Министър Греков влиза в оставка на 23 юли. Какво следва?

По най-важния въпрос за директните плащания съществува тотален разнобой. Аграрното ведомство ще разполага с още десетина дни, за да се постигне консенсус

Народното събрание ще гласува оставката на правителството на на Пламен Орешарски на 23 юли според предварително оповестената дата. (Стига да няма изненади!) Ръководството на аграрното министерство съответно също влиза в оставка от този ден, който е идната сряда. Какво следва оттам нататък? Въпросът е изключително важен, тъй като в кратки срокове трябва да се отметнат няколко фундаментални задачи, които се влачеха месеци наред.

Хора, запознати с особените процедури при подаване на предсрочна оставка обясниха, че на практика кабинетът и министерствата ще работят до 6 август, когато президентът ще обяви премиера и състава на служебния кабинет.

Това означава, че земеделското министерство ще разполага с още десетина дни, за да сглоби локомотива, който ще тегли селското стопанство напред още 6 години. Става въпрос, разбира се, за европейската помощ, която е в размер на 7 млрд. евро.

Ако за Програмата за развитие на селските райони нещата вече са влезли в сферата на съгласуване с Брюксел, то за директните плащания те са във фазата на абсолютен разнобой.

В момента отговорът на генералния въпрос как да се разпределят парите не е технократски, а политически, смята бившият зам.-министър Светлана Боянова, която е и председател на Института по агростратегии и иновации. Според нея имаме една загубена година, през която можеше да се направи скрининг на всички земеделски сектори, за да се устави с математическа точност какви са нуждите на всеки от тях и как и с колко трябва да се подпомогнат.

„Да се вземат средства от най-големите и да се дадат на малките и средните фермери звучи прекрасно. Но никой не е направил разчет как ще се отрази това на българското земеделие като цяло. Ще имаме ли повече родни продукти и суровини на пазара? Защото това е най-важното. Не е въпросът да дадем на най-малките, за да се чувстват щастливи, а да направим земеделието ни силно, работещо и конкурентно“, смята Боянова.

„Концепцията казва: хайде да дадем едни пари на едни хора. Да вземем от големите 1.8-2.8 милиона и да ги прехвърлим в Програмата за развитие на селските райони. Но къде в програмата, по коя мярка и защо точно там, никой не казва.“

Министерството не коментира и въпроса какво ще се случи с рентите, които получават милионите дребни собственици на земя. Зърнопроизводителите предупреждават, че ще намалят цената на годишния наем, продължи Светлана Боянова.

Според нея модерно земеделие, от каквото България има нужда, се прави от хора с опит и пари. Ако зърнопроизводителите диверсифицират дейностите си, като например да насочат част средствата си към животновъдството, резултатът ще е далеч по-добър.

 

По предварителни данни на аграрното министерство в последната година в страната са се появили 16 000 нови земеделски стопанства. Има доста убедителна версия, че те са „дете“ на преразпределителните плащания, които ще се приложат за пръв път тази година. Според новата схема фермите с площ до 300 дка ще получат максималната пряка субсидия от 45 лв. за декар. Версията е, че някои земеделски стопани са направили изкуствено разделяне на стопанствата си, така че да се възползват от преференцията, че са „малки“ и затова трябва да получат повече.

„По-добре е да закъснеем с предложенията си за директните плащания пред Европейската комисия, отколкото да внесем нещо, което няма да е в полза на българското земеделие“, коментира наближаващия краен срок (31 юли) Боянова. „Необходимо е да се постигне консенсус между браншовете, министерството и правителството, а Брюксел може да ни почака докато решим уравнението.“

Свързани публикации: Ако държавата посегне на зърнопроизводителите, милиони българи ще пострадат