Оранжерийните производители: Защо променят зад гърба ни бюджетите?

УС на БАПОП ще обсъди тази вечер реакцията си заради намалените средства
Атанас Кунчев

Атанас Кунчев

„Зад гърба ни земеделското министерство промени бюджета на обвързаната подкрепа за оранжерийни зеленчуци и отново показа, че не може да им имаме доверие. На срещите говорим едно, а после, когато браншовиците си отидат, става друго.“ Така Атанас Кунчев,  изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП), коментира изпратената в Брюксел нотификация за промени в обвързаното подпомагане през 2019-2020 г. в сектор Плодове и зеленчуци.

Прочети още: МЗХГ сервира неприятни изненади в обвързаната подкрепа за зеленчуци

Предложението на Министерството на земеделието, храните и горите към ЕК е от следващата година обвързаната подкрепа за зеленчуци да бъде обособена в 4 схеми с общ бюджет от 34 825 167 лева. Половината от посочената сума ще бъде разпределена за производителите на картофи, кромид лук – зрял и чесън – зрял. Обещаните за оранжерийно производство 7,878 млн. лв., които бяха установени още през 2016 г., и се изплатиха за първи път през 2018-а, се оказаха намалени на 6 657 572 лева. 

„Не мога да кажа за кои зеленчуци точно са отишли нашите над 1,2 милиона лева, но важното е, че по бюджет схемата за оранжерийни домати, краставици и пипер се равнява на схемата за полско производство на главесто зеле, моркови, дини и пъпеши. Разликата е 200 хил. лв. А това е абсурдно! За производството на дини и пъпеши разходите са 300-400 лв. на декар. При оранжерийното производство харчим от 32 до 40 хил. лв. на декар“, посочи разликата Кунчев.

Директорът на БАПОП изрази недоумение защо за картофи, кромид и чесън се дават над 17 милиона лева. „По време на работната среща председателят на Асоциацията на картофопроизводителите Тодор Джиков каза: Не е реално в Кърджали да има стопанство с 8 хил. дка картофи! Не е реално да има 110 хил. дка картофи в страната, като се продават сертифицирани семена само за 35 хил. дка“, цитира Атанас Кунчев. Той допълни, че за зеленчукарския бранш е ясно, че голяма част от картофопроизводителите са „схемаджии“. 

Атанас Кунчев посочи още, че досега обвързаната подкрепа за оранжерийни зеленчуци е покривала едва 5% от разходите, а сега и това подпомагане ще бъде намалено. В същото време оранжеристите са „на светло“ – плащат огромни суми за ДДС, оранжериите са видими от сателит, продажбите са с фактури. Директорът допълни, че тази вечер се свиква спешен Управителен съвет на асоциацията, който ще обсъди по-нататъшните действия на БАПОП. Не е изключено да се организира протест.

Никола Гунчев

Никола Гунчев

Никола Гунчев, който има оранжерии в с. Йоаким Груево и гр. Кричим, област Пловдив, смята, че е антилогично да се дават повече средства за технически култури, отколкото за т. нар. „благородни“ зеленчуци. „Доматите и краставиците се наричат „благородни“, защото се отглеждат с много ръчен труд. Не всеки може да си позволи да организира производството им. Освен това според статистиката българинът консумира годишно 7 кг пипер, 11 кг краставици и 20 кг домати. Трите култури заемат 33% от общата консумация на зеленчуци. Според Гунчев е логично именно тяхното производство да се финансира по-солидно, защото освен, че продукцията е търсена, тя е свързана и със създаването на повече работни места по селата. В неговото оранжерийно стопанство работят на трудов договор 150 човека. 

В същото време производството на картофи, чесън и кромид е механизирано и се извършва от хора, които имат средства да си закупят съответната скъпа техника. Тази дейност създава малко на брой работни места и не подобрява демографията в селските райони. 

Никола Гунчев допълни, че разходите на декар оранжерия са между 15 000 лв. – за неотопляемите палатки, и 40 хиляди – за отопляемите. За да топли през зимата, един производител харчи по 20-30 тона мазут или газ на декар, а това му струва 20-30 хил. лв. на дка. 

Прочети какво предложи МЗХГ на сектора преди седмица: Виж промените в обвързаното подпомагане за плодове и зеленчуци от 2019 г., предложени от МЗХГ

Leave a Comment