срещу еврейския народ, членство в престъпна огранизация и други. Той е отвлечен от агенти на Мосад от Аржентина, където е живеел със семейството си под фалшиво име, и е докаран в Божия град.

Още в началото на Втората световна война Айхман е ревностен изпълнител на задачата за депортирането на евреи в гета и лагери на смъртта, построени в превзетите от Хитлер държави в Източна Европа.

Както повечето младежи в Германия, той е увлечен от речите на Хитлер и става член на нациската партия. Още преди началото на войната той започва работа в „еврейски департамент, Секция II/112 от СД в Берлин. Назначен е да изучава и подготвя доклади за ционисткото движение и различни еврейски организации. По това време дори придобива начални познания по иврит и идиш, като така си спечелва репутацията на специалист по ционистките и еврейските въпроси. 

След началото на войната на 1 септември 1939 г. с навлизането в Полша, Адолф Айхман поема управлението на Централната служба за еврейска емиграция за целия Райх под командването на Хайнрих Мюлер, глава на Гестапо. Той не прави политики, но е главен организатор на плановете за отделяне на евреите в лагери, а по-късно и за избиването им.

В края на войната Айхман е със семейството си в Австрия. Той е под фалшиво име, когато е арестуван от американците. Впоследствие бяга от лагера, променя няколко пъти самоличността си. През 1950 г. австрийски духовник -симпатизант на нацистите му урежда полет до Аржентина с паспорт на Червения кръст.

Там си намира правителствена работа, а две години по-късно докарва съпругата си и четиримата си синове в Аржентина. Започва работа като представител на Мерцедес Бенц.

Междувременно оцелели от холокоста евреи и роднините на загинали посвещават живота си на това да открият Айхман и да го изправят пред съда.

Мосад получава информация, че той може би е в Буйнос Айрес и изпраща агенти на място. Пробивът идва от един от синовете на Адолф Айхман, който се похвалва пред дъщерята на немски полуевреин с военните подвизи на баща си.

Един ден докато се прибира от работа и трябва да премине през пусто поле от автобусната спирка до дома си, той е заловен от агентите. Тъй като Аржентина отказва да депортира немски нацисти, участници във Втората световна война, Айхман е упоен и е качен с документите на стюард в самолет с полет до Йерусалим през май 1960 г.

Делото срещу него започва на 11 април 1961 г., като преди това е имало множество разпити. Айхван присъства в съда в кабина с бронирано стъкло, чието предназначение е да го предпази от убийство.

Стотици документи и 112 свидетели доказват личното му присъствие в еврейските лагери. Обвиненият казва в своя защита, че е нямал друг избор, освен да следва заповеди, тъй като е бил принуден от клетва в името на Хитлер. Айхман твърди, че решенията не са взимани от него, а от други над него. В последния ден той признава, че е виновен за организирането на транспорта, но не се чувства виновен за последствията. И още – че не харесва евреите и че ги смята за съперници, но също така казва, че никога не е смятал, че избиването им е оправдано.

Адолф Айхман е осъден през декември 1961 г. на смърт чрез обесване – присъда, която той обжалва пред Върховния съд на Израел. Съдът обаче потвърждава решението.

Айхман подава молба за помилване към израелския президент Ицхак Бен-Цви. Бен-Гурион свиква кабинета за обсъждане на молбата. Решението е, че правителството не препоръчва на Бен-Цви помилване на Айхман. Президентът се съобразява с него и отхвърля молбата. Присъдата на Айхман е изпълнена в малките часове на 1 юни 1962 г. Той умира на 56 години.