Помощта за GLOBAL G.A.P.: Мислено – недомислено
„Държавната помощ за стандарта GLOBAL G.A.P. e хубава инициатива на земеделското министерство, но на практика е недомислена“, коментира пловдивският произрводител на плодове и зеленчуци Красимир Кумчев. Неговата фирма е сертифицирана по GLOBAL G.A.P., тъй като е доставчик на няколко хипермаркета, и той е минал преди години по цялата процедура за получаване на стандарта.
Според Краси Кумчев малките и средни производители, които за първи път ще се сертифицират, ще се изненадат доста неприятно от дългия списък на условията, които поставя стандарта. Те са общо 224 и изискват инвестиции в тоалетни, в течаща вода в близост до производственото поле, мивки при склада за заготовка, в облекло за работниците и т.н. Фактически помощта на министерството плаща таксите по самото сертифициране, но не и инвестициите, които фермерът трябва да извърши със собствени средства. След получаване на стандарта пък, земеделецът трябва да описва всяка практика, която извършва, което отваря доста отчетна работа и време. Това е задължително, тъй като основната характеристика на GLOBAL G.A.P. е да осигурява проследяемост на продукта от щанда до семето или дървото.
Прочети още: Сертификатът GlobalG.A.P. има 224 изисквания към фермерите
„Почти съм сигурен, че когато малките и средните фермери се запознаят с изискванията на стандарта, повечето от тях ще се откажат“, предположи Кумчев. А това означава, че бюджетът от 100 хил. лв., колкото и да е малък, вероятно ще остане неусвоен. Оттук възниква и логичният въпрос: Защо помощта не е и за тези, които вече са били сертифицирани по GLOBAL G.A.P.? Това би гарантирало оползотворяване на средствата, определени за сектор Плодове и зеленчуци.
Съвсем друг въпрос е за какво е нужен GLOBAL G.A.P. на малките производители? Вярно е, че все повече от търговските вериги у нас ще изискват стандарта от доставчиците си. Но наскоро, по време на срещата InteliFresh в Пловдив, представители на хипермаркетите потвърдиха пред бранша, че нямат намерение да разкриват нови логистични бази, за да съкратят пътя на овощарите и зеленчукарите към тях. Оттук възниква и въпросът къде е сметката на един малък производител от Силистра да доставя кайсии на Кауфланд, чиито логистичен склад е в област Пловдив? Транспортните разходи ще изядат голяма част от печалбата и ще обезсмислят продажбите към хипермаркетите.
В този ред на мисли, Красимир Кумчев смята, че би могло да има изгода, пък и по-ниски разходи за придобиване на стандарта GLOBAL G.A.P., ако малките фермери доставят продукцията си на по-голям, който е инвестирал и защитил пред сертифициращия орган склад за заготовка на продукцията, и в същото време е сключил договор с търговски вериги за доставки на плодове и/или зеленчуци.