Напусна ни философът билкар Емил Елмазов
На 70-годишна възраст внезапно ни напусна философът билкар Емил Елмазов. Той е човекът, който преоткри полезните качества на лимеца. Растението, което идва от древността и е просъществувало десетки, а може би стотици векове, бе забелязано от Елмазов в Източните Родопи. Той размножи семената му и днес тази толкова търсена житна култура се отглежда у нас върху десетки хиляди декари.
Емил Елмазов е роден на 24 юли 1949 г. във Велико Търново. По образование е икономист, но е бил и журналист. Интересите му обаче не са свързани със сухите числа, а с билките, ароматите и ирисовата диагностика. Елмазов създаде стопанството резерват „Билкария“ върху 150 дка в землището на с. Кметовци. Той е автор и на някои ценни книги.
От Агро Пловдив го срещнахме през 2014 г. на панаирната изложба Фудтех. Ето какво ни разказа тогава билкарят:
Билкарят Елмазов: Ядем мъртва храна, а искаме да сме щастливи! Не става
Сърдечните заболявания вече не са номер 1 в България. Все повече хора страдат от колит и тази диагноза категорично надделява. Това забелязва Емил Елмазов от село Кметовци, Габровско – производител на билки и лимец, който освен това е изучил ирисовата диагностика и я прилага. Той участва в изложбата „Фудтех“ в Международен панаир Пловдив, където го открихме.
Лекарите могат да сочат различни причини, но причините за заболяването тръгват от полето. Те се увеличават в предприятията за производство на храни. И накрая колитите се проявяват в пълна сила при потребителите.
Елмазов твърди, че ползването на торове и препарати за растителна защита се отразява на растенията, макар че е невидимо за очите. Оттам нататък продукцията от полето се поема от хранителната индустрия, която е като лош вълшебник. С помощта на подобрители, ароматизатори, пластификатори и т.н. в предприятията за храни могат да направят така, че 20-годишно месо да прилича на току-що доставено от кланица, твърди билкарят.
Дори и растенията да са отглеждани без химия, то това не елиминира проблемите, защото семената им са променени. Елмазов дава пример с пшеницата. От XVIII век досега са направени 25 000 хибридизации на хлебното зърно. В последните 50 години процесът е станал изключително динамичен. Идеята на „алчното човечество“ била да направи растението по-ниско, реколтата по-голяма, а зърното по-тежко. Днес при лимеца добивът от декар е 150 кг, а при пшеницата – 500-600 кг, даде пример Емил Елмазов. Освен това производителите на хляб искали в брашното от пшеницата да има повече глутен. Именно той прави самуните по-пухкави и апетитни.
Глутенът има две белтъчни съставки, продължи изследователят на храните. Едната е полезна и се казва глиадин, другата е вредна – глутенин.
Изследвания на червената твърда пшеница показали, че глиадинът при нея е 0.8, докато при прамайката на пшеницата – лимеца, това количество е 2.2, показа таблица, публикувана в авторската му книга. Билкарят показа и кирлианови фотографии на зърно пшеница и зърно лимец. Първото е с тъмен ореол, на второто излъчването е светло. Първото е мъртва храна, второто е жива, поясни любителят на природните богатства.
Глутенът е като лепило, залепва за храносмилателните органи и ги ерозира, довърши обяснението защо българите страдат от колити билкарят.
Той отглежда върху над 150 дка различни лечебни растения в Боженския Балкан, от които прави билков чай. Един от тях е с надпис „срещу депресия“.
На въпроса защо хората страдат от депресии, Елмазов веднага дава пример: „Ако вие сега, докато ме слушате, си кажете, че аз съм злодей, тази негативна мисъл веднага се възприема от моя мозък. Той изпраща сигнал към надбъбречната жлеза и тя става свръхактивна в производството на хормони. Така информацията, която сте ми изпратили, се материализира и ме дебалансира на физическо и енергийно ниво. В резултат аз се депресирам и започвам да се питам защо не съм щастлив. А после: Защо съм нещастен?“
Синтетичната храна, което съвременните хора поемат, увеличава киселинността в тялото, а това е причина за агресивното поведение, даде друг пример за корена на днешните беди Емил Елмазов.
Най-сигурният начин да имаме предпоставки за по-хармоничен живот е консумирането на жива храна, според него.
„Вярно е, че сега хората живеят по-дълго“, съгласи се билкарят, който е и член на Съюза на българските писатели заради няколкото издадени книги. Но това се дължи според него на по-комфортния начин на живот и на напредъка на медицината. „Само че днес душата на хората е болна. Те могат да живеят без жлъчка, бъбрек, далак и т.н. Но душата е като осакатена в едно изкуствено поддържано тяло“, сподели теорията си Емил Елмазов.
Прочети още: Билкарят Емил Елмазов: Не продавайте земята на село, ограждайте я, пазете я
Мир на душата му!