Светослав Русалов, НАЗ: Сеитбата в Северна България ще е със 100% фуражна пшеница

Браншът залага все повече на френски сортове, чиито добиви са с 200 кг/дка по-високи спрямо тези от хлебно зърно

„Сто процента от зърнопроизводителите от Северна България ще заложат в новата стопанска година фуражни сортове пшеница. И в Южна България лека-полека се ориентираме към тях.“ Това съобщи пред АгроПловдив председателят на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Светослав Русалов. Причината за сериозното намаляване на площите на по-качествените сортове за хлебопроизводството е в липсата на икономическа изгода. Хлебозаводите имат вариант да компенсират по-ниското качество с подобрители.

Въпреки че тазгодишната реколта от пшеница се оказа по данни на земеделското министерство най-добрата като добиви от 1980 г. насам, зърнопроизводителите нямат повод за празник. „Постигнатите добиви са резултат от прилагането на високи технологии, които са и по-скъпи. Парадоксът е в това, че ставайки все по-добри мениджъри, зърнопроизводителите обедняват. На фона на увеличените разходи и намаляващи цени на пшеницата в световен мащаб, ние отчитаме минимална или нулева печалба“, каза председателят. Там, където има положителен финансов резултат, той е между 1 и 5 лева на декар, по думите му.

Изходът за бранша при настоящата пазарна ситуация води към залагане на фуражни сортове пшеница и намаляване на рентните плащания. Фуражните сортове се предпочитат, тъй като добивите от тях са с до 200 кг/дка по-високи спрямо тези на хлебната пшеница. В същото време те се изкупувал малко по-евтино, но резултатът под чертата е в тяхна полза.

Друга тенденция, която Русалов отбелязва е, че производителите все по-масово залагат на френски фуражни сортове. До преди две години най-отглежданият сорт бе „Енола“ на Добруджанския институт. Но браншът все повече харесва френските му конкуренти, тъй като цените им са съпоставими с тези на „Енола“, а добивите им са по-високи. Иначе нашите сортове пшеница са по-качествени, отбеляза Светослав Русалов. Друг минус за най-популярния български сорт е, че е по-уязвим на болести.

Председателят на НАЗ не е убеден, че 43% от тазгодишната реколта е от хлебни сортове пшеница, както обяви МЗХ. Относно очаквания възходящ тренд в цената на зърното, той смята, че това в никакъв случай не касае средния зърнопроизводител. Повечето фермери, отглеждащи пшеница, не разполагат със зърнобази, в които да съхраняват стоката достатъчно дълго, че да се възползват след месеци от по-високата й борсова цена. „Новината за фючърсите на по-добра цена е положителна само за най-едрите зърнопроизводители. Повечето от бранша продадоха на падащи стойности реколтата си“, посочи председателят на асоциацията.

Според него, рентите неминуемо падат и продължат да падат, тъй като финалната сметка на зърнопроизводителите се свива. „Тази година с 2 лева, догодина с още два“, даде пример Русалов.

Прочети още: МЗХ отчете 36-годишен пик в тазгодишното производство на пшеница