Агро практики през септември

Септември се прибират плодове и грозде. Есента започва през този месец и зърнопроизводителите подготвят реколтата за следващата година. Стопанските животни и пчелите усещат, че зеленото скоро ще стане с цвят на злато, а после ще изсъхне, попарено от есенните слани.

Зърнени и технически култури

Зимната маслодайна рапица се засява от края на август до средата на септември.

При подходящи условия рапицата може да се отгледа на поле, където преди това е имало житни, зърнено-бобови или окопни  култури. Не понася да се сее след себе си или след зелеви видове.

Дребните семена на рапицата изискват отлично подготвена почва, за която зърнопроизводителите обикновено имат грижата веднага след жътвата на житни през юни-юли. Добре е площта да се изоре на 15-18 см дълбочина с брануване, а при суха почва да се дискува в две посоки, за да не се допусне образуване на буци. Преди сеитба на рапицата се бранува и валира с цел формиране на гладка повърхнина и твърдо легло за семената. Предсеитбено полето трябва да се натори с 6 до 8 кг форсор и 5 до 8 кг калий. Рапицата има голяма нужда от азот, затова той се внася (6-13 кг активно вещество) на два пъти – първият път заедно с фосфорните и калиевите торове, а вторият – в края на зимата.

Пшеницата и ечемикът се засяват обичайно през октомври, като определянето на срока е в пряка зависимост от прогнозата ще има ли дъждове.

През септември се доприбира слънчогледът и започва масовата жътва на царевица.

Този месец стартира и ръчната жътва на сусама в Ивайловградско. Доскоро тази култура се отглеждаше предимно в най-южните части на страната, където има и автентични таханджийници. От години обаче, след като от института в Садово създадоха сортове и технология за механизирано отглеждане на сусам, в Северна България също залагат на него. Най-вече заради добрата цена на тахана.

Продължава късането на листата на едролистния тютюн.

Зеленчукови култури

Средно ранните домати вече са пожълтели и не си струва да се престаравате с поливането им. Ако плододаването им е приключило, трябва да изчистите растителните остатъци и веднага след това да обработите почвата. Колкото по-рано извършите тази обработка, толкова по-добре. Успоредно с това може да наторите площта според зеленчуковия вид, който смятате да отглеждате през следващата година.

На късните домати още в първите дни на септември, или около 40 дни преди обичайното в района време за образуването на първите есенни слани, прекършете върховете, независимо от броя на развилите се съцветия. Така ще ускорите наедряването и узряването на формиралите се плодове, което означава и че ще получите повече продукция преди да паднат сланите.

Късните краставици приключват развитието си. Ще наберете повече продукция, ако извършвате редовно беритбата, не оставяте плодовете да станат свръх едри и берете също деформираните и повредените краставици.

Главестото зеле вече се нуждае от специално внимание. Не пропускайте поливките, защото при недостиг на вода много растения не формират или формират малки зелки. Валежите или поливките след допуснато засушаване са причина за напукване на формиралите се зелки.

Карфиолът ще започне да образува глави. Подхранването с 100-200 г на 10 кв. метър амониева селитра или с 5-6 кг размит в поливната вода пресен оборски тор се отразява добре на добива и качеството. Започне ли формирането на главите, прекратете достъпа на пряка слънчева светлина до тях с подходящо привързване или пречупване на големи листа от листната розетка.

Време е за сеитба на спанак. Може да го засявате още в първите дни на септември и да продължите на етапи през 10-15 дни и през следващия месец. От ранните посеви се получава продукция за консумация още през есента.

За късните моркови една обилна поливка в началото на септември обикновено е наложителна. При сухо време се налага поне още една поливка.

Засяването на късните репички обикновено става към края на месеца, но тъй като септември ще е топъл, е по-добре да извършите засяването през октомври. Репичките никнат бързо.

Овощни

През септември продължават беритбите на много от овощните видове. Узряват есенните сортове ябълки като Златна Пармена, Джонатан, Червена превъзходна и Златна превъзходна, Канадска ренета, Английска зелена ренета, и др. Този месец зреят зимните крушови сортове Хардиева, Боскова, Харденпонтова масловки, Пекъмс Триумф, Попска и др. От костилковите видове продължават да  се берат късните прасковени и сливови сортове.

Продължава брането на малини, започва прибирането на орехите.

Правилното определяне на момента за беритба на всеки сорт е от съществено значение за сполучливото съхранение на плодовете. Има доста надеждни методи за определяне момента на беритбената зрялост. За практиката на любителя овощар най-удобни са показателите: появата на характерната за сорта окраска по кожицата на плода; лесното откъсване на плодовата дръжка от плодовата клонка и потъмняването на кожицата на семената.

Беритбеният инвентар и плодохранилищата трябва да бъдат почистени и дезинфекцирани най-късно до първите дни на септември, като се има предвид настъпващата беритбена зрялост.

В овощната градина се извършват редовни окопавания. Добре е да се полее още в началото на месеца, за да се подпомогне процеса на залагане на плодни пъпки за догодина.

Поливките на младите овощни дръвчета са наложителни при трайно засушаване, тъй като тяхната коренова система е все още неразвита и плитко разположена. Водата трябва да е в умерено количество, колкото да се поддържа нормална влажност в коренообитаемия почвен слой.

Лозя

След брането и до продажбата, десертното грозде трябва да се съхранява в хладни помещения с температура 5-7 градуса.

Гроздето, предназначено за вино, се бере в технологична зрялост, при която се спазват определени стойности на киселините и захарите, нужни за производството на даден тип вино. Гроздоберът започва при установяване на захарност не по-малко от 20-22% при червените и 16-18% при белите сортове. Захарното съдържание се определя при полски условия с битов захаромер.

След беритбата на гроздето и след като е направен почвен анализ, може да започне торенето на лозята с фосфор и калий, след което да се извърши оран със загрибване.

При по-късно зреещите сортове лози все още може да се извърши просветляване. По този начин се намалява засенчването и се осигурява по-добро проветряване и осветление на гроздето, чрез кършене на леторастите и премахване на 5-6 листа (прореждане) в зоната на зреене. Това мероприятие има превантивен ефект от сиво гниене, ако падат чести валежи.

Животни

Пашата вече е оскъдна, но каквато и да е, трябва да се използва. Заради очакваните роси, животните трябва да се пускат сутрин по-късно.

Като добавка към пашата могат да послужат зелените растителни остатъци от различни градински растения. Трябва да се внимава те да не престояват дълго на купчини, да не би от самозагряването им да се развият вредни за животните плесени.

Един от най-ценните груби фуражи през зимата е царевичакът. Времето му за събиране и съхранение е сега, когато се прибира царевичното зърно от средно ранните и средно късните хибриди. Трябва да се събира и складира добре изсъхнал. Когато е влажен, мухлясва и става опасен за животните.

Време е вече да започне ремонтирането на помещенията, в които ще зимуват животните.

Наложителна е и преценка на наличните зърнени, тревни, груби и сочни фуражи.

През целия септември и при налични площи може да се сее люцерна – най-ценният белтъчен фураж за всички животни. Есенните посеви по-добре се справят с никнещите плевели в сравнение с пролетните, до настъпването на зимата  растенията се вкореняват добре, устояват на ниските температури и още първият, майският, откос е богат.

Едногодишните бобово-житни смески са ценни колкото с богатството на хранителни за животните вещества, толкова и с това, че реколтата от тях постъпва рано, когато тревата от естествените източници е все още оскъдна. Най-подходящото време за засяването им е този месец и началото на октомври за южните райони на страната.

През септември започва и сеитбата на многогодишните бобово-житни тревни смески, стига да има достатъчно влага в почвата. Засяват се семената на житния компонент, а на бобовия обикновено през пролетта. Ако няма достатъчно влага в почвата, по-добре е сеитбата на житните треви да се отложи за пролетта, защото при късна сеитба растенията може да не се вкоренят добре и да пострадат през зимата.

Пчели

Макар и малко, все още има цъфтящи полски растения, а също и сокове на зреещи ябълки, сливи, круши, дини, грозде и други плодове. Добивът на мед обаче като цяло е приключил, стига пчеларят да не е засял от чудната билка лофант. Тя цъфти до първите слани и благодарение на нея пчелите могат да дадат още една реколта мед. Като цяло обаче през септември пчеларят си изготвя още в първите дни на месеца подробен план за действие.

С един бегъл, но професионален преглед на пчелина, се установява състоянието на пчелните семейства. Някои от тях са слаби заради това, че майките са или стари, или негодни по друга причина. Тези слаби семейства трябва да бъдат присъединени към средните по сила с добри майки.

Проверката за качеството на меда в кошера трябва обезателно да бъде включена в плана за работа през септември. Ако медът в питите е гроздов или от други плодове, тези пити трябва да бъдат извадени и заменени с нектарен мед. Мановият мед се изважда и центрофугира за консумация.

Оскъдната паша през септември налага пчелните семейства да бъдат подхранвани. Подхранването е условие за повече пило, а това ще рече обновяване на семействата с млади пчели преди настъпването на зимата.

Преди подхранването за запасяване, стеснете гнездата на толкова пити, върху колкото семейството ще зимува, за да се концентрира храната в тях.

За да има стимулиращ ефект, запасяващото подхранване трябва да бъде направено още в началото на септември и не по-късно от средата му. Навреме даденият сироп се преработва главно от старите пчели, а младите, които ще зимуват, се предпазват от физиологично изтощаване.

Подходящо за съхранение на меда е прохладното помещение с температура около 10 градуса. В по-топло помещение може да  се активизират микроорганизмите, които причиняват вкисването му. За това допринася и евентуално високата влажност, защото медът е хигроскопичен, оводнява се и се разрежда.