Министър Бозуков откри лешниците

Пазарът е сигурен, но създаването на нови градини от черупкови видове не се финансира по мярка 4.1 от ПРСР

лешници

Служебният земеделски министър проф. Христо Бозуков смята, че българските стопани е добре да инвестират в лешникови градини, тъй като ще имат сигурен пазар за продукцията си. Това стана след среща на министъра с представители на голяма фирма за производство на шоколадови изделия, която най-вероятно е италианската компания Ferero.

Прочети още: Италианска оферта: Направете градина с лешници, ние ще ги купим

Според гостите на министър Бозуков първоначалните инвестиции за създаването на овощна градина от лешници, с капково напояване, възлизат на около 350-400 евро на декар. Възвръщането на направените разходи за периода на вегетация на дръвчетата е към седмата година, а първата реколта е около четвъртата, като пълното плододаване започва около седмата година.

Те са подчертали, че има световен глад за лешници, а ако се създадат около 3000 хектара лешникови градини у нас, насажденията могат да произведат около 7 хиляди тона лешници с черупки, за което като приход би се получила сумата 17,5 млн. лв. (2,50 евро/килограм) в рамките на 13 години. Плюс на лешниците и другите черупкови видове е, че се съхраняват лесно за дълъг период от време.

Друг плюс на лешникопроизводството е, че отглеждането и прибирането са силно механизирани. Доходът от лешници е съпоставим с този от тютюн, така че тютюнопроизводителите биха могли да се преориентират към този черупков вид.

До влизане в плододаване на младите лешникови градини, стопаните могат да отглеждат протеинови култури в широките междуредия и да получават субсидии, допълва съобщението на МЗХГ.

Министър Бозуков казва още: „Необходима е политическа воля и подкрепа за земеделците при отглеждането на черупковите плодове, за да се нареди България до световните доставчици на лешници“.

Той добавя, че за съжаление предишното правителство е водило политика, която не подкрепя създаването на нови насаждения от лешници. Това е и причината те да са изключени от възможността за подпомагане по инвестиционните мерки на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020.

Обаче
Илиас Сарнук

Илиас Сарнук

Важно е тези, които имат намерение да се пробват с това производство, да знаят, че черупковите видове не получават средства по обвързаната подкрепа.

За разлика от другите трайни насаждения, черупковите не са допустими за държавно подпомагане за зимни пръскания.

По инвестиционната мярка 4.1 не се финансират проекти за създаване на нови насаждения с черупкови видове, за презасаждане на съществуващи и за монтиране на огради при градините.

Стопаните на орехи, лешници и бадеми могат да кандидатстват по ПРСР за закупуване на техника.

Илиас Сарнук, председател на Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове, каза, че според изчисления на асоциацията, закупуването на техника за прибиране на реколтата е оправдано, ако лешниковата градина е минимум 250-300 декара.

Той допълни, че има микрорайони в страната, които са подходящи за отглеждане на този вид, но има и други, където не бива да се засаждат, тъй като дръвчетата са уязвими за студове и слани. Лешникът цъфти през декември-януари, но опрашването става в края на март и началото на април. Затова бъдещият инвеститор трябва да си разясни най-напред дали избраното място е добро за тази култура.

В страната се предлагат различни сортове лешници, но разликата в техните добиви е огромна. „От някой сорт можеш да набереш 100 лешника от дърво, от друг – 600“, даде пример Илиас Сарнук.

Според него инвестиция в лешникова градина е добър пример за диверсификация на риска – нещо, което се прилага вече от зърнопроизводители.

Със сигурност има пазар за лешници, подчерта Сарнук. Въпреки че Турция се води най-големият производител на този черупков вид, там дръвчетата са в диво състояние и хората ги берат, за да си докарат алтернативен доход. По тази причина турската реколта не е сигурна – едната година може да е изобилна, на другата да е ниска.

 

 

Leave a Comment