По-високото финансиране при новия прием по мярка 4.1 дава възможност да се построят модерни оранжерии

С незапомнен до момента висок бюджет скоро ще бъде отворена подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“. На разположение на фермерите, разработили проекти, ще бъдат 422 218 104 лева.

Таванът на разходите, посочен в насоките към подмярка 4.1, ще е 2 933 700 лв. Същият таван е определен и за колективни инвестиции, представени от групи или организации на производител.

Съветът на най-добрия учен в областта на оранжерийното производство – проф. д-р Христо Симидчиев, е земеделците да се възползват от тази възможност и да разработят проекти за изграждане на модерни оранжерии. Защо ли? Защото си струва. Смисълът бе посочен неотдавна в интервю на Агро Пловдив с проф. Симидчиев, който се изрази съвсем образно: Да отглеждаш на полето зеленчуци при екстремалния климат особено напоследък е като да си оставиш портфейла някъде навън и другия ден да отидеш да го търсиш. Навсякъде в света – от студените до екваториалните държави, се изграждат оранжерии, за да може да се подсигури потреблението на едни от най-здравословните храни – зеленчуците.

Факт, изваден от последния Аграрен доклад на земеделското министерство за 2019 г., е, че оранжерийните площи в България са едва 922 хектара, а през 2018 г. те са били 916 хектара.

Изграждането на оранжерии е скъпа инвестиция и затова покритите с полиетилен или стъкла площи растат у нас с темповете на костенурка. Този път обаче могат да се увеличат по-сериозно.

Разходите за изграждане и оборудването на декар оранжерии варират в много широки граници. Те зависят от това дали съоръженията са стоманено-стъклени или полиетиленови, колко са високи, с какво се отопляват, дали растенията са върху почва или субстрат, и от други елементи в тях. Най-общо оранжерийците обясняват, че вложенията са между 50 евро за кв. метър до 130 евро на кв. метър.

Отново потърсихме проф. Христо Симидчиев, който заедно със съдружника си в „Грийн Стар Консултинг“ООД доц. инж. Слави Трифонов разработват проекти за оранжерии. Какъв е размерът на инвестицията, за колко време се изплаща, какви количества продукция се добиват и какъв е пазарът – това попитахме в интервюто.

Инвестициите в съвременна дигитализирана оранжерия се изплащат за 4-5 години

Проф. Симидчиев, знаем, че създаването на оранжерии е скъпо удоволствие. Колко скъпо обаче е то?

Новите модерни оранжерии са с висок профил. Височината на колоните стига от 4,5 до 6 метра, а ширината може да достигне до 12 метра. Това прави по-голям обем, по-големи възможности и най-вече възможност за механизация. Във високите оранжерии по-големия обем въздух гарантира по-бавно изстиване, а оттам и икономии на енергия за отопление. Разходите за създаване на съвременна стоманено-стъклена оранжерия с хидропоника, могат да стигнат до 100-115 евро на квадратен метър. В тази цена се включва всичко – разходи за земята, ако не е собствена, строителството, транспорта на елементите, водоизточника, капковите системи, субстратите, системите за отопление, консултациите. Тоест, като сме наясно, че максималният размер на разходите по подмярка 4.1 са близо 3 милиона лева, кандидатът може да направи проект за малко повече от 10 декара оранжерии.

Сметката е при използване на природен газ, но би могло да се използва енергията от биогаз, дизелово гориво, когенерация. Когато се използва когенерация е малко по-скъпо, защото там вече имаме и охлаждане.

А ако инвеститорът иска полиетиленови оранжерии?

Ако се построи съвременна полиетиленова оранжерия – отново с 6 метра височина, покрита с две платна, цената може да стигне до 80-85 евро за квадратен метър, което е приблизително с 30 евро по-малко. В този случай с помощта на подмярка 4.1 ще могат да се построят повече от 15 декара.

Човек може ли да издържа семейството си с оранжерии от 10-15 декара?

Да, това са сериозни размери за оранжерии и приходите, които могат да се получат, са достатъчни, за да се изплащат разходите. Лично за мен в съвременна България до 10 дка е много добра площ за модерно оранжерийно производство и създаване, разбира се, на работни места – за агрономи и работници. Горе-долу такъв е средният размер на оранжериите и в Нидерландия. Разбира се, там има и големи – до 300 декара, но нормално холандските съоръжения са по-малки.

От 10 декара оранжерии с внедрени нови технологии ние трябва да получаваме годишно между 40-50 тона домати и от 60 до 80 тона краставици. Убеден съм, че пазарът няма да е проблем. България има развит туризъм (пандемията няма да е вечна, нали) и възможности да изнася зеленчуци и на Север – в Румъния например.

За колко време се изплаща инвестицията?

Изплащането на самата оранжерия и на годишните разходи, които се правят, е в рамките на максимум 4-5 години. За това ще помогне не само пазарната реализация, но и обвързаната подкрепа, която получават оранжерийните производители. Не бива да се забравя, че и трудът у нас е по-евтин.

Имаме ли подготвени специалисти, които да контролират оранжерийното производство след строителството?

Това е много важен въпрос. Цялата система в оранжерийното производство трябва да се намира под вещия контрол на подготвени хора. Не знам доколко новите дипломирани агрономи са запознати с оранжерийното производство. Аграрният университет построи висока модерна стоманено-стъклена оранжерия в двора си, но доколкото съм информиран, тя все още не работи.

В оранжериите ще може да се разчита на компютърни програми, които следят микроклимата и храненето на растенията.

Когато бях в Испания, ми направи впечатление, че в оранжерията на всяка 5-та до 10-та колона има компютърно устройство. Чрез него работничките, които влизаха вътре да работят, ако видят някакъв проблем, сигнализираха на агронома. Защото агрономът не може да е навсякъде и да контролира всичко. Ако работниците забележат жълти листа, нещо изсъхнало или други признаци, чрез компютъра отбелязват проблема и агрономът пристига. Това са съвременни неща, които могат да се използват.

Кои са най-добрите места за създаване на оранжерии?

Топлите минерални води, дори да са с температура на водата около 30-40 градуса, дават много голям икономически ефект за отоплението. Тези минерални извори обикновено са в райони с благоприятен климат. За съжаление те не се използват. Някога имахме около 300 дка оранжерии, отопляни от минерални води. Сега почти не работят.

Второто добро място е в близост до ТЕЦ-вете. Топлината от тези централи в момента не се използва. Няма специалисти, които на базата на анализ на природата и даденостите да направят предложения, за съжаление. И така топлата пара от тецовете отива във въздуха и се губи.

В България няма места, за които да кажем, че не е добре да се строят оранжерии. България е на едно от Бога дадено място, на кръстопътя на Европа, с много добри климатични показатели.

За контакт с проф. Симидчиев и инж. Слави Трифонов: Тел. 088 7 514 905, 088 8 254 787, e-mail: consulting_hs@abv.bg